01.08.2018г., автор: Белослава Димитрова, взето от: https://seen.bg/article/5-kakvo/1937-sedem-rasteniya-koito-se-smyatat-za-sveshteni
Каква е символиката на тези цветя? Важни ли са те за хората така, както в миналото? Кой ги почита и преди всичко защо?
С този списък на най-свещените в миналото и настоящето растения, ще се опитаме да дадем отговор на тези въпроси.
Лотос
Лотосът има голямо значение за духовния свят на източните религии. За хиндуистите красивото цвете се свързва с живота и плодородието, а за будистите с чистота. Лотосът разцъфва на повърхността на водата, макар че корените му са в земята.
Смята се, че цветето е символ и на космическата енергия, ето защо лотосът се рисува в мандали и янтри. В индуската иконография Вишну често е изобразяван на повърхността на първичния океан. От пъпа му се появява лотос, в който седи богът на сътворението Брахма. Смята се, че неговите ръце и крака имат лотосова форма, а очите му наподобяват венчелистчетата на божественото цвете. Хиндуизмът учи, че духът на свещения лотос е във всеки човек.
Имел
Този храст се свързва с коледния венец, но откъде идва неговата символика? Тя води началото си от друидите (келтските жреци). Те вярвали, че имелът представлява същността на Бога на слънцето Татанис /забележка на блогъра: богът на Слънцето при келтите се казва Белениус /Belenus/ и че всяко дърво с имел по клоните е свещено /забележка на блогъра: свещеният имел бил изрязван от друидте само от дъб/ .
По време на зимното слънцестоене главният жрец в бяла роба отрязвал със златен сърп от имела, който използвали при свещени ритуали.
Вярвало се, че имелът имал и лековити свойства, но явно това не била добра идея като цяло, защото е токсичен при поглъщане.
Тис
Това вечнозелено иглолистно дърво е бавно растящо, достига 20-30 метра височина. Тисът живее до 2000 години, а според някои източници и повече. Свързва се с прераждането и дългия живот. Това се държи на една особеност: неговите клони могат да се вкореняват в земята и така образуват нови стволове. Нов филиз може да се появи и в кората на основния ствол, затова е символ на възкресението.
Още в предхристиянски времена е считан за свещен от келтските жреци, които го засаждали на места, определени за езически обреди. Впоследствие символиката на прераждането и възкресението се възприема от християнството, като тисът става част от някои ритуали, характерни за католическата църква – тисови пъпки се поставяли в ковчезите на починалите, засаждали дървото около църквата и близките гробища.
Пейот
Това е малък кактус без бодли, който расте в тексаската и мексиканска пустиня, използван в духовните практики на коренното население в продължение на хиляди години. Местните племена смятали, че им помагал да разговарят с Бога, явно дължащо се на халюцинациите, които предизвиква. Но не само те са използвали или навярно още използват този кактус, неговите психеделични свойства са търсени още от 50-те години на миналия век, предимно от хората на изкуството. Така например Кен Киси признава, че е прибягвал до него при написването на „Полет над кукувиче гнездо“.
Марихуана
Марихуаната има голямо значение за религиозното движение растафари, възникнало в началото на 30-те години на 20. век в Ямайка. Според неговите привърженици библейското дървото на живота било канабис, затова използването му било свещено.
Марихуаната е неразделна част от това, което растафари нарича „разсъждаващи сесии“, в които членовете в общността обсъждат живота от гледна точка на своите вярвания. Те описват растението като свещено, наричат го „билка на мъдростта“, защото вярват, че пушенето на марихуана им дава повече знания и мъдрост. За тях „тревата“ ги приближава до Бога, Вселената и вътрешния им духовен свят.
Тулси
В хиндуизма се казва, че богинята Вринда била пазителка на Вриндаван, свещено място за поклонение и богослужение. Въпреки че била богиня в човешки вид, древните текстове казват, че самият Кришна я благословя да приеме формата на Тулси, растение, известно още като свещен босилек. Така, където и да расте, то превръща мястото в свещена земя, както земята на Вриндаван, където расте в изобилие.
Тулси, по вид и вкус, прилича на обикновения босилек. Присъства задължително в индийските домове, като много семейства му определят специален кът, изрисуван с божества. Традиционно се отглежда за късмет в близост до входната врата на къщата.
Босилек
А сега ще стане дума и за обикновения – необикновен босилек, който употребяваме в кулинарията, но в православното християнство, особено в гръцката църква, тази билка е свещена.
Православните християни вярват, че билката пониква там, където е паднала кръвта на Исус, близо до неговия гроб, затова се свързва с преклонението пред кръста, особено по време на пост.
При много ритуали православните свещеници ръсят светена вода с китка босилек. Кръстът, украсен с босилек, се носи в процесии около църквата, като билката се раздава на богомолците. В православните църкви растението е на особена почит при всички молебни, заупокойни молитви и канонически ритуали.
И както казва народът: „И за радост и за мъка – босилек“.