13.07.2015г., Автор: Томас Оуън Кленси /Thomas Owen Clancy/, професор по келтска култура, Университет Глазгоу, Шотландия
Превод: Сурен Исраилян 07.11.2019 взето от:
http://theconversation.com/how-being-celtic-got-a-bad-name-and-why-you-should-care-44540
Уважаеми приятели ! Тази статия е от 2015г., открих я случайно преди няколко дни. Преведох статията по няколко причини. Първо, в нея се споменава келтска изложбата на Британския музей, в която според Националния археологичен институт с музей /НАИМ/ имаше и артефакти от България – виж http://naim.bg/bg/content/news/600/857/631/
А второ, бих искал да имате представа, какво мислят за келтите тези, които се занимават с обучението и проучванията на тази култура. През 2014г. имах удоволствието да се срещна с професор Патрик Симс-Уилямс от университета в Аберисуит, споменат в статията, който по време на нашия разговор във Факултета за келтски изследвания изрази мнение, подобно на автора на тази статия.
Британският Музей подготвя нова голяма изложба „Келтите: изкуство и идентичност“ в партньорството с Националния Музей на Шотландия. Откриването е в Лондон през септември, а догодина ще бъде показана и в Единбург. Директорът на изложбата Нейл МакГрегор казва, че целта на тази проява е „да се запитаме, какво значи „келтското“ и кои са келтите?“
Тъй като аз се занимавам с келтски проучвания, изпитвам чувства на тревога, че учените работещи в тази област не винаги са разбрани, а аз не мога да помогна. Подобни въпроси са засягани и преди и отговорите понякога са доста спорни. За да обясня, какво имам в предвид, нека да закопчея коланите на моя интелектуален автомобил DeLorean, с който, както във филма ще се преместя във времето./1/
Предполагам, че едва ли има научни работници, които не са били критикувани за своята работа. Това се случва и с дисциплините, наричани келтски изследвания или понякога просто келтски, особено в Британия и Ирландия през 90-те.
Тези критики започват от „прочистването“ на самата терминология, предимно от археолози, които спорят, дали терминът „келтски“ не се използва излишно и безразборно. Те са против използването на тази дума за произведения на изкуството и артефактите, и дискутират политическа и социална мотивация на термина като цяло.
Това беше доста неприятно, особено когато някои от тях обсъждаха съдбата и живота на съвременните келтски езици. На практика тези хора избягваха да говорят за езиците, предпочитайки да се концентрират върху изкуството, археологията и факта, дали хората сами се идентифицират като келти.
След като келтските изследвания в академичен смисъл се базират върху езиците, дискусията стана доста обезсърчителна и имаше ефект на разцепване. Все едно ни казваха, че не можем да използваме професионални термини в нашите изследвания, а трябва да ги потърсим другаде.
Не е лошо да припомним, че уелския, бретонския, ирландския гелски и шотландския гелски, както и възродените езици на Корнуол и остров Ман били „заклеймявани“ от закона, образователната система и „имперското мислене“ през 18 и 19 век. Повечето хора, които дръзвали да говорят /и малко от тях можели да се защитят/ се намирали извън страната, където се използвали тези езици. Затова е разбираемо, че в радио предаванията и дискусии на живо подобни теми винаги вълнуват хората.
По ирония самата дисциплина преминала през периода на вътрешно пречистване, породено от притеснението, дали терминът „келтски“ обяснява нещо на всеки. Това довело учените до изкривените стереотипи по отношение на миналото, а понякога и настоящото и не дало никакъв резултат.
Например, идеите около „Келтското християнство“ и „Келтската поезия за природата“ били изследвани и отхвърляни. В публичното пространство това въобще не се коментирало. След дебатите между това, което Патрик Симс-Уилямс /Patrick Sims-Williams/ от Университета в гр.Аберисуит /Aberystwyth University/ наричал „келтомания“ и „келтоскептицизъм“, учените въобще спрели да използват тази думичка с „к“ отпред и се захванали с друга текуща работа.
Нови езикови бариери
В същото време има и други притеснения относно това, кое е келтско. Хората от моето поколение или по-големи, които изучавали келтските езици, учили повече от един език в университета, обикновено близки по произход, например тези с шотландския гелски се занимавали с уелския.
Отделно учихме и по-стари версии на езиците, като средно-уелски или староирландски. Това имаше смисъл за сравнителна лингвистика, защото научаваш основите на езика стъпка по стъпка.
Но от 1990г. и в новото хилядолетие нещата започват да се променят. Това е време на драстично намаление на броя на говорещите на местните езици, а съществуването им в съвременния свят е под въпрос. „Келтският“ проект постепенно е отхвърлян като неефективен, например в случая с възраждане на уелския език или като подкрепа на гелтахтските общности /Gaeltacht communities /2/ в Ирландия.
Оттогава много рядко можете да намерите млади учени, изучаващи повече от един език. Също така, може би заради ограничените средства, университетите предлагат само местния език. Добрата страна на това решение е, че така съвременните келтски езици се изучават по-активно, което повишава качеството на знанията на студентите и ги подготвя за успешни кариери там, където езикът е ценно предимство.
Новите времена докараха нови предизвикателства. Съветът за изследвания в областта на културата и класическите езици със своето решение от 2013г. създаде между-институционален Център за обучение на докторанти по келтските езици с водеща организация университета в Глазгоу, като признаване на факта, какво може да бъде изгубено.
Центърът дава възможност на млади изследователи да обменят идеите си със студентите и осигурява достъп до средствата, свързани с изучаване на келтските езици в различните области във Великобритания.
Носители на езика
Споровете по тази тема все още „тлеят“, макар и с по-малка сила, отколкото през 90-те. Нека да видим, какво „ветрило за жарава“ е приготвила изложбата на Британският музей. А междувременно учените се събират в Глазгоу, от 13 до 17 юли, на 15-ти Международен конгрес по келтските изследвания, който се провежда редовно на всеки четири години от 1959г.
Конгресът обхваща голямо и безкрайно интер-дисциплинарно поле за изследванията. Шотландските археолози ще търкат рамене с уелските социолингвисти, а експертите по средновековна ирландска поезия ще черпят учените по галски географски имена. Събитието е доста интернационално със своите 500 делегати от 25 държави и 130 институции.
Ще има пленарни доклади по уелския модернизъм, участието на Германия в Първата Световна война, Бретонските балади, Новото Време, континенталния урбанизм от Желязна Епоха, културата на средновековните манускрипти, а също така по келтските изследвания в дигитално време. И въпреки много спорове, всички специалисти се събират отново под името на „Келтски изследвания“/“Celtic Studies”/.
Защо трябва да внимаваме ? Тази университетска дисциплина „поддържа здравето“ на няколко родни езици в Британия и Ирландия, включително и някои места на територията, което сега се нарича Англия. С други думи, нашите изследвания трябва да напомнят на британците, че независимо от текущата полемика за имигрантите, тези острови от най-ранната ни история са били мултикултурна и мултиезична територия.
В местата, свързани с нашата история това разнообразие от езиците все още може да се види и чуе – от разговори на уелския език по улиците на Аберисуит, по табелите на магистрала № 82, написани на шотландския гелски или в предаванията на ирландски по тв-каналите в Ирландия. Много от келтските езици преживяват възраждане – an aghaidh na sìorraidheachd („през лицето на вечността”). Нека да посрещнем това бъдеще заедно.
Забележки на преводача:
1.De Lorean DMC-12 е спортен автомобил, първоначално произвеждан в Dunmurry, предградие западно от Белфаст, Северна Ирландия от конструктора Джон Делориън и неговата компания DeLorean Motor Company, специално за американския пазар, в периода 1981 – 1982 г. Модифицирана версия на колата става „икона“ в средата на 1980-те години след появата си като „Машина на времето“ в трилогията „Завръщане в бъдещето“ на режисьора Робърт Земекис, който филм се превръща в тотален хит на киноекраните, донасяйки над 1,5 милиарда долара приходи
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/De_Lorean_DMC-12
2. След като Ирландия спечелва независимостта си през 1922 година, ирландското правителство оповестява внушителната си цел да възстанови ирландския език като главен говорим език в страната. Изучаването на ирландски става задължително в държавните училища и се подемат различни инициативи за развитието на ирландски говорещите области Гелтахт (Gaeltacht) в страната.