Ирландия – Дъблин – пътепис
6 юни 2019 София-Дъблин, 6 юни /Любомир Мартинов, БТА/ , взето от:http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2024068
Някой в тази страна въобще говори ли ирландски?
„Знаете ли някоя дума на ирландски?“ – пита Рори, екскурзовод с къдрава кестенява коса до раменете и дълги екстравагантни мустаци, завити в краищата с помощта на вакса. „Слонча!“ (Slainte!) – отвръщаме хорово с Веси и Мая, позовавайки се на натрупания опит от предния ден по време на обиколките из ирландската столица и дъблинските пъбове.
„Ето, току-що научихте другите как е „наздраве“ на ирландски“ – обръща се той към останалите туристи от интернационалната група и прави пауза, в която отпива непохватно от ирландското си кафе в картонена чашка и полива малко по кафявото си вълнено сако. „Е, разбира се, те са го запомнили, защото това на български означава „малък слон“ – добавя той, след като обърсва капката от ревера си ругаейки и ни поглежда с лукава усмивка, в напразно очакване да види смаяните ни физиономии.
Ирландският е келтски език, внесен на острова около 300 г. пр. Хр. и се утвърждава като всеобщо средство за комуникация към 5 век – по същото време, в което прониква и християнството, пише Ричард Килийн в книгата си „Ирландия – 1001 неща, които трябва да знаете“.
През втората половина на 16 век, по времето на кралица Елизабет Първа, английският език започва да си проправя път, а към началото на 19 век ирландският все още е най-говореният език в Ирландия, но е средството за комуникация на бедните, докато английският настъпва неумолимо като инструмент на властта и администрацията, на правото и на търговията.
От 1845 г. до 1849 г. в Ирландия върлува Големият глад, когато картофените реколти са опустошени от болест, един милион ирландци умират от глад, а още един милион емигрират, с което населението на острова намалява с между 20 и 25 процента. Най-засегнати от тази катастрофа са говорещите предимно ирландски западни региони и като цяло по-бедното население, „което нанася смъртоносен удар на ирландския език“, допълва Килийн.
В днешно време, въпреки опитите за възраждане и обучението в училищата на ирландски, малцина ирландци говорят родния си език и ползват вместо него английски, което, от друга страна, е изключително улеснение за туристите.
Откъде са се нароили всички тези цветни врати в Дъблин?
По време на сутрешната разходка в мразовития априлски ден посещаваме Дъблинския замък, готическите катедрали „Крайстчърч“ и „Свети Патрик“, главната пешеходна търговска улица „Графтън“.
От двете страни на улиците в околните кварталчета има редици от слепени двуетажни къщи близнаци с тухлени фасади, издържани в типичния архитектурен стил за Джорджианската епоха (по името на първите четирима монарси от Хановерската династия, управлявала Великобритания от 1714 г. до 1901 г.), отличаващи се една от друга само по разноцветните си дървени врати.
Дъблинските врати са запазена марка на ирландската столица и могат да бъдат намерени като колажи на картички, магнитчета за хладилник и всякакви други сувенири по магазините.
След три часа ходене, обрулени от режещия вятър и забиващите се като игли в лицето зрънца суграшица, отиваме да разгледаме на завет „Тринити колидж“, най-стария и най-престижния университет в Ирландия, и да обядваме в студентската столова.
Влизайки през главния вход на комплекса, човек сякаш минава през портал на времето, за да си направи разходка по калдъръмената настилка на двора назад във вековете. Сякаш, за да подсили ефекта от смяната на обстановката, времето също рязко се променя, неприятният ситен дъждец спира и слънцето свенливо надниква измежду разкъсващите се облаци.
В „Тринити колидж“ е и най-знаменитата библиотека в страната, разполагаща с колекция от над 200 000 книги, събирани през над 4-вековната история на учебното заведение, най-значимата от които е „Келската книга“ – богато илюстрован ръкопис, създаден от келтски монаси около началото на 9 век и съдържаща четирите евангелия от Новия завет на латински език.
Импозантният и великолепен интериор на дългата 65 метра зала с рафтове с книги, стигащи до високия полуцилиндричен дървен таван и две редици мраморни бюстове на велики философи, писатели и хора, свързани с колежа – е не просто една от най-големите забележителности на Дъблин, а дори е станал част от световната попкултура.
Тя служи за вдъхновение на екипа на „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ за външния вид на залата с архивите в Храма на джедаите.
Откъде идва думата „уиски“?
Културната програма за деня приключва и е време да се потопим в света на ирландската „вода на живота“ (Uisce beatha), както местните наричат уискито, по-известно с англиканизираното си изписване whiskey (в Ирландия) и whisky (в Шотландия).
„Грижим се повече от всякога за качеството на съставките, които използваме в производството. В крайна сметка едно уиски е толкова добро, колкото ечемикът и водата, които отиват в медения казан“, разказва Найл, служител на музея на най-продаваното ирландско уиски в света, разположен в сградата на някогашната му дестилерия в Дъблин.
С впечатляващ 3D мапинг той показва производствения процес -малцоването, ферментацията, тройната дестилация, която придава характерния мек вкус на ирландското уиски, отличавайки го от по-тежкия и опушен дъх на шотландския му братовчед, отлежаването в бъчви, използвани преди това за производството на шери или бърбън.
Обиколката продължава със сравнителна дегустация на ирландско, шотландско и американско уиски в зала с приглушена светлина и кръгъл дървен барплот. На стената гордо свети мотото Sine Metu („Без страх“), „на което сме се уповавали над 200 години, най-вече в опустошителни за компанията периоди като Сухия режим в САЩ и търговската война с Великобритания през 20 век“, казва в края на презентацията си нашият събеседник. Важна социална придобивка за работниците на дестилерията била в края на работния ден да бъдат почерпени по чашка уиски.
Съгласно традицията, посетителите получават на изпроводяк превъзходен коктейл с уиски, лед, джинджифилова бира и лайм.
Те могат да му се насладят в бара на приземния етаж с полилеи, направени от десетки зелени бутилки, мецанин с напомнящ на влаков мост парапет от дърво и метални нитове и със стъклен под, под който се виждат каменни конструкции в подземието на сградата.
Храм или бар е столицата на нощния живот в Дъблин?
След дегустацията на уиски е време за вечеря и се отправяме към района Темпъл бар, в който специално сме отседнали, за да бъдем във вихъра на веселието. Разположен на южния бряг на р.Лифи, този квартал през деня е културно средище със своите художествени и фотогалерии, кино, театри и арт прояви, а вечер малките тесни павирани улички и многобройните заведения се изпълват от хиляди почитатели на нощния живот.
„Името на района не идва нито от някой храм, нито се казва така заради баровете, както мнозина си мислят. Той е кръстен на сър Уилям Темпъл, който е заживял тук през 17 век. За да предпази къщата си от наводнения, той е построил дига, старата дума за която е „бариера“, а оттам и името „Темпъл бар“, обясни по-рано през деня екскурзоводът ни Рори.
Преди 30 години Темпъл бар е бил в упадък и дори е имало планове да бъде разрушен и на негово място да се построи автогара, но благодарение на дружните усилия на местните власти, на предприемачи и на артисти кварталът сега има тотално различен облик -реновирани сгради, някои от които озарени от цяла плеяда лампички, а други украсени с различни орнаменти, рисунки, графити и знамена, изложбени пространства, магазини и безброй пъбове.
Заведенията тук са много колоритни, със стени от декоративни тухли, дървени ламперии и барплотове, на които от край до край са наредени кранчета за наливна бира, с висящи от тавана многоцветни табелки и антикварни бутилки, наредени на рафтове по стените.
Повечето предлагат вечерна програма с традиционна ирландска музика на живо, с песни и танци, в които е трудно човек да не се включи, защото дори да устои на изкушението, неминуемо ще бъде повлечен от тълпата. Цените са солени – 6-7 евро за малко уиски или голяма бира и около 20 евро за основно, но преживяването напълно си заслужава.
Залагам на класическо решение за вечеря – традиционната ирландска яхния, приготвена с телешко, картофи, моркови, лук, бульон, чесън, червено вино и тъмно пиво, заедно с няколко чаши от прословутата ирландска стаут бира, чиято кремообразна консистенция, неповторим вкус и арфа на логото са разпознаваеми по целия свят.
Защо навсякъде има арфи и детелини?
Келтската арфа е национален символ на Ирландия – тя може да бъде видяна на редица официални документи, на президентския печат, на ирландските евромонети. За местните владетели и големци е било обичайно да имат личен музикант, който да свири на арфа като акомпанимент на рецитации на стихотворения и пеене на псалми.
След като английският монарх Хенри VIII се провъзгласява за крал на Ирландия през 1542 г., в тази страна са изсечени монети с изображение на арфа.
„Официалната емблема е златна арфа със струни на фона на традиционния за Свети Патрик син цвят“, заменен през 19 век от зеленото като национален цвят, пише Ричард Килийн. Макар и национален символ, арфата отстъпва място на трилистната детелина като най-разпознаваема емблема на Ирландия.
„Тя получава този статут, благодарение на очарователния мит за това как Свети Патрик е убедил местен езически владетел да приеме християнството, като му показал трилистна детелина, за да илюстрира триединството на християнския Бог. Също както детелината е едно растение с три листа, Бог е три личности в една“, пише Килийн.
Скалите на Моуър – така ли изглежда краят на света?
Рано на следващата сутрин потегляме с автобус към западния бряг на острова, за да видим скалите на Моуър, едно от природните чудеса на света. От двете страни на пътя, докъдето се простира погледът, се разпростират зелени ливади, между които са издигнати ниски огради от варовиков камък, където пасат малки стада овце.
Пасторалната картина се допълва от замъци, някои от които не по-големи от едноетажна селска къща, а други -пригодени за хотели, изоставени църкви и гробища.
Ако не знаех, че от другата страна на Атлантическия океан е Америка, щях да си помисля, че скалите на Моуър са краят на света. Тези колосални образувания, простиращи се на 14 километра по западния бряг на Ирландия, достигат височина от 120 до 214 метра.
Огромни вълни се разбиват с безпощадна сила във врязващите се отвесно в океана скали и вдигат облаци от ситни капчици на десетки метри над морското равнище. Ураганният вятър придвижва с главозамайваща скорост облаците в небето и в рамките на един час се изреждат дъжд, слънце, сняг и суграшица.
Всеки негов порив тласка напред-назад туристите, неспособни да се задържат на едно място, а каменните огради са единственото нещо, което ги предпазва да не литнат от ръба в отвесната пропаст.
Природата там е толкова сурова, че при заснемането на сцената при пещерата в „Хари Потър и нечистокръвният принц“ с младия магьосник и Дъмбълдор надали се е наложило да бъде използвана много анимация за пресъздаване на бурното море и ураганния вятър.
Скалите на Моуър, постелени отгоре с почти равен зелен килим от трева, са една от най-големите туристически атракции в Ирландия и привличат годишно над един милион туристи. Ако са достатъчно търпеливи и имат късмет, посетителите могат да видят във водата китове, делфини и тюлени.
Скалите са хабитат на десетки видове птици, от които най-голям интерес буди тъпоклюната кайра, заради своята рядкост и колоритен външен вид – с бели пера по корема и лицето и черни пера по главата и гърба, разположени досущ като ин и ян, с приличащи на триъгълници очи и яркооранжеви клюн и крака.
На няколко километра оттам, южно от град Голуей, се намира друга удивителна местност – Бърън – чийто необикновен карстов релеф, приличащ на лунен пейзаж, се простира на десетки километри по западния бряг на острова.
Само с уискито и бирата ли е известна Ирландия?
На връщане към Дъблин по радиото в автобуса звучи Ю Ту, а екскурзоводът прекъсва спорадично музикалната програма с интересни факти от историята на Ирландия. Той говори за келтите, за нашествията на викинги и нормани, за британското владичество, за Големия глад, за войната за независимост 1919-1921 г., за северноирландския конфликт.
Слушайки го се питам защо историята трябва да се разказва само през призмата на пролятата кръв, ролята на държавата и политическите решения, а не през тази на успешните хора и проекти.
Да вземем за пример Ю Ту. През своята над 40-годишна история рокбандата създава цели 14 студийни албума, оглавява стотици музикални класации и оставя за поколенията прочути песни като „Pride“, „One“, „I Still Haven’t Found What I’m Looking For“, „Sunday Bloody Sunday“, „With Or Without You“ и си осигурява място в пантеона на най-успешните музикални групи.
Ю Ту е групата, спечелила най-много награди „Грами“ и направила в периода 2009-2011 г. най-успешното световно турне в историята с рекордни приходи от 700 милиона долара и безпрецедентно голяма посещаемост със 7 милиона продадени билета по информация на сп. „Ролинг стоун“.
Емблематичното участие на Боно и компания на световноизвестния благотворителен поп и рок благотворителен концерт Live Aid на стадион „Уембли“ през 1985 г. за набиране на средства за борба с масовия глад в Етиопия се смята за повратен момент в утвърждаването на групата на световната сцена.
Същата година 15-местен самолет на фирма, основана от ирландския бизнесмен Тони Райън, извършва първия си полет от ирландския град Уотърфорд до летище „Гетуик“ в Лондон. Тогава никой не подозира, че малката новосъздадена дъблинска авиокомпания ще направи истинска революция в нискотарифните самолетни превози и ще се превърне в най-големия авиопревозвач в Европа по брой пътници, заедно с германския мастодонт на въздушния трафик.
Благодарение на силния предприемачески нюх на ръководството и дерегулацията на европейския пазар на въздушните превози в края на 90-те, сега 130 милиона души годишно пътуват евтино в Европа на борда на самолетите със стилизирана арфа на опашките, изобразена като голо женско тяло с крила.
В Ирландия – една нация, разделена в две държави, раздирана до неотдавна от кървав етнополитически конфликт, преживяла тежко световната финансова криза и изправена пред бездната на неизвестното заради Брекзит със сигурност не всичко е розово.
Но Ирландия има своите светли истории на успеха, написани от талантливи и предприемчиви хора и оставили траен отпечатък в живота, съзнанието и културата в Европа и отвъд.
Последната вечер, налягали по двуетажните легла в хостела, обсъждаме с Веси и Мая сходствата между нашата страна и този остров, разположени на двата края на Европа, владени векове наред от могъщите си съседи.
Република Ирландия и Северна Ирландия, част от Обединеното кралство, сборно са малко по-малки от България като територия, почти равни като население, а през 2017 г. и Република Ирландия, и България са били посетени от около 9 милиона чуждестранни туристи.
Долавяме също така и някакво бегло и трудно за обяснение сходство в манталитета на двете нации, което ни кара да се чувстваме по-близо до дома в Ирландия.
Постепенно умората взема превес над вълненията от преживяното през деня и над идващата отвън глъч от близкия пъб и се унасям с мисълта как ще си взема на сутринта довиждане през илюминатора на самолета с безкрайната зелена шир на Ирландия. /БТА/
/АМ/