Публ. в Юбилеен лист „Василий Априлов. Габрово, 1835“, София, 1935.
На 3 януарий 1835 г. в Габрово не се отвори само училище – от тая дата започна нова епоха в културно-стопанската история на българския народ. До това време историчното битие на България се отправяше в лоното на Византия, на Изтока. С делото на Априлов и на П. Берона нашият народ се обръща в диаметрално противоположна посока: към Европа, към Запад. Априлов и Европа! – това ще бъде главна тематика във философията на новобългарската история.
Засяганите тук едри въпроси от областта на близкото ни минало имат нужда, разбира се, от по-обширно разглеждане и обяснение. Ала и сега може да се подчертае същественото, според мене, в делото на бележития габровец.
Училището на Априлов тури край на килийните учебни заведения при черкви и манастири. Новобългарският занаятчия и търговец от Възраждането се освободи чрез подвига на габровци от опеката на религията. Така начена епохата на българска секуларизация, която владееше вече в Европа от времето на Ренесанса, на Реформацията и на Великата френска революция. Не току-тъй, още в първата година след откриване на училището, Априлов води спор с главния учител-духовник, Неофит Рилски, и тоя спор свършва с раздялата на черковника от мирянина, светския европеец, Априлов.
Учебната програма в новото габровско училище се вдъхновяваше от западноевропейски идеи. Катехизис, часослов и пр. отстъпиха от националната история, новобългарски език, естествознание, математика и пр. Черковните познания за живот и свят, примитивизмът на народните ни понятия се замениха лека-полека с постиженията на европейската наука и философия. Тъй, Априлов, или все едно – Габрово, стана родоначалник на новобългарския рационализъм.
Светската, рационалистична наука на Европа, чието огнище стана Априловото училище, доведе, с време, главно след освобождението на България, своя двойник – техниката, машината, модерната индустрия. Съвсем не е случайно, че по двата бряга на митичния Етър, на Янтра, там северните тилилейски усои на Балкана, задимиха първите големи фабрики в страната ни. Рационализация и индустриализация излязоха главно от Габрово и вече редица години променят, революционизуват примитивистичния вътрешен свят на българина и патриархалния му стопански бит.
Габрово като че беше предопределено да изиграе такава важна роля за поевропейчване на България, в новата ни история. Габровецът в хумора на българската народна характерология съответства удивително много на шотландеца в английските анекдоти. Просто и чисто можете да замените шотландеца – скъперник-спестител, финансист, практик, спекулант, реалист, остроумник и пр. – с габровец и „вицът“ не губи нищо. Ненапразно Габрово е български „Манчестер“- име, което народната духовитост прекроява на „гаванчестер“. Народът ни осмисля метаморфозата на тоя наистина необикновен град! На когото трябват още подобия между Манчестер и „гаванчестер“ нека чуе: взаимнообучителната метода на Априловото училище се казва собст. Белланкастерска и е английска по произход. Ланкастер е град близо до Манчестер и недалеч от Шотландия. Шотландците са келти, а келтска народност се знае в давното балканско минало, ако не в габровско, то оттатък Балкана, в Казанлъшко – благоуханната родина на Бай Ганя. Има характерни подобия между типа шотландец и народно-английския Джон Бул – от една страна габровец и Бай Ганю – от друга…
И тъй, Габрово, чрез голямото дело на Априлов се превърна на първа, здрава крепост на Европа в нова България.
Априлов и Габрово значат: ориентация към Запад, светски живот, рационализъм, машинизация.
Бих свършил с едно пожелание: дано през стотях години, които идат, Априловото училище – българското училище – намери пътя към балкано-българския генетизъм, а динамичното Габрово създаде български стил в нашата машинизирана индустрия!