31.04.2017г., от Утро Русе, взето от: https://utroruse.com/article/732759/
Възможно ли е Огюст Ескофие, кралят на готвачите, както го нарича последният германски кайзер и крал на Прусия Вилхелм Втори, и създател на такива кулинарни шедьоври, като Круши „Хубавата Елена“, Праскови „Мелба“ и ягоди ала Сара Бернар, да бъде изненадан от сладкиш ? Оказва се, да, поне според Никол М. Келби, авторката на романизираната биография на великия готвач „Бели трюфели през зимата“. А сладкишът е най-обикновен – нещо като яйчен пудинг или пай със сушени сливи.
Прелюбопитната история се разиграва във вилата на актрисата Сара Бернар, където Ескофие отива да види своята червенокоса любов
- „Имам Фар Бретан !
И действително на масата имаше чиния с някакъв пай. Ескофие леко го натисна с пръст, изпробвайки твърдостта на тестото. То се оказа доста еластично и въпреки това плътно, каквото обикновено е при плодовите пити.
- Какво е това, клафути ?
- Не, това е нещо съвършено друго.
Сара хвърли още една цепеница в огъня, избърса ръцете си в елегантната рокля и започна да завива непокорната си коса на кок.
- Наистина ли, скъпи мой Ескофие, никога не си ял Фар Бретан ? Канела, ванилия, мляко и малко бренди. Сини сливи и стафиди, накиснати в „Арманяк“
- И ти сама си го изпекла ?
- Естествено. Тук всеки умее да пече Фар Бретан. Това е много просто.“
Всъщност Ескофие е много близо до истината. Фар Бретан много прилича на клафути, но, разбира се, няма да бъде истински френски десерт, ако в него няма масло и сметана или поне пълномаслено мляко. Той е една от кулинарните емблеми на Бретан, западната френска област, разпростряла се на повече от 1000 километра по брега на Атлантическия океан. Полуостровът е обвит в тайни и предания, свързат е с легендарния вожд на британците от 5-6 век крал Артур и се слави с дивата си природа по бреговата ивица и древни паметници на келтската култура, като прочутите Карнакски камъни – най-голямото в света струпване на мегалитни съоръжения около град Карнак.
Легендата разказва, че могъщият магьосник Мерлин превърнал римските легиони в стройни каменни редици. Но не само крал Артур и Мерлин свързват Бретан с Англия. Според много кулинарни историци, всъщност родината на сладкиша е именно мъгливият Албион. Според някои източници, той е пренесен във Франция през 19 век, а в Англия са открили рецепти от 18 век. Но има съществена подробност – на острова това е традиционно ястие: варена много гъста каша от елда или пшеница, която се сервира нарязана като допълнение към сосовете и месото по време на празник. Има и сладък вариант, който включва захар и мляко. Самата дума Фар няма нищо общо с първата ни представа, когато я чуем – фар на брега на морето или океана. Латинското farz всъщност означава зърно, брашно, пшеничено или овесено, а първоначалното име на ястието е Farz Fourn – печено/варено зърно.
Сладкият вариант се разпространява във Франция през 19 век, соленият остава във Великобритания. И тъй като се приготвя бързо и с евтини и лесни за намиране съставки, бързо набира голяма популярност и бързо се превръща в традиционен десерт за семейни и религиозни празници. Много е вероятно пътят му да е тръгнал именно от Бретан и по тази причина френската област да става част от името му. Появяват се и версии с плодове – сливи, ябълки, грозде и различни аромати – ром, портокалов цвят, ванилия. Все пак говорим за Франция ! И за да стане съвсем френски сладкишът с по-плътна и богата текстура, готвачите в богатите семейства започват да добавят в рецептата яйца и масло – нещо, което обикновените бретански домакинства не могат да си позволят. Постепенно започват да го приготвят и градските пекарни, в периода между двете войни десертът е издигнат в ранг на признат кулинарен специалитет на Бретан.
А днес се предлага във всеки френски супермаркет. Класическата версия на този очарователен и изтънчен десерт е със сушени сини сливи, накиснати в „Арманяк“.
В други френски региони някои рецепти препоръчват към тях да се добавят и стафиди. В самия Бретан има варианти и с други плодове според сезона. Съществуват и солени версии, но те не са много популярни.
ФАР БРЕТАН
- Необходими продукти:
- 22-24 сушени сини сливи без костилка
- 80 мл. Арманяк или коняк, бренди, тъмен ром
- 500 мл. Пълномаслено мляко
- 2 големи яйца
- 2 големи жълтъка
- 100 г. захар
- 60 г. разтопено масло
- 1 ч.л. ванилия
- 1/8 ч.л. сол
- 90 г. брашно
- Масло и брашно за тавичката
Начин на приготвяне:
В малка тенджера се загряват сините сливи заедно с алкохола на умерена топлина, готвят се, докато по-голямата част от течността се абсорбира, като от време на време се разбъркват. Остраняват се от котлона и се оставят да се охладят. Може да се направят един или два дни предварително. В някои рецепти към сливите се прибавят и малко стафиди.
Млякото, яйцата, жълтъците, захарта, разтопеното масло, ванилията, солта и брашното се слагат в купа или блендер. Разбват се до гладка смес, която се покрива с найлоново фолио и се слага в хладилника за най-малко четири часа или за една нощ.
Фурнта се загрява на 200 градуса. Дъното и стените на тавичката се намазват щедро с масло и се посипват с брашно. Сините сливи се разпределят по дъното на тавичката. Яйчената смес се разбърква няколко пъти, след което с нея се заливат сливите. Тавичката се слага във фурната и сладкишът се пече 45 до 50 минути, докато отгоре леко се покафенее. Оставя се да се охлади напълно, преди да се нареже. По желание се наръсва с пудра захар. Може да се съхранява в хладилник до 3 дни.