14 години от смъртта на Саймън Джефис
12.12.2011г., автори: Александър Попов/ Атанас Пеканов взето от:
https://www.dnes.bg/index/2011/12/12/14-godini-ot-smyrtta-na-saimyn-djefis.146313
Уважаеми приятели ! Тази статия е за една малко необикновена музикална група, свиреща в стил модерна келтска музика.
Въпреки че днешната музикална индустрия е пренаситена от всякакви стилове и музикални течения, така че почти всеки да може да открие по нещо за себе си, в миналото винаги можем да намерим музиканти, чувани и нечувани, които са създали уникални творения в едни малко по-романтични за музиката времена.
Днес ще ви представя Penguin Café Orchestra – група от мултиинструменталисти, които със своите произведения през 80-те и 90-те години рязко контрастират на тогава набиращия сила мейнстриим поп и останалото познато звучене на масите.
Penguin Café Orchestra e създаден през 1972 година от лидера на проекта Саймън Джефис (Simon Jeffes). По това време той вече се чувства ограничен от тесните структури на класическата музика, но и не вижда много по-голямо разнообразие в рок стиловете и докато е на почивка във Франция решава, че няма нужда да робува на даден стил, а може да пише музиката, която му идва отвътре, без да се обвързва към дадено звучене.
Неговата способност да свири на повече от 15 инструмента му дава пълна свобода на действията в музикално отношение и той скоро намира съмишленици в преследването на мечтата да пише музика освободена от граници, музика, събираща етно мотиви и класически тонове от цял свят и от всякакви култури.
В своето звучене групата обвързва класически келтски мотиви, минималистично звучене, най-обикновени звуци от всекидневния живот, но почти във всичките си творби запазва тази толкова силна и завладяваща повтаряемост на основната мелодия, която прави парчетата им по-отпускащи от зимната топлина около огъня, но в същото време по-дълбоки и от най-голямата бездна.
Парчетата им, едновременно така спокойни, и така еуфорични, можем да определим като истинска музикална поезия, лек за душата в тежки и в радостни времена.
След събирането си, те започват да творят, като шанс за първите им, по това време крайно иновативно изглеждащи записи, им дава самият голям експериментатор на Острова, един от създателите на ambient музиката – Браян Ено.
Разбира се, Penguin Café Orchestra не се радват на голям и комерсиален успех, но те никога не са целяли това. Те успяват да пленят хората и да ги накарат да почувстват тяхната музика, а най-ясно това усещат хилядите, които посещават техни участия през следващите години.
Съставът на Penguin Café Orchestra се сменя постоянно, като освен Саймън може да споменем и Geoffrey Richardson, който успешно свири на девет инструмента и се задържа в голямата част от съществуването на групата, както и втория основател на групата – Елън Либман (Helen Liebmann), която е нейн член до края на нейното съществуване.
Първият албум Music From The Penguin Café урежда на групата множество участия по цял свят. По време на едно турне в Киото, Джефис намира на улицата един изоставен хармониум. Той веднага прибира инструмента при свой приятел и в следващите месеци редовно го посещава за да се наслаждава на инструмента и така пише може би най-известното им парче Music For A Found Harmonium
Това триминутно творение на изкуството, със своята монотонност те пленява още с първото слушане, носи усещането за радост от живота, за енергия и мир, за щастие. Няма да бъде случайно ако сте го чували преди някъде – използвано е в редица реклами, както и в още повече филми, сред които Napoleon Dynamite и It`s All Gone Pete Tong, а получава и кавъри от голям брой ирландски музиканти, които са запленени от невероятното използване на националните им фолклорни елементи.
Какво да кажем пък за Perpetuum Mobile, тази проява на съвършенство, която не мога дори да започна да описвам. Тя наскоро беше използвана за няколко по-модерни парчета, но нищо не може да се мери с оригиналната изява на гениалност, което е това парче, толкова просто, и толкова магическо едновременно.
Музикално изящество можем да открием в почти всички произведения на Penguin Café Orchestra – такова, което ни натъжава и хвърля в размисъл като в The Sound Of Someone You Love Who Is Going Away And It Doesn`t Matter, и такова, което ни напомня колко красиви неща има в нашия свят и колко благодарни трябва да сме като Air A Dancer.
Саймън Джефис се разболява от мозъчен тумор и умира през 1997 година, на 11 декември. Музиканти от PCO не се събират повече под това име, а правата за името на групата държи синът на Саймън, който се опитва да направи нова генерация на Penguin Café Orchestra с нови членове. Те продължават да изпълняват редица от оригиналните парчета и до днес.
Джефис има една мечта в живота си – да прави музика без граници, толкова вдъхновяваща, че да вдъхне сили на обикновения човек да върши необикновени неща. Със сигурност той е успял за себе си, след като е в центъра на творчество, което отключва сърцата на хората и докосва душата им. А в днешните времена не бива да си позволяваме да забравяме тези малки гении на нашето време.