Шотландия – страната на легендите – Симеон Идакиев

10.05.2019г, Автор: Tavex, взето от: https://tavex.bg/blog/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%88%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F/

Имах щастието с двама колеги и помощта на един „Рейндж Роувър” да обиколя Шотландия.

Запазил съм ярък спомен от Единбург. Със съхранените си райони от времето на Средновековието тази административна и културна столица на Шотландия с право се смята за един от най-красивите градове на Европа. Известен някога като „Северната Атина”, той и днес е средище на изкуствата с множество галерии и музеи.

Единбург е разположен в Лоулендс, област от Шотландия, която е най-близо до границата с Англия. И ако днес тази граница е символична, обозначена с табела край магистралата, в миналото Лоулендс са били крепостта на Шотландия, за разлика от простиращите се на север Хайлендс, които пък олицетворявали романтичната представа за тази страна. Повечето от популярните символи от образа на Шотландия-планините, клановете, шотландското каре и поличката килт, уискито, пориджа и гайдите- всичко това произхожда от шотландските планински области, известни като Хайлендс.

Към края на 6 век келти, говорещи галски, пристигнали от Ирландия заедно с мисионери, които въвели християнството в Шотландия. Християнските обичаи на тези заселници се смесили с викингската култура от 8 и 9 век. В продължение на векове обществото на келтите в Шотландия било основано на системата на клана, изградена върху семейни връзки, които създавали лоялни групи, зависими от феодалния вожд. Англия се заела целенасочено да разбива силната система на клановете и затова Лоулендс изобилстват с крепости, свидетели на много битки.

Преди обединението на Англия и Шотландия едно от редовните места за набези от страна на английските кораби било крайбрежието на залива Фърт ъв Форт, на север от Единбург, където са разположени живописни рибарски пристанища. Най-забележителното от тях безспорно е Анстрадър. Приказките за пирати, нападения по море и скрити съкровища вероятно са впечатлявали и прочутия писател Робърт Луи Стивънсън, автор на „Островът на съкровищата”,  прекарал част от детството си в градчето, което столетия наред се издържало от лов на херинга и от……контрабанда.

Най-голямата му забележителност днес е музеят на риболова, където може да се види всеки аспект от някогашната риболовна индустрия. Запомнил съм превързаните пръсти на жените, разранени от солената херинга.

Всичко в Анстрадър е история. Едно от тукашните заведения даже носи името „Страноприемница на контрабандистите” и казват, че съществува повече от седем столетия. Когато избухнало въстанието на Чарлз Едуард Стюарт срещу англичаните през 1715 година именно тук граф Стратмор, който притежавал страноприемницата, провъзгласил с прокламация въздигането на Чарлз на трона.

Непосредствено до пътя попаднахме и на още нещо интересно- традиционна тъкачна работилница. Тя не блестеше с модерни машини, оглушителният шум на стария стан се чуваше отдалеч и очевидно тук нищо не се беше променило от 1938 година, когато е била създадена. Занаятът се е предавал от баща на син и вече трето поколение майстори вплиташе върху здравите карирани платове неповторимите багри на околните склонове, променливата палитра на езерните води и оттенъците на небето, отразено в тях. Видяхме с очите си как се раждат прочутите платове от шотландска вълна, малко сурови и сдържано красиви като природата наоколо. Опитахме се да си представим как ние бихме изглеждали в традиционната носия, поличката със звучно име ”килт”. Между другото оказа се, че за изработката на всяка от тях отива удивително много, около 16 метра плат, ако не ме лъже паметта…..

Отбихме се да разгледаме и Едрадур, най-малката и най-живописна дестилационна на уиски в Шотландия. Сгушена между хълмовете на изток от Питлокри в Пъртшър, тя е последната, която произвежда малцово уиски в ограничени количества все още по занаятчийски методи от времето на кралица Виктория.

Не отминахме и прочутото езеро Лох Нес, на чиито бряг са живописните руини на крепостта Ъркхарт. Крепостта, за разлика от чудовището Неси, няма такава легендарна слава, може би просто защото е истинска.

Според описанията на Адомнан, биограф на Свети Колумб, който въвежда християнството в Шотландия в края на шести век, на отсрещния бряг светецът видял да погребват човек, жертва на „водно чудовище”. Когато един от придружителите тръгнал да прибере изоставената лодка, то нападнало и него. Но Свети Колумб нарисувал кръст във въздуха и така го прогонил.

През 30-те години на 20 век снимки на главата сякаш на гигантски гущер правят истинска сензация. Най-популярните обяснения за легендарното чудовище са наличието на плезиозаври, гигантски змиорки в езерото или…….твърде много шотландско уиски в главите на онези, които твърдят, че са видели Неси.

Би било несправедливо, ако не спомена и едно друго езеро- Лох Карън, например /”Лох” означава „езеро”/,  и особената, но неповторима красота на Шотландия.

„Ако бях поет- възклицава Чапек- щях да напиша стихотворение- не дълго, но хубаво, посветено на шотландските езера, обвеяно от шотландския вятър и оросено от всекидневния  шотландски дъжд. В него би имало нещо за сините вълни, за изтравничето, папратта и за замислените пътища. Тук всяка долина се нарича Глен, всяка планина Бен, а всеки човек Мак. Езеро синьо и спокойно, смолисто тъмни потоци и баладично пустинни хълмове, обрасли с трева. Как да ви опиша всичко това?”

Наистина не е възможно, трябва всеки да го види с очите си.

Град Ейбърфойл, който бе последната ни спирка в Шотландия, е само на 45 минути път с кола от оживения модерен Глазгоу, но също носи романтиката на отминалите времена. Една от главните атракции в него е така нареченият Център на шотландската вълна. В интересното шоу, представящо 2,000 годишната история на овцевъдството в този край на Европа, всички участници са…..четирикраки. Тук могат да се видят овца от Хебридите, от Шетланд, мериносова, шотландска черноглава и т.н. Никога не съм предполагал, че породите са толкова много. Някогашните овце на британските острови били много по-малки от онези, които сега могат да се видят по тучните ливади. Те имали къси, тънки руна, къси опашчици и забележете…..между четири и десет рога. Римляните докарали тук онези с дълго руно и опашка, и с по два рога-подобни на тези у нас. Новата порода се разпространила бързо из Великобритания.

Малко бяха тези дни за Шотландия и ми остана желанието пак да се върна в нея някой ден. Което ще опитам да сторя.