https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=2215
Преди двайсет и три века войнствените келти основали в Тракия царство, което археолозите още търсят.
През януари 1931 г. трима жители на свиленградското с.Мезек отишли да копаят край могилата Малтепе („могилата на имането“) и скоро се натъкнали на входа на гробница. Извикали кмета и учителя, взели фенери и още същия ден изнесли от могилата бронзови съдове, оръжие, златни накити. Дни по-късно новината стигнала до София и от музея изпратили археолозите Богдан Филов и Иван Велков, които веднага оценили значението на гробницата – най-голямата открита дотогава, при това неограбена. Междувременно успели да съберат намерените предмети – с някои малки липси, разбира се.
Сред находките имало няколко бронзови предмета, чието предназначение Филов – иначе голям познавач на гръцките и римските древности – не успял да определи. Едва по-късно немски археолог ги идентифицирал като части от келтска колесница. Според разказите на селяните в гробницата наистина имало много кости от коне. Само че какво прави келтска колесница насред Тракия? Кога по нашите земи са живели келти?
Отговор на тези въпроси дават античните историци. Страбон разказва, че когато Александър Велики бил на поход срещу трибалите (в днешна Северозападна България), при него дошли келтски пратеници. Царят ги попитал „от какво се страхуват най-много – надявайки се да кажат, че от него, – а те му отвърнали, че не се боят от никого, освен да не би небето да падне върху им“.
Това е първата известна поява на келти в тракийските земи. Не е изключено една златна торква, открита на брега на Дунава, да е била свидетел на тази среща. Днес тя се пази в Археологическия музей в София. Такива накити са известни от същинските келтски земи в Европа и ако се вярва на разказите, благородните воини влизали в битка голи, само със златни торкви на шиите – толкова голяма била храбростта им. Разбира се, предметът може да е попаднал в Тракия по много различни начини – като дар от келтски вожд за владетел на трибалите или като плячка след някоя битка. А такива е имало. Много е възможно голямото съкровище от Рогозен да е било заровено именно поради келтската заплаха по това време. Не това обаче е най-известният епизод, в който се разказва за келти в Тракия. В началото на III в. пр. Хр. в Панония (в Северозападните Балкани и Унгария) започнали да се събират воини от много келтски племена и през 279 г. вождът Брен повел огромна армия от 150 000 пеши войници и 60 000 конници към Гърция, където накрая били разбити от съюзените елини край светилището в Делфи. Както разказва историкът Полибий, част от сразените келти стигнали до околностите на Бизантион (днешен Истанбул), след което „победили траките и превърнали града Тиле в столица на своето царство“.
Така започва историята на келтското царство в Тракия. Повече от век историци и археолози търсят столицата Тиле. Още Иречек я локализира в района на казанлъшкото село Тулово – заради сходството в имената и заради едно късно сведение, че градът бил близо до Хемус, т. е. до Стара планина. По това време, разбира се, никой не подозирал за съществуването на тракийската столица Севтополис край Казанлък – която, изглежда, преживяла голямото келтско нашествие – нито за тайните на околните могили.
Всъщност Тиле още не е намерена. Това е един от парадоксите на келтите в Тракия – че въпреки изричните сведения на древните историци те остават невидими за археолозите. За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там. Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар – „царствен и великодушен“ мъж, твърдят изворите – сякъл монети с името и титлата си. Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели. Нашите земи отново се оказали
гранични – този път между „варварските народи“ на умерена Европа и елинистическите царства на Средиземноморието. Келтите се настанили сред смесица от траки, гърци и македони и едва ли някой може да каже какъв език е говорил воинът, носил келтски меч и погребан по местния обичай. Находките от Мезек са част от картината. Съществува мнението, че в гробницата е положен владетел от династията в Тиле.
Не така смята доц. Тотко Стоянов от Софийския университет. „Гробницата е построена по-рано и е била използвана няколко пъти, вероятно от тракийски владетелски род – обяснява той. – В нея няма други келтски предмети, които да подкрепят идеята за погребан в нея знатен келт. Много по-вероятно е колесницата да е била дипломатически дар или военна плячка, съпровождаща новия си тракийски собственик.“
„Келтското царство би трябвало да се търси на югоизток – казва доц. Стоянов, – близо до проливите – в Странджа или турската част на Тракия, все още слабо проучени райони.“ Пришълците не успели да се задържат дълго сред толкова много врагове. През 213 г. пр. Хр., по времето на цар Кавар, „царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от траките“. Това ни казва Полибий. Всъщност не знаем какво точно се е случило, но след много перипетии една келтска колесница намерила своето място във витрините на Археологическия музей в София.
Маргарит Дамянов