24.01.2018г., от Filmcafe взето от: https://www.webcafe.bg/id_550132155
Краят на 2017 г. безспорно беше добър за Amazon и филмовото й подразделение Amazon Prime. Компанията все по-сериозно се опитва да заеме мястото си сред големите играчи в бранша на развлекателната индустрия и платформите за гледане на филми и сериали онлайн.
Ключов момент там са собствените продукции и компанията заяви, че няма да жали средства, за да излезе напред, а сделката с придобиването на правата за филмиране на сериал по Lord of the Rings беше най-ясният знак за това.
Идеята беше новите сериали да затвърдят това впечатление. А едно от свежите заглавия – Britannia – трябваше да поеме по утъпкания от Vikings и The Last Kingdom път и със свежа история просто да събере овациите на феновете и да привлече нови хора към платформата.
Самата идея на сериала е повече от добра и може да обхване както феновете на историческите драми, така и на фентъзи феновете. След като викингите вече са експлоатирани като тема и нови сериали там ще пресолят само нещата, Amazon и Sky хващат друга, не по-малко интересна култура – келтите.
В България целият сезон вече е наличен онлайн на HBO GO, а на 23 януари в 21 часа е и премиерата по телевизионния канал HBO.
Цялата концепция за келтските общества, друидите (особено извратено изглеждащите), магията им, ритуалите и т.н. дава потенциал за нещо наистина добро. А когато сблъскаш всичко това с римските войници и направиш нещата да изглеждат колкото правдиво, толкова и завладяващо, целият проект започва да придобива онова хитово сияние, което хората обичат да виждат.
Ако, разбира се, всичко това бъде развито по подходящ начин.
За съжаление не това е случаят с Britannia. Важно е да се каже, че сериалът има някои важни достойнства. Като за начало самата визия, която се разкрива пред зрителите – дивият образ на келтска Британия – езическа и обрасла в зеленина, костюмите, татуировките… Въобще, за визуалния елемент на сериала си личи, че е работено много и без да се пести.
По добър начин е пресъздадена и идеята за разрива между различните племена на Острова, който ги оставя открити за втория опит на римляните да го колониализират.
Интересно е предадена и магията – самото усещане за транс, за нетрезво състояние и излизане извън нормалния свят. Самите друиди също изглеждат доста въздействащо, а Макензи Крук като Веран определено е нещо, което човек може да види в кошмарите си.
Дразнещите неща обаче са повече. Ако някои герои са интересно направени и човек може да започне да им симпатизира малко или много, то по-голямата част попада в двуизмерния свят на коне с капаци или клиширани герои.
Така например Авъл Плавций – римският генерал, изпратен от императора да завладее Британия, е до такава степен лошият римски генерал от почти всеки филм и сериал за римски генерали, завладяващи варварите, че предизвиква по-скоро досада. Хитър като лисица, смел като лъв, горделив до мозъка на костите си и плосък като диалог от „Здрач“. И целеният властен, енигматичен и харизматичен (по злодейски) ефект се разминава с реалните резултати. И тук вероятно вина за това има и самият актьор, а не само кофти сценарият зад него.
Принцеса Кера, бунтовният дух в кралството на кантите, направена като силен женски персонаж, привличащ зрителите (красива, смела, грижеща се за хората и т.н.) също сте я гледали на поне 5-6 места досега (не актрисата, типа героиня).
Николай Лий Каас, който влиза в ролята на Прокудения, не успява да хване вниманието с персонажа си, въпреки че е сред основните действащи лица. За Прокудения се предполага, че е луд до мозъка на костите си, а самият той твърди, че е обладан от демон.
Паралелът с Флоки от Vikings е неминуем, но докато там виждаме наистина герой, танцуващ на ръба на лудостта, тук по-скоро имаме персонаж, който през половината от времето е адски устремен към целта си, а през другата изглежда като изваден от ситком.
Тук попадат още агресивният, тъп и безкрайно твърдоглав крал на кантите, жената на техния принц, която служи на сценаристите като извор за интриги, и т.н. Сериалът изобилства от плоски персонажи.
Кастингът за Britannia е нещото, за което човек постоянно ще се пита дали това е проблемът. Реално в повечето случаи по-скоро не. Повечето от актьорите са силно неизвестни, освен няколкото смътно познати лица (включително Мадам Хуч от „Хари Потър“). Това обаче следва наложената формула от Game of Thrones, където, ако изключим Шон Бийн, повечето лица бяха тотално непознати, и Vikings. И все пак цялостното изпълнение по-скоро е посредствено – без да дразни много, но и без да впечатлява.
Това, което вече дразни е сценарият и по-специално диалозите. Ако сте очаквали правдивост в героите, вероятно ще останете разочаровани, защото в по-голямата си част говорят така, сякаш са извадени от някой съвремененен квартал на Лондон (и тук се няма предвид акцентът). Те не просто говорят като хора от XXI век, те се държат така.
Човек не може да се потопи особено в атмосферата на келти, друиди и римляни, когато вижда пред себе си просто една проблемна тийнейджърка, която по случайност се е облякла като келтско девойче.
Като цяло идеята за правдивост тук се изчерпва с костюмите, сценографията и някой и друг ритуал. Основното, което носи духа на всяка история – нейните герои – обаче е заметено под килима с лош сценарий и стоящи съвсем като кръпка диалози. И човек може да получи усещането за филм на Гай Ричи, но без гангстерите, тупаниците и въобще интересните неща, които човек може да види при Гай Ричи.
Реално Вritannia е един сериал с много добра концепция, но с доста по-посредствено изпълнение. Може и да е от високите очаквания и надеждата, че към този проект ще се подходи по един по-мрачен, циничен и реалистичен начин, който да издигне история в стил Бърнард Корнуел (авторът на книгите зад The Last Kingdom и една наистина много добра трилогия за крал Артур).
Крайният резултат обаче е сериал, който можеш да гледаш, ако имаш да убиеш някой уикенд и ти се гледа нещо що-годе историческо. Дано обаче този не особено успешен опит не убие идеята за качествена продукция по келтската митология. Това действително би си заслужавало гледането.