27.10.2016г., от Площад СЛАВЕЙКОВ, взето от:
Археолозите объркани: на мъж или на жена е принадлежал 2500-годишният скелет в Североизточна Франция?
Скелетът в гробницата от Лаво, Шампан, все още не може да бъда напълно идентифициран. Всички данни би трябвало да сочат, че е принадлежал на мъж. Костите са положени в красиво изработена колесница. На врата на покойника е окачена 580-грамова златна торква, украсена с крилати зверове.
На всяка китка има златни гривни, а левият му бицепс е бил обгърнат от платнена лента, обшита с полускъпоценни лигнити. Край тялото са поставени голям етруски бронзов котел с ширина на устието от един метър, изискано гравирани гръцки съдове и бронзова посуда.
Главният експерт на обекта Бастиен Дюбюи отбелязва, че колесницата, котелът и съдовете за хранене са типични за кралските гробници от ок. 500г. пр. Хр. Погребалният инвентар вероятно е бил използван и в религиозни церемонии.
Показната употреба на скъпи предмети, особено внос от Средиземноморието, е типична за елита на келтските, германските и тракийските племена през Желязната епоха.
От същия период датират и няколко гробници на високопоставени келтски жени, пак от Североизточна Франция. Най-известна е Дамата от Ви, в северната част на Бургундия през 1953г. Предвид общите характеристики на погребенията, последното откритие сочи, че става дума за представител(ка) на племенната аристокрация на местната група халщатски келти – култура от Желязната епоха, населявала почти цяла Северна Европа.
Френският Национален институт за археологически изследвания съобщава, че торквата от Лаво е по-тежка от масивната златна огърлица на Дамата от Ви. Тяло е било погребано в скъпи одежди, предназначени или специално за случая, или носени само по изключителни поводи.
Това, което обърква археолозите, е противоречието между мъжкия характер на воинското погребение в колесница и женския вид на скелета. Лошото състояние на костите засега пречи на по-задълбочено изследване.
Все пак не е напълно изключено жена да бъде погребана като пълноправна владетелка, с инвентара, подходящ за царствената роля на военен водач, но за момента специалистите не могат да стигнат до цялостна хипотеза по въпроса.
Особено интересен е бронзовият котел, изработен от етруски майстори. Четирите му кръгли дръжки са увенчани с рогата, брадата глава на божество – може би гръцкият речен бог Ахелой. Ръбът на съда е декориран с осем глави на лъвици. Някои келтски племена са заравяли котел във воинските погребения – за употреба в отвъдния свят.
Възможно е от тази практика да произлиза и митологичното значение на котела със свещена храна и даряващ живота, както и дори легендата за Свещения Граал от вече средновековните, християнизирани текстове на келтските митове от Бретан, Ирландия и Уелс.
Учените се надяват, че гробницата от Лаво ще им помогне да разширят знанията си за комуникациите между северно европейските келти и процъфтяващите цивилизации на Гърция и Италия около 500г. пр.Хр.
Търговията между средиземноморския и северния свят е била доста усилена и комуникациите не са се ограничавали само с размяна на стоки: в периода между разпространяването на келтските езици и населения в VІ в. пр. Хр. и нашествието на вождовете Белин и Брен от 279г. пр. Хр. гръцките философи и историци понякога говорят за влияние, оказано на идеите им от мъдреците на различни варварски, тоест негръцки народи – египетските жреци, вавилонските астрономи, персийските магове, тракийските последователи на Дионис и Орфей, както и келтските друиди.
В гробницата е намерен и чернофигурен керамичен кратер за вино, украсен с изображение на пируващия Дионис, легнал под лоза до женска фигура.
Сред съдовете има и лъжица, изработена от преплетени златни и сребърни нишки, служеща за отделяне на подправки и билки от виното, с което са приготвени. Председателят на Националния институт за археологически изследвания отбелязва, че подобен предмет не е откриван дори в най-богатите гръцки погребения.
Гробницата от Лаво беше обявена за археологическото откритие на годината /2016/