автор ISTORIK, 29.07.2009 от Форум Наука in Антична история, взето от:
https://www.forumnauka.bg/topic/7261-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8/
Уважаеми приятели ! Реших да публикувам тази статия, защото наистина /колкото и невероятно да ви звучи/ има автори, които не спират да казват нещо като нашето „Какви Келти, какви пет лева !“ Този анонимен автор пише аргументирано и спокойно и мисля, че заслужава внимание.
Според някои съвременни археолози и историци (Саймън Джеймс, Джон Колис, Валъри Ръгби, Кристиан Гудино и др.), липсват доказателства за съществуването на келтски народи в Британия и Ирландия по време на желязната епоха и сведенията за тяхното съществуване са продукт на национализма през XVIII и XIX век.
Желязната епоха не би следвало да бъде наричана „келтска“, защото келтите, според тези учени, са само мит. Никой не наричал себе си „келт“ преди началото на XVIII век. И още -до момента липсват исторически потвърждения за преселения или нашествия на континентални келти на Британските острови.
Срещу тази теза застават редица келтолози (Питър Елис, Оливие Бюксеншуц, Рут и Винсънт Мегоу, Бари Рафтъри, Бари Кънлиф, Норман Дейвис и др.). В отговор на всичко това може да се спомене, че по времето на англо-саксите никой не е наричал себе си англо-сакс или англо-саксонец.
Макар теорията за нашествие, предложена от археолозите, желаещи да обяснят преминаването на келтските езици и култури (като халщатската и латенската) в Британия, да не е безусловно доказана все още, неоспорим факт е, че НЕЩО е пренесло келтските езици и култури на Британските острови, като тази миграция би могла да изясни как това се е случило много преди появата на средствата за масова комуникация.
Евсевий Йероним (Св. Йероним, IV – V век) установява, че населението на Галатия (днешна централна Турция) говори на същото келтско наречие, което той чува сред племето тревери в град Трир в днешна Германия. Келтският език е пренесен там от келтски преселници през III в. пр. Р. Хр.
Друг неоспорим факт е достигането на английския език до много кътчета на земното кълбо посредством придвижването на различни по големина групи от хора.
Поредния пример можем да вземем от литературни, езикови и археологически сведения за движението на белгийските келти между Галия и Британия преди пристигането на римляните.
От самото зараждане на келтологията определението келтски се налага за народ, говорещ (или – говорел) на някой от езиците, класифицирани като келтското разклонение на индоевропейското езиково семейство.
Келтските езици са група индоевропейски езици, произлезли от общ протокелтски език. През I хилядолетие пр. Р. Хр. те се говорят в голяма част от Европа, от Бискайския залив и Северно море до Балканския полуостров и Галатия в Мала Азия.
Днес келтските езици се говорят в ограничени области в западната периферия на Европа (Британските острови и полуостров Бретан), както и от отделни общности в Източна Канада, Патагония, Съединените щати и Австралия. Ирландският език е единственият келтски език, който е официален (в Ирландия), макар че се говори от малка част от населението.
Келските езици се разделят на 4 подгрупи:
- галски езици, сред които галски, лепонтийски и галатийски
- келтиберийски език, говорен в древността в северната част на Пиренейския полуостров
- гойделски езици ирландски, шотландски келтски и мански
- британски езици уелски, бретонски, корнски, кумбрийски, пиктски и хипотетичния ивернийски
Съществуват две основни хипотези за класифицирането на келтските езици. Според едната, те се разделят на P-келтски (галски и британски езици) и Q-келтски (келтиберийски и гойделски езици), а според другата – на континентални (галски и келтиберийски езици) и островни (британски и гойделски езици).
Британските острови се появяват в писмените исторически паметници и стават известни на средиземноморския свят през VI – V век пр. Р. Хр. Тези свидетелства сочат, че островното население е ползвало някаква форма на келтски език.
Това са островните келтски езици, чиито наследници днес са ирландският, шотландският гаелик, уелският, манският (говорен на остров Ман), корнуолският и бретонският. Тези свидетелства откриваме в имена и в думи, записани в ранни източници от класическия свят и върху британски монети, сечени в Британия далеч преди римляните да нахлуят на острова.
Много важен факт е, че на Британските острови няма запазен нито един топоним преди появата на келтските топоними.
Друго явно доказателство откриваме в текста на Гай Юлий Цезар: „Qui ipsorum lingua Celtae, sed nostra Galli appellandur.“ (На своя си език те се наричат келти, а на нашия – гали.). Това сведение е в явно противоречие с идеята, поддържана от Саймън Джеймс, че тези хора започват да се самоназовават келти едва през епохата на Новото време.
Той (Саймън Джеймс) заявява, че макар през желязната епоха по тези места да са живели народи, говорещи на келтски езици, те не са непременно келти, а – хора, приобщени към културата на носителите на келтските езици.
Думата „келтски“ винаги е била лингвистичен, а не – биологичен термин. Опасно е да се говори за биологични белези и да се правят опити за обособяване на отделни „расови“ групи, които, в определен етап от развитието си, споделят общ език и култура.
Също толкова погрешно е да обособяваме група от хора в епохата на Древността въз основа на езика, на който те общуват. Не бихме могли да говорим за англо-сакси, славяни, латини или гърци. Ако следваме подобна насока, когато разказваме за Британия по време на желязната епоха, бихме изпаднали в голямо езиково затруднение.
Няма да можем да говорим за древните брити, защото никой не се е наричал „древен брит“. Ще трябва да правим големи и сложни уточнения, говорейки за кантии, коритани, корнови, тринованти и други, като междувременно удачно забравим, че това са келтски имена.
Хората, живеещи на Британските острови през желязната епоха, не само говорят келтски езици, но имат и обща религиозна система, митология и културна себе изява, дори – и сходни законодателства. Според единствената логична и смислена научна дефиниция, тези хора са келти.
Желязната епоха е праисторически период, сменил бронзовата епоха, по време на който се развива металургията на желязото. Използването на метеоритно желязо започва около 1200 пр. Р. Хр. Желязото се обработва в Месопотамия, Палестина, Кавказ, на островите Кипър и Крит между 1200 и 1000 пр. Хр. В Западна Европа желязната епоха обхваща I хилядолетие пр. Хр.; дели се на 2 периода: I – Халщатски (1000 – около 500 пр. Хр.; виж Халщатска култура), II – Латенски (от около 500 пр. Хр. до периода на римското господство – ок. 400 г.; виж Латенска култура). Между интересните паметници от желязната епоха в България са долмените.)
Проф. Кристиан Гудино отхвърля и наличието на галски келти. Според него, Гай Юлий Цезар си е нямал понятие кой народ описва, докато е пишел за галите в книгата си „Comentarii de bello Gallico“ („Коментари относно Галската война“).
Със сигурност келтите ще оцелеят и в тази малка „буря в чаша вода“, така, както са оцелявали след други подобни опити да бъдат заличени от историческата карта на света.
Още през античността келтската култура се оказва в периферията на писмения свят. Последният чрез своите автори я населва с добри диваци или пък – с варвари, превръща я в противоположност на цивилизоваността, подхранва образа й със своите страхове и носталгии, без никога да я описва единствено заради самата нея.
Писаното за народите, не предложили свой прочит на собствената си история, винаги ще подлежи на съмнение. Археологията събира обективни свидетелства за интересуващата ни епоха, но тълкуването на тези свидетелства неизбежно се разполага някъде между намеренията на действащите лица и представата за тях от наша гледна точка.
Келтите биват нарочени от наследниците си за техни предци и участващи в изграждането на нашето самоопределение – митологично – през Ренесанса, национално – през XIX век, общоевропейско – в наши дни.
Описват келтите като „първите европейци“ – първата трансалпийска цивилизация, възникнала по горното течение на реките Дунав, Рейн и Сена и появила се в писаната история на Европа.