Вече никой не е безразличен към Лампата на Джак
31.10.2018г., Автор: Калин Каменов, взето от:
Хелоуин (Halloween, All Halloween, All Hallows ‘Eve или All Saints’ Eve) е празник, който се връща към традициите на древните келти на Ирландия и Шотландия, чиято история започва на територията на съвременната Великобритания и Северна Ирландия. Празникът се чества на 31 октомври, в навечерието на Деня на светиите – традиционно в англоезичните държави, въпреки че не се явява официален празник.
Историкът Никола Роджърс, който е проучвал историята на празника Хелоуин, отбелязва, че въпреки опитите да свърже своя произход с древния римски празник Паренталия, приличащ на Хелоуин, по-скоро той е свързан с появата на езически фестивал Селтик на Самхайн, за който е писано в староирландската литература от X век. Името на този празник идва от старата ирландска дума Самхайн, което означава „край на лятото“ и по-късно се превръща в ирландското име за месец ноември.
Келтски племена, живеещи в Англия, Ирландия и Северна Франция, разделят годината на две части – зима и лято. 31 октомври при тях е смятан за последния ден от годината. Този ден означава както краят на събиране на реколтата, така и преход към зимния сезон. От този ден, според традицията на келтите, започва зимата.
Така и празникът за Нова година за келтите и бил в нощта на 1 ноември. В тази нощ, според древната вяра на келтите, световете на живите и мъртвите отварят вратите си, при което жителите на другия свят си проправят път към Земята. Келтите наричат тази нощ Самхайн.
За да не станат жертви на духове и призраци, келтите гасили огъня в домовете си, след което се обличали в животински кожи, за да плашат „чужденците“. На улицата, в близост до къщите, те оставяли храна за духовете, а хората се събирали около огньове, издигнати от жреци, за да принесат в жертва животно. След жертвоприношението хората взимали от свещения огън и го пренасяли в къщите си, за да запалят огнището.
В началото на нашата епоха римляните завладели келтските територии и така принесли със себе си своите традиции и празници. Така през следващите векове келтската традицията за празнуване на Хулоуин се смесва с два латински празници – Фералия (в края на октомври римляните отбелязвали деня на починалите) и деня на Помона, богинята на плодовете.
През 313 г. християнството получава равенство с езичеството и скоро става господстваща религия в Римската империя и се разпространява в цяла Европа. На 13 май 609 г. (според други източници – 610) в Рим папа Бонифаций IV благослови бившия езически храм на Пантеона в чест на Дева Мария и всички мъченици.
Този ден се празнува като празник на Вси Светии. В средата на VIII век папа Григорий III освещава на 1 ноември в чест на Вси светии параклиса на Свети Петър и в чест на това събитие се мести датата на честването на Деня на Вси Светии на 1 ноември.
Един век по-късно папа Григорий IV прави 1 ноември общ празник на цялата католическа църква в чест на Вси Светии.
Съгласно Оксфордския речник на фолклора Самхайн е празник за всички народи на британските острови и е силно свързан със смъртта и свръхестественото. В същото време няма доказателства, че в езически времена празникът е имал някакво специално значение, ако се изключи това, което е свързано със селскостопанската работа и смяната на сезоните.
Още в осми век Денят на Вси Светии започва постепенно да замества Самхайн, защото има взаимно проникване между келтски традиции и католически ритуали, но именно така започват да се образуват първите стъпки към бъдещия Хелоуин.
Първоначално празникът се наричал All Hallows Even или All Hallows Eve, по-късно става Hallowe’en и накрая само Хелоуин. И въпреки че църквата се бори дълго време с обичая на плашещите и успокояващи зли духове, езическият празник не само оцелява, но също така неразделно се слива в общественото съзнание с празника на църквата.
Около 16-и век е имало традиция да се просят сладкиши в нощта на 31 октомври. Децата и възрастните носели кърпи и маски и вървели от една врата към друга, искайки да пречистят къщите и собствениците, които им се отблагодарявали с лакомства. Обичят да се носят костюми и фенери се появява едва в началото на 19-ти век.
Основният символ на празника Хелоуин е така нареченият Jack Lamp (Лампата на Джак). Тя се прави от тиква, в която е изваяно зловещо усмихващо се лице. Върху тиквата или в нея се поставя запалена свещ. За първи път „лампата на Джак“ се появява в Обединеното кралство, като за фенера са използвани и различни зеленчуци и плодове.
Смята се, че фенерът, оставен в Деня на светиите в близост до къщата, ще отблъсне от него злите духове. Когато традицията за празнуване на Хелоуин се разпространява в САЩ, фенерите започват да се правят масово от тикви, защото са по-достъпни и по-евтини.
Произходът на този обичай може да се намери в древните ирландски и британски традиции на рязане на лица по плодове и зеленчуци по време на различни ритуали. Съвременният вид на „лампата на Джак“, придобит около 1837 г., в същото време получава и това име. До 1866 г. той вече бил силно свързан с Хелоуин.
Въпреки това в САЩ издълбаната тиква далеч преди популяризирането на Хелоуин се използва като един от символите на добрата реколта. До 1900 г. използването му по време на този празник постепенно влиза в широка употреба.
Хелоуин се празнува в голям мащаб в САЩ и Канада, където е най-популярен. В Съединените щати Хелоуин е празникът, в който се продават и раздават най-много бонбони. Това е вторият по оборот на магазините празник след Коледа. В Лос Анджелис и Ню Йорк се провеждат най-ярките и колоритни фестивали и карнавали в този ден.
Въпреки факта, че американците празнуват Хелоуин повече от два века, празникът не е официален. Това обаче не пречи на хората да харчат големи суми всяка година за тикви, бижута, свещи и поздравителни картички.
В Германия Хелоуин се празнува не по-малко колоритно. Замъкът Франкенщайн в Дармщад, във федерална провинция Хесен, привлича хиляди хора, облечени като чудовища в нощта срещу 1 ноември, а местните смятат, че тази вечер духът на собственика се появява на покрива на замъка.
Във Франция най-впечатляващите процесии се провеждат в предградията на Дисниленд Париж и в град Лимож, където всяка година идват повече от 30 000 души. Там се провеждат най-запомнящите се паради на гоблини, вампири и призраци, осветяващи пътя си с тиквани фенери.
В Китай Хелоуин е известен като Тенг Чий – денят на честването на предците. На този ден китайците поставят храна и вода пред снимки на починали роднини, както и фенери, осветяващи пътя на душите на предците, които пътуват през вечерта на Хелоуин.
„За“ и „против“ празнуването на Хелоуин в България се превръща във вечен спор в края на октомври всяка година. Докато някога в някой край на света той е имал предимно религиозно значение, тук го отбелязваме единствено за забавление.
Все по-често и у нас деца звънят по вратите на съседите, за да искат лакомства, а по-големите от тях се включват в редица мероприятия – от такива в нощни клубове, през томболи за подаръци, до маскарадни партита през по-светлата част от деня.
За останалите остават критичните постове в социалните мрежи, насочени срещу навлизането на западната култура в България. С други думи – вече никой не е безразличен към Хелоуин.