автор: Мая Влахова-Ангелова Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
взето от https://ispan.waw.pl › ireteslaw › bitstream › handle › za-slovoto(1)-332-342
Уважаеми приятели ! Тази статия е прекрасен отговор на въпрос, какво е останало /дори и в дискусионен план/ в съвременната България от живота на келтите.
Топонимът Галата, засвидетелстван на различни места из българското езиково землище, е название, което буди интереса на изследователите почти цяло столетие. Въпреки че ономастичната наука днес вече разполага с множество данни, осветляващи главно неговото разпространение, произходът и значението му са все още неизяснени и несигурни.
Настоящата разработка се опитва да предложи по-различна гледна точка към етимологията на името Галата, като обяснява появата на топонимите на българска почва чрез заимстването им от известния топоним Галата (Цариград).
1. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ТОПОНИМА ГАЛАТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЕЗИКОВО ЗЕМЛИЩЕ
Направените до момента топонимни проучвания дават информация, че името Гàлата се среща на следните места из българските земи:
• Местно име Гàлата (Стрелчанско):
„Гàлата, ридове с ниви от двете страни на Мèдет дерè, Ю 5-6 Стрелча, до Тàтковец, крепост с двойни стени (поне до 1893 г.), високи до 2 м“ (Заимов 1979). „Гàлата, място в Стрелчанско до Стрелчанското кале“ (Балкански 2013).
• Селищно име Гàлата (гр. Карнобат):
„Гàлата, махала в Ю част на Карнобат, днес квартал. В кр. 18 в. – нач. 19 в. е изграден защитен вал срещу кърджалийски нападения. Още: „Галатата“ (Момчилов, Чакърова-Кръстева 2013). „Галата, изолирана от града (Карнобат) махала; намира се една висока тераса, населена главно с циганско малцинство“ (Кръстев 2005). „…кварталите „Карасулий“ и „Галата“ бяха типични селца с криви и тесни улици… През него (Карнобат) е преминавал главният път, който идвал от Влашко и през Русчук, Шумла и Ришкия проход, стигал чак до Едрене и Истанбул“ (Декало 2010).
• Селищно име Гàлата (Ловешко):
село Гàлата (Иширков 1932), (Узеньова 2014). „Гàлата, Гал., село на 11 км С Тв. в док. от 15 в. „село Аглат“ (Ковачев 2013).
• Местно име Гàлата (Габровско):
„Гàлата (Гàлътъ), гора в селото. – Старо име на селото (сег. Тончевци)“ (Ковачев 1965). „Гàлите (Гàлити), село. До Освобождението име на с. Тончевци“ (Ковачев 1965).
• Селищно име Гàлата (Варненско):
„Гàлата, село (днес квартал), разположено на южния бряг на Варненския залив. Със същото име днес се назовават носът и фарът. В Средновековието има крепост и прилежащо селище“ (Иванов 2012). „Гàлата, квартал на гр. Варна, 3 км Ю от нос Галата, в м. Кайлъка, в периода II в. пр. Хр. – VI в. сл. Хр. съществува тракийско селище. През Средновековието в землището на Галата има селище с малка крепост, наречена Галата“ (Аджемлерски 2012).
• Селищно име Гàлата (гр. Котел):
„Котел се дели на шест отдела, от които петте съдържат по две махали, називаеми: …Илчо и Галата /1/...“ (Георгиев 1974).
• Селищно име Гàлата (гр. Пирот):
„Подразделението на града на махали от 1860 г. па и до днес е следното: В Пазарската част: …7) Галата, м.“ (Христов 1894: 313).
• Местно име Галата (Гоцеделчевско):
„Галата – ниви и ливади“ (Иванов 1996: 8
2. ХИПОТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОПОНИМА ГАЛАТА
Предположенията на изследователите по отношение на произхода и значението на споменатите топоними са твърде разнопосочни. Тук ще се спрем по-подробно на някои от предложените до момента в нашата и чуждата литература хипотези, тъй като те представляват добра отправна точка за по-нататъшни размишления и изводи.
2.1. От етнонима галати, галатяни ’гали’
Хипотезата, че топонимът Галата произлиза от етнонима галати, галатяни ’гали’, е застъпена от най-ранните ни изследователи по отношение на селищното име Галата (Ловешко). Още през 1932 г. Ат. Иширков публикува статия за село Галата, съществена част от която е посветена на името на селото.
Там авторът предава тълкуванието на местните жители (българо-мохамедани), които обясняват названието Галата със следната легенда: след приемането на исляма селяните продължили да ядат свинско месо, т.е. „изгалатили се“ (Иширков 1932). В местния говор се употребява глаголът изгалатвам ‘върша нещо нечисто, ям блажно през пости’ и сродното му същeствително име галатин ‘мръсен човек, мръсник, поганец’.
Обяснявайки тази народна етимология, Ат. Иширков засяга проблема за произхода на думата изгалатвам, който и до днес не е сигурен. Някои учени предполагат, че е свързан с етнонима гал, галатин. Сред тях е етнографът Д.Маринов, който въз основа на фолклорен материал (народни песни) тълкува думите галатин, изгалатвам, като ги свързва с келтите, наричани гали, галати, галатяни, както и проф. М. Дринов, според когото галатин ‘нещо мръсно’ е възприето в нашия език още през Средновековието чрез византийците (Иширков 1932: 204).
В подкрепа на това виждане можем да приведем и разсъжденията на проф. Ст. Младенов. В своя тълковен речник той също прави подобно допускане по отношение на произхода на прилагателното име галатен
пояснения на автора към тази страница: 1 Това е известната котленска махала Галата, в която се намира прочутото Галатанско училище
и неговите сродни думи: галатин, галатски, галатя(ва)м: „напомня с производството си на народа галати (келти) в Мала Азия, известни с див органистичен култ на богинята матер Кибела; нечист, мръсен, непристоен“ (Младенов 1951)2.
Подобно виждане за етимологията на диалектните изгалатвам и галатин отпраща към хипотезата, че същото народностно название е в основата и на топонима Галата. Немалкото исторически данни за въпросните келтски племена също биха могли да подкрепят тази теза.
От тях става ясно, че преминавайки през земите на Балканския полуостров, галите оставят трайни следи в народната памет на местното население благодарение на своята жестокост и варварщина (вж. Махафи 1887). Това обяснява как етнонимът се е запазил в говорите като название за човек, който прави зло. Подобни примери имаме и с други етноними, напр. исполини, хуни, варвари. Ето защо можем да приемем, че произходът на диалектните изгалатвам и галатин от етнонима галати, галатяни е напълно възможен и много по-вероятен, отколкото извеждането му от прасл. *galъ.
Дали обаче същият етноним стои в основата и на топонима Галата? Ат. Иширков отрича подобна възможност както за директна връзка между народностното название и името, така и опосредствано чрез глагола изгалатвам. Основание за това той намира във факта, че този топоним се среща многократно из целия Балкански полуостров, а и извън него.
Като аргумент Ат. Иширков изтъква още, че поне що се отнася до днешната територия на България, присъствието на келтите е относително сигурно единствено в Казанлъшкото поле, където е локализирана столицата Тиле/Тило на някогашна келтска държава
пояснения на автора към тази страница: 2 Въпросът за произхода на галатин и изгалатвам все още е дискусионен. В БЕР се приема, че последните произлизат от прасл. цветоозначение *galъ(jь) ‘черен, мръсен’ (БЕР 1971, Рачева: 1993–1994). Това виждане се опира на обяснението на Бернекер, което е възприето по-късно и от М. Фасмер, a и в Этимологический словарь славянских языков. Според Бернекер *galъ ‘sordidus, impurus, immundis’ произлиза от „вероятно първоначално ‘черен’“ (Бернекер 1908–1913: 293).
Той извежда значението ‘черен’ от запазените множество производни думи в славянските езици, назоваващи черни птици. В българските говори са регистрирани редица диалектни думи като гал ‘чавка’, гале ‘малкото на бивол’, галашка ‘плод на черница’, както и остарялото вече лично име Гало/Гальо (запазено в различни варианти (Заимов 1988) и множество топоними, напр. Галатски рид, Галатин, Галова падина, Галевица, Галиче, Галова (БЕР 1971).
Наред с тях на българска почва значението на *galъ(jь) е доразвито в посока ‘мръсен, нечист, лош’ в лексеми от типа: галюша ‘оскърбителен епитет’, галатен ‘лош човек’, галатя ‘говоря лошо, хуля’, изгалатя ‘развалям, покварявам, ям блажно през пости’, галет ‘злосторник’ и др. (БЕР 1971; Рачева 1993–1994). Липсата на запазено значение ‘мръсен’ в останалите славянски езици обаче дава основание на Дейкова (2007) да постави под съмнение общоприетото виждане. Авторката разглежда етимологията на *galъ(jь) в контекста на най-новите схващания за произхода на цветоозначенията вран и голубой.
Дейкова се опира на виждането на Булаховски, според когото „назоваването на черния цвят е вторично по цвета на птицата, която е изцяло черна…, а надеждните случаи на значението ‘черен’ са свързани изключително с названията на птици или с изведени от тях метафори за назоваване предимно на домашни животни“ (Дейкова 2007: 113).
Нещо повече, тъй като прилагателната форма е запазена единствено в старосърбохърватски, Булаховски смята, че тя „вполне можеть быть частным случаем того же порядка, что и вороной, голубой“ (Дейкова 2007: 113). Във връзка с това той заключава, че „глаголите, които обикновено се извеждат като производни от прилагателно със значение ‘черен’, имат друг, неясен произход (Дейкова 2007: 113).
съществувала през IIIв. пр. Хр. (Иширков 1932: 204). По-новите изследвания за келтското присъствие на Балканите (Кох 2007) също потвърждават липсата на сведения за наличието на следи от техни поселения на българска територия, които биха дали отражение в топонимията.
Свързването на Галата (Ловешко) с галите вероятно има връзка с една от хипотезите, обясняващи известния топоним Галата, намиращ се в Цариград /3/. Той впрочем също има несигурен произход, но една от възможните хипотези извежда името тъкмо от етнонима гали (Фрийли 2000; Агостон, Мастерс 2009) /4/. Това допускане се основава на историческия факт, че галите преминават през Византион и го нападат, след което се установяват трайно в областта Галатия (Мала Азия).
От друга страна, близостта по форма и звучене на топонима Галата с гръцките думи, означаващи галите: (Лидл, Скот 1883), (Барнс 1834), също подкрепя тази теза. Според Бери името Галата е много старо и датира още от IIIв. пр. Хр., когато галите са използвани от Византион като наемници. Те обаче не са допуснати до града, а на отсрещния бряг отвъд Златния рог е определено място, където да се заселят – в своего рода „Галски квартал“.
Оттам тази част на града приема името Галата много след като галите вече са забравени (Бери 1889: 57–58). Това обяснение е логично, но според повечето изследователи на историческата география на Константинопол топонимът Галата се появява много по-късно – чак през VI в., а според някои източници едва през VIII в. (Агостон, Мастерс 2009: 226; Батур 2002).
Въз основа на казаното дотук не можем да приемем за вероятно допускането, че етимонът на топонима Галата, засвидетелстван на българска територия, има връзка с народностното название галати, галатяни ‘гали’.
2.2. От келтска дума със значение ‘крепост’
Втората хипотеза за произхода на селищното име Галата (Ловешко) отново отпраща към галите, като името се извежда от келтска дума със значение ‘крепост’. Тази идея е изказана от Ст. Младенов и Д.Дечев и е подкрепена от Ат. Иширков /5/, който я излага накратко. Според Ст.Младенов коренът на името може да е келтски и да означава ‘крепост’.
Според Д.Дечев калата означава ‘крепост, кула, пазеща пазарище’ (Иширков 1932: 205). Това, както и фактът, че около село Галата има множество развалини на крепости, тъй като то се намира на стар и важен път, кара Иширков да заключи, че името е от келтски произход и е във връзка с крепост.
Тази хипотеза се споделя и от друг изследовател по отношение на топонима Галата край Варна (Скорчев 1932: 5). Eтимологичните изследвания на старокелтски и произлизащите от него келтски езици донякъде потвърждават казаното от нашите видни професори, що се отнася до наличието на подобен корен. В речника на Ал. Макбейн се открива следното:
пояснения на автора към тази страница:
3 „Крайбрежната ивица, простираща се от северните брегове на Златния рог до Топ-хане, и склоновете зад него са известни като Галата“ (Батур 2002: 1).
4 Вж. също World Heritage Encyclopedia. <http://www.worldheritage.org/article/WHEBN0000762516/Galata)> (дата на достъп: 28.02.2015).
5 По думите на Ат. Иширков в лични разговори с него двамата професори го насочват към тази хипотеза.
„cala, caladh, a harbour, Ir. caladh, M. Ir. calad. It is usual to correlate this with It. cala, Fr. cale, bay cove, (Diez, Thurneysen, Windisch), and Stoke even says the G. and Ir. word are borrowed from a Romance *callatum, It. calata, cala, Fr. cale, cove. More probably the Celtic root is qel, qal, hide, as in En. hollow, M. En. holh, hollow, cave, also En. hole, possibly. The root of cladh has also been suggested“ (Макбейн 1982: 66).
В най-новите разработки по темата, напр. Celtic Lexicon (Келтски речник) на Университета в Уелс, при келтската същинска лексика присъства: *kaleto- (PIE *kal-): Gaul Caletes, -caleti ‘hard’, EI calath ‘hard’, MW calet ‘hard; rough, cruel’, ModW caled ‘id.’, OBret. calut (r. calat) ‘hard’, MBret. calet ‘id.’, kaled ‘id.’ 6
Въпреки тези частични доказателства по отношение на изказаното от нашите видни езиковеди допускане, ние не бихме го приели за възможно, тъй като остава не-обясним пътят, по който подобна келтска дума е попаднала в българския език, за да послужи за създаването на топонима Галата.
пояснения на автора към тази страница: 6. http://www.wales.ac.uk/Resources/Documents/Research/ CelticLanguages/Examples CelticCoreVocabulary.PDF (дата на достъп: 20.02.2015)
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От направения дотук анализ може да се заключи, че възникването на названието Галата на българска почва вследствие на пренасяне по аналогия с цариградския топоним е безспорно.
По отношение на махалите, носещи това име, в Карнобат, Котел и Пирот връзката е лесно обяснима чрез търговските взаимоотношения на тези селища със столицата. По-неясно остава по какъв начин са възникнали останалит названия, отнасящи се до друг вид обекти, напр. ниви, гори и пр.
Внимателното вглеждане в описанията на тези обекти показва една тяхна обща особеност – често местата, назовани с името Галата, се намират на височина и пазят следи от някакви укрепления (напр. Стрелчанско, Карнобат, Варна). Нещо повече, известни са и немалко успоредици на подобно значение на Галата и извън територията на българското езиково землище, напр. в Яш (Румъния) /17/, на о-в Кипър /18/, в Бесарабия /19/.
Това дава основание разсъжденията да се насочат към една по-смела хипотеза, а именно, че топонимът Галата подобно на много други собствени имена претърпява процес на апелативизация, т.е. превръща се в апелатив /20/. С времето топонимът Галата започва да придобива значение на съществително нарицателно име, и по-конкретно nomen loci.
Така собственото име Галата мотивира появата на нарицателно име със значение ‘издигнато и укрепено място’. Подобни трансформации са познати и от други знакови топоними, напр. Геена – име на местност в близост до Йерусалим, споменавана в Библията, която става нарицателно за ‘място за вечно наказание на грешниците, ад, пъкъл’, или Голгота – местност в околностите на Йерусалим, където е разпънат на кръст Исус Христос, а впоследствие нарицателно със значение ‘лобно място, място на мъки и гибел’.
пояснения на автора към тази страница:
17 Galata – название на един от седемте хълма, върху които е разположен град Яш, както и на едноименния манастир, датиращ от XVI в., намиращ се в същия град. За името се смята, че е пренесено от цариградския квартал, където отсядали молдавските князе по време на своите посещения до Високата порта (http://www.crestinortodox.ro/biserici-manastiri/manastirea-galata-68011.html).
18 Γαλάτα – село на о-в Кипър, сведения за него има от XII в. (http://www.galata.org.cy/english/history.shtm).
19 Galata – село на р.Šuvec, област Bel’cy, Бесарабия (Фасмер 1966).
20 Тази идея впрочем е загатната и от Иванов, който предполага, че Галата изначално означава ‘укрепено място отвъд голям водоем’ (Иванов 2012)
ЛИТЕРАТУРА
Агостон, Мастерс 2009: Agoston, G., B. Masters. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York: Facts on File, 2009.
Аджемлерски 2012: Аджемлерски, Св. Справочник на селищните имена във Варненска област. Велико Търново: Астарта, 2012.
Балкански 2013: Балкански, Т. Местните имена в Пазарджишко. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013.Барнс 1834:
Barnes, A. Notes on Bible. <http://www.sacred-text.com> (дата на достъп: 22.01.2015)..
Батур 2002: Batur, A. Galata and Pera. A Short History. – In: ARI. The Bulletin of the Istanbul Technical University, 2002, V. 55, No 1.<https://www.academia.edu/5022633/Galata_and_Pera_1_A_Short_History_Urban_Development_Architecture_and_Today> (дата на достъп: 20.02.2015).
БЕР 1971: Български етимологичен речник. Т. 1. София: Изд. на БАН, 1971.
Бери 1889: Bury, J. B. Sycae, Pera, Galata. – In:History of the Later Roman Empire from Arcadius to Irene. Vol. 1. London: Macmilan and Co. <https://archive.org/details/historyoflaterro00bury> (дата на достъп: 20.04.2015).
Бернекер 1908–1913: Berneker. E. Slavisches etymologisches Wörterbuch. Heidelberg: Amor, 1908–1913.
Влахова-Ангелова 2013: Влахова-Ангелова, М. Улиците на София: картографиране на градската идентичност. София: ИБЕ, 2013.Георгиев 1974:
Георгиев, Г. Едно неизвестно описание на град Котел от края на XIX в. – В: Известия на Българското историческо дружество, 1974, кн. 29, с. 451–477.
Дейкова 2007: Дейкова, Хр. Към праславянските названия на птици: *varn, *varn, *g, *gal, *ga. – В: Словенска етимологиjа данас. Ал. Лома (ред.). Београд: ИСJ, САНУ, 2007, с. 107–121.
Декало 2010: Декало, М. Не мислете за мен!… Документална повест за Ганчо Хардалов. Бургас: Информа принт, 2010. http://bsp-karnobat.com/share/docs/dekalo.pdf (дата на достъп: 20.04.2015).
Заимов 1979: Заимов, Й. Местните имена в Панагюрско. София: Изд. на БАН, 1979.
Заимов 1988: Заимов, Й. Български именник. София: Изд. на БАН, 1988.
Иванов 1996: Иванов, Й. Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско). София: Изд. на БАН, 1996.
Иванов 2012: Иванов, В. Бележки по топонимията на Варненско. 1. За произхода и зна-чението на Галата. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 12. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2012, с. 172–194.
Иширков 1932: Иширков, Ат. Село Галата. – В: Ловеч и Ловешко. Географско, историче-ско и културно описание. Кн. 4. София, 1932, с. 201–209.
Ковачев 1965: Ковачев, Н. Местните названия в Габровско. София: Изд. на БАН, 1965.
Ковачев 2013: Ковачев, Н. Географските имена в Ловешки окръг. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013.Кох 2007:
Koch, J. T. An Atlas for Celtic Studies: Archaeology and Names in Ancient Europe and Early Medieval Britain and Brittany. Oxbow Books & Celtic Studies Publications, 2007. <http://www.wales.ac.uk/Resources/Documents/Research/TheCeltsInTheEast.pdf> (дата на достъп: 20.02.2015).
Кръстев 2005: Кръстев, К. Карнобат в началото на века. – В: Бухчев, Б. (съст.). Слънче-град. Бургас: Либра Скорп, 2005, с. 113–178.
Кузев 1981: Кузев, А., В. Гюзелев (състав.). Български средновековни градове и крепо-сти. Т. 1. Градове и крепости по Дунав и Черно море. Варна: Георги Бакалов, 1981.
Лидл; Скот 1883: Liddell, H. G., R. Scott. A Greek-English lexicon. Oxford: Clarendon Press, 1901. <https://archive.org/details/greekenglishlex00lidduoft> (дата на достъп: 6.04.2015).
Макбейн 1982: MacBain, A. An Etymological Dictionary of the Gaelic Language. Glasgow: Gairm Publications, 1982 (Reprint Edition). <http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/> (дата на достъп: 06.02.2015).
Махафи 1887: Mahaffy, J. P. Greek Life and Thought from the Age of Alexander to the Roman Conquest. London: Macmillan. <https://archive.org/details/greeklifeandtho00unkngoog> (дата на достъп: 06.04.2015).
Младенов 1951: Младенов, Ст. Български тълковен речник. С оглед към нар. говори.Т. 1. А–К. София: Печ. Д. Стефанов, 1951.
Момчилов, Чакърова-Кръстева 2013: Момчилов, Д., Н. Чакърова-Кръстева.Местните имена в Карнобатско. Вeлико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013.Начов 1925:
Начов, Н. Цариград като културен център на българите до 1877 г. – В: Сб. БАН, 1925, кн. 19, с. 1–208.Рачева 1993–1994:
Рачева, М. Към реликтовите праславянски цветоозначения в бъл-гарския език. – Български език, 1993–1994, No 5/6, с. 496–499.
Скорчев 1932:Скорчев, П. Д. Принос към побългаряването на имената на селищата по нашите крайбрежия. – Морски сговор, 1932, No 10 (1.12.), с. 5–6.Узеньова 2014:
Узеньова, Е. Културният диалект на българите мохамедани от Тетевен-ско (село Галата). – Български език, 2014, No 3, с. 62–70.
Фасмер 1966: Vasmer, М. Russisches geographisches Namenbuch. B. II. Wiesbaden: Otto Harrassowitz, 1966.
Фрийли 2000: Freely, J. The Companion Guide to Istanbul and Around the Marmara. Woodbridge „Companion Guiges“, 2000.
Христов 1894: Христов, С. Пиротскиятъ окрѫгь и неговото население. – В: СбНУ, 1894, т. XI, с. 287-326.
Шивец 2014: Siwiec, A. Główne procesy w nominacji za pomocą nazw własnych (w kontekście związków między toponimami i chrematonimami). – In: Mikrotoponimia, makrotoponimia. Problematyka wstępna. Łódź: Wydawnictwo UŁ, 2014, s. 253–266.