Описано е в рицарски роман „Ивен, Рицаря с лъва“
17.12.2013г., автор: Петя Славова, взето от: https://www.dnes.bg/knigi/2013/12/17/trudnata-harmoniia-mejdu-braka-i-prikliuchenieto.209837
Излезе рицарски роман, изпълнен с приключения и приказни елементи, заимствани от келтската традиция – „Ивен, Рицаря с лъва“, дело на Кретиен дьо Троа.
Шестата книга от ценната поредица със средновековни произведения „Романия“ е творбата „Ивен, Рицаря с лъва“. В изпъстрената с приключения фабула от 70-те години на XII век социалният реализъм на рицарския роман достига своя връх. Смята се, че сюжетът е заимстван от келтската традиция (чийто следи са размити заради основно устното й разпространяване), която по това време прониква все по-често във Франция.
Към съдържанието Кретиен дьо Троа е подходил по същия начин, по който изгражда и останалите си романи – примесва чут разказ с други епизоди, за да изгради стройна фабула около една основна идея. На нея са подчинени както митичните и приказните елементи, взети главно от келтски разкази за герои, така и други заемки, най-вече от класическата латинска литература. Освен тях авторът добавя лични находки и редица социални мотиви – отзвук на историческата действителност.
В предговора към настоящото издание Стоян Атанасов, под чиято обща редакция излиза поредицата, пише, че „Ивен, Рицаря с лъва” е „най-типичният рицарски роман на Кретиен дьо Троа“.
В неговата интрига социалният реализъм достига своеобразен връх. В същото време Кретиен вгражда в богатото на приключения повествование редица приказни елементи, заимствани от келтската митология и от християнската символика.
От това смесване печели новият жанр – рицарският роман. Героят Ивен олицетворява фигурата на рицаря като защитник на слабите и онеправданите. А личната драма на Ивен, който дълго време бива раздвоен между съпружеските си задължения и изкушенията на странстващото рицарство, показва, че хармонията между брака и приключението е трудна, но възможна.“
Сред останалите книги в поредицата са „Роман за Граала“, свързван с името на Робер дьо Борон, „Куртоазни новели-Ле“ на Мари дьо Франс, „Тристан и Изолда“, в която са събрани някои от най-ранните писмени версии на едноименната легенда от втората половина на XII век, дело на различни автори, друг роман на дьо Троа – „Ерек и Енида“, и анонимната творба от началото на XIII век „Търсенето на Светия Граал“.