25.05.2012г., автор:Весела Димитрова, взето от: https://sbj-bg.eu/index.php?t=15137
Книгата на д-р Лиляна Димитрова-Тодорова свързва минало и настояще в езика ни
Какво означава Десислава, Никола, откъде идват имената на Дунава и на Марица, защо Дяволско гърло е дяволско и Кръстова гора – кръстова? Все имена, с които сме свикнали и които употребяваме в речта и всекидневието си.
Но сме се замисляли откъде идват, какво означават, кой ги е сътворил. На тези въпроси отговаря доц. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова в най-новата си книга „Собствените имена в България. Изследвания, анализ, проблеми“, издадена от ИК „Емас“.
В нея авторката – изтъкнат специалист по етимология от Института по български език при БАН, разглежда лични, бащини и фамилни имена, прякори и прозвища (Босия, Глупака, Заплеса, Доктора).
Ще видим произхода на псевдоними (Барон фон Цървулков – прозвище на писателя Захарий Стоянов), монашески (съпругата на цар Иван Шишман – Десислава, получава монашеското име Дебора, Васил Левски е носил монашеското име Игнатий) и конспиративни имена (Дякона, Малчика).
Разглеждат се имена и прякори в художествената литература и фолклора (Андрешко, Златка-Златното момиче, Крали Марко, Пижо, Шибил, Бай Ганьо, Снежанка, Станка Гърбавата), селищни, водни и планински имена, имена на отделни местности, на улици („Царя“ и „Руски“ – старите имена на бул.“Цар Освободител“).
Ще надникнем в имената и на други обекти в селищата, като площади, квартали (Кафенебаши махала – пл. „Славейков“ в София), мостове (Лъвов мост в София), собствени имена на животни (Вихра, Дорчо, Звездочел, Писана; Джинка, Рекс, Цезар); названия на обекти (хижа Алеко, ресторант Веселото кебапче, хотел Рай, вафла Морена, бисквити Златна есен, коняк Плиска).
В търсенията и изследванията си авторката се натъква и на странни пожелателни имена – две сестри Смела и Храбра (да бъдат смели), Ласка (да получава в живота си ласки, от които е лишена поради това, че бащата е загинал, преди още да се роди), Дъртьо и Старо (да живеят до старини), Щастливко (да бъде щастлив).
Интересни са и необичайни съставни имена: мъжко лично име Дроздстой, съставено от имената на майката и бащата Дрозда и Стоян; Дарна, съставено от имената на двете баби Дарина и Надежда; Цанимил, което означава е мил на дядо си Цаньо.
Това е книга, в която всеки може да открие нещо интересно за произхода на имената в нашата страна – от най-древните (келтски – Данубиус, Бонония, Матоас, тракийски – Семела, Сефт, Етър, дако-мизийски – Истрос; славянобългарски – Десислава, Добромир, Негота, Плъпъдивъ от тракийското Пулпудева (Пловдив), прабългарски – Аспарух, Крум, Балин, Ерми, кумански и печенежки – Елтимир, Тертер, Чебул, Шишман; както и турски, арабски, персийски, европейски и пр.
Това е книга за всички, които се интересуват от възникването и развитието на имената, от тяхното значение, образуване, от връзката им с обществено-политическата проблематика (Будьони, Правда, Свобода, Сталин), с културно-историческия живот (Градище, Имането, Момина крепост, Момчилово градище, Коренежите, Овчарника, Старите лозя, Хайдушка поляна), с религиозната проблематика и т.н.
В книгата се разглеждат въпроси, свързани със заселването на отделни народности и племена по българските земи, с политиката и законодателството в наименуването, с обичаите и традициите при именуването, модата при имената, стандартизацията при географските имена, с промените в българското наименуване.