16.09.2019г., интервю на Ирина Недева с Петър Стойнов и Тодор Кръстев в предаването “Хоризонт до обед“ , взето от: https://static.bnr.bg/gallery/cr/medium/c96d2c687b4c516b7fa23451fd4b2fd4.JPG
„Многообразие, пристан, градска среда“ е мотото на международна конференция, която ще се проведе в събота и неделя (21-22 септември) във Видин. Организатор е Софийският дискусионен форум.
„По традиция Софийският дискусионен форум е поканил изключителни имена от Европа, от всички краища на Европа. Ще издам малка тайна- архитект Даниел Дюше от Франция, който в момента е главен архитект на историческия квартал „Льо Маре“ в Париж, водещ е на сектора „Градове и територии“ във Висшата школа по специализация и опазване на културното наследство. От Чешката република – архитект Петър Щепанек, който по настоящем е директор на държавния фонд за околна среда на Чешката република и господин Ричард Карлтън, д-р Карлтън от Университета в Ню Касъл, който в момента работи в области, които са свързани с аспекти на грънчарската технология, той е работил във всички страни от Балканите, единствено не в България“, каза Петър Стойнов от Софийският дискусионен форум
Има нарастващо убеждение през последните десетилетия, че културното наследство освен ценност, която трябва да се опазва е и един мощен ресурс за развитие и за качество на живот. Тя прави средата привлекателна, тя привлича хора и инвестиции, тя развива културен туризъм, създава нови работни места. Това каза професор Тодор Кръстев почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места, познат като ИКОМОС.
„Видин е един много ценен исторически град. Той притежава тези качества. Започва още от келтско време под името Денония, след това Рим- Бонония, средновековието, крепостната система, Баба Вида, османският период, джамията, Конака, „Кръстата казарма“, новото време, европейският сецесион, стилове, които се отразяват в прекрасния паметник Синагогата, ценни сгради по търговската улица и стига до модернизъм в неговата българска модификация. Освен това той има едно уникално разположение в мрежата на европейските културни маршрути. Всъщност Дунавският път е един ключов културен маршрут, по който тече културен туризъм“, каза професор Тодор Кръстев.
Във Видин има 260 паметника и културни забележителности.
„За да се реализира тази роля на културното наследство, за която споменах в началото в един жив исторически град, тук не говоря за Помпей, който е мъртъв град и който си стои на място, говорим за град, който непрекъснато се развива, е необходимо при тези обстоятелства едно равновесие между опазване и развитие“, допълни Тодор Кръстев.
По времето на прехода започна мощен строителен натиск към центровете на градовете, където са най-ценните терени, където са и паметниците на културата.
„И тогава някои прецениха, че опазването става пречка за развитие. Законът за паметниците на културата, който беше безкрайно остарял, 20 години продължи. Националният институт за паметниците на културата, който споменахте от 2000 човека стана 60 човека, за да станат 40 човека. Застрашено беше експертното начало, т.е. невъзможността на Института да създава примерно правила, режими. Системата за опазване се промени, тя стана силно концентрирана, с възможност за политически решения за паметниците на културата и със слаби местни власти. И като последици, вие изброихте някои от тях рушат се паметници, всеки ден срещаме новина за някакъв разрушен паметник, било в Пловдив, било във Варна, било в София, пожари от неизвестен извършител, небостъргачите, за които стана дума, неефективно използване на паметниците, минерални бани в София поемат съвсем други функции, изграждане на крепости до зъбер, които всъщност рушат автентичността“, каза също Тодор Кръстев.