30.10.2019г., взето от: http://posledenvek.info/entries/blog/dnrlnd
Туата Де Данан били наричани Сияйните – древно пра-келтско ирландско племе, петото което нахлуло на острова в древни времена. По-късно били свързвани с елфите или феите, но в ирландските митове те нямали нищо общо с феите от днешния фолклор.
Това племе не било човешко, а се описвало като елегантно, красиво и дори сияещо от светлина. Тези мистериозни същества пристигнали с тайното познание на боговете. Когато разглеждаме историята им, виждаме главозамайващ низ от връзки с древните митологии в други части на света.
Тези полу-богове пристигнали на кораби, спускайки се от небесата в голяма мъгла, която затъмнила дневната светлина за три денонощия. След това изгорили корабите, принуждавайки се да се заселят за постоянно.
Туата Де Данан се превежда като „народът на богинята Дану”, праисторическа богиня-майка. Същото това име Дану, или Асура, е и индийска богиня, а името може би описва „първичните води”. Някои правят сравнения със съпругата на Зевс, богинята Диана, чието име идва от прото-индоевропейски „ярко небе”. Тя била позната на римляните като богинята на лова, луната и природата.
Според „Мистериозната вселена” има и изумителни връзки с други древни митологии, включително Нефилимите от Библията и Ануннаките на древните шумери.
„Хората от израилското племе Дан се смесили с ханаанските Туата Де Данан, познати още като Драконовите владетели на Ану, за които се казва, че са потомци на Ануннаките на древните шумери. Това е и едно от тълкуванията на Синовете Божи, които се смесили с „човешките дъщери”, споменати в историята за Нефилимите в шеста глава на Битие.”
Туата, описвани с червени коси и зелени или сини очи, имали свръхчовешки способности и умения. Теоретиците на древния астронавт вярват, че това е пример за напреднала извънземна технология.
„Те имали четири големи съкровища (или талисмани), които демонстрирали уменията им. Първото било „Камъкът на Фал”, който зафучавал, когато истински ирландски крал застанел върху него. По-късно бил поставен на хълма Тара, престолът на ирландските крале. Второто било „Вълшебният меч на Нуада”, който можел да нанася само смъртоносни удари, когато се използвал. Третото било „прашката на бога-слънце Луг”, известна с точността си, когато се използвала. Последното съкровище било „Казанът на Дагда”, от който излизал безкраен запас от храна.”
Сияйните се сражавали с Фоморите, друга група ирландски нашественици, значещо „подморските хора” или „зли свръхестествени същества”. Понякога били описвани като полуживотни и враждебни. Но някои от Фоморите приличали на Туата и се сродили с тях.
В „Leabhar Gabhála Éireann”, наричана също „Книгата на нашествията”, Фоморите са идентифицирани като „потомци на Каин или на прокълнатия син на Ной, Хам”.
В последвалите победни войни с Фоморите и полуфоморските Бриги, които за известно време владеели над Туата, един млад герой на име Луг станал крал на Ирландия.
Когато погледнем божеството, наречено Луг, виждаме още библейски препратки, както и връзки с други митологии в Европа.
Крал Луг, келтският Повелител на Светлината, за когото се казва, че е бил младежко слънце, буря или небесен бог, повежда Туата срещу Фоморите, побеждавайки дядо си, гигантския водач на циклопите Балор. При втората битка при Маг Туйред той побеждава Балор с прашка, което напомня за историята за Давид и Голиат в Библията. За Луг се казва и че имал за другар хрътка на име Файл Инис, чиято кожа можела да превръща водата, до която се докоснела, във вино.
Според “Patheos” Луг някога бил известен по цяла Европа.
„Келтското едноимение Лугнасад идва от митоса за бога Луг. Божество, почитано сред много култури и почти общопризнато от келтите; Луг бил известен по цяла Европа. Той е закрилник на изкуствата, майстор на занаятите и е известен с множеството си най-различни таланти. В писанията на Юлий Цезар е наравно с популярния римски еквивалент Меркурий (гръцкия Хермес). Политеистите от античността имали интересен мироглед, който им предоставял възможността да разпознават общи черти в различните чужди божества. Общото политеистично вярване, описано в писанията на Юлий Цезар, било че келтите почитали същите божества като гърците и римляните, само че под различни културни имена.”
Името на Луг носи прилика с лингвистичните корени на името Луцифер.
„Интересно, образът на Луцифер има много общи неща с Луг и други богове, блуждаещи по магьосническия път. В една обща прометейска тема тези божества на мъдростта донасят познание за всички изкуства на човечеството. И двете божества се свързват като носители на просветляващата светлина на гносиса.”
Въпреки че Тауата Де Данан взели надмощие за известно време, те губят от други нашественици, наречени Мил. Тези народи, за които сега се смята, че вероятно са били келти, принудили победените Туата да се укрият под земята.
Според митологията, Туата Де Данан живеели в подземния свят, който бил достъпен само през портали. Смята се, че тези портали се намират при мегалитните структури и хълмове.
Туата Де Данан, някога смятани за богове и богини, щели да бъдат сведени до нивото на митологичните феи и приказните кръгове. Макар и все още уважавани и почитани от мнозина в ирландските местности като истински и опасни същества, за повечето хора те са се превърнали в материал за съвременните приказки.
Макар и легендите за тези богове и богини напълно да са изгубени за историята, днес интересът към Туата Де Данан се завръща.
Теоретиците на древния астронавт виждат издайнически знаци в историите на друидите, в странните мегалитни структури по цял свят и дори историите за великани на американските индианци. За тези великани понякога се казва, че са имали червена коса, но се появявали на огромни разстояния от Ирландия, при това много преди известното пристигане на европейците в Северна Америка.