17.04.2014г., автор: Agena от Okultno.info, взето от: https://onlinemagia.ucoz.net/forum/6-23-1
Всеки орнамент в келтските графични символи е съставен от отделни възли. Всеки възел се създава от отделна нишка – нишката на живота. Затова и нишката на живота, нишката в келтските орнаменти никъде не се прекъсва, а преминава от един орнамент в друг и накрая, след множество преплитания, се връща обратно.Това е символ на непрекъснатостта и на връзката на всички неща с Вселената.
Широко известните келтски кръстове при оформлението си имат много общо с лабиринтите. Най-ранните кръстове били прости камъни с кръстовидна форма и се намирали главно в Ирландия и в Северна Умбрия.
Самият кръст се явява универсален древен символ на съюза на небесните и земните сили, на мъжкото и женското начало. Краищата на келтския кръст символизират безкрайното духовно разширяване на съзнанието. Вътрешният кръг олицетворява обединението и консолидацията на земните и небесните сили в централната точка и е източник на духовна енергия.
Спиралата символизира духовния ръст. Келтските спирали обикновено са тройни. Това демонстрира тройната природа на духа, концентрирана в централната точка. Троичността на духовната природа е изразена по-късно от християните в Св.Троица.
Класическите келтски плетеници, възприемани като украшение и сложни орнаменти, са символи на свободата и олицетворяват Пътя-духовен и земен.
Птиците са небесни пратеници, символи на духа, които освобождават от земните връзки и общуват с небесните сили. Връщайки се на земята, птиците носят вести от боговете-предсказания и указания за хората. Птиците помагат на смъртните в духовните и в земните им пътешествия. В много традиции птицата, която се удря в стъклото на дома е предвестник за скорошната кончина на член от семейството.
В келтската традиция враната е птицата на конкретните предзнаменования. Гълъбите са символ на духовния живот, любовта и духовното благоденствие. Фазаните са птиците на прорицанието и като такива помагат на предсказателите. Патицата е моста, съединяващ живителните сили на земните води с океана на небесните сили. Чаплата олицетворява бдителността.
За келтите заекът бил свещено животно, символ на процъфтяването, изобилието и хубавия живот. В духовен план заекът е изгрева, раждането и безсмъртието на Духа. Това животно било посветено на Лунната Богиня, властваща над съдбите.
Заекът е небесния посредник между боговете и простосмъртните. Той обаче е и великия лъжец, притежаващ силата да трансформира, да изменя нещата. Заешките следи по снега келтите смятали за предзнаменование на бъдещи събития, за рисунки, показващи съдбата. Преди всичко заекът е свързан с Еостре или Остара -богинята на пролетта,чийто празник се празнувал на 11 април и е послужил като основа за християнската Пасха/Великден/.
Древните келти приписвали на змията целебни сили. Тъй като змиите живеели в недрата на Майката – Земя, те трябвало да носят знания и за вълшебните й сили. Това знание змиите изнасяли на повърхността, за да могат Бригантия, Сирона и др.богини-лечителки да го ползват.
Водата от свещените източници, реките и езерата е наситена с живителната сила на Земята. Вълнообразните движения на змиите и привързаността на много от тях към влажни места ги свързва и с водната стихия.
Змиите са не само символ на здравето, но и на мъдростта. В това си качество те били често изобразявани върху короните на царете и жреците. Змията всяка година сменя кожата си и затова е символ и на възраждането на жизнената енергия.
Еленът е самотен, див, не се поддава на дресировка, но е слънчевото животно на келтите. Рогата му падали и израствали всяка година и се отъждествявали с Дървото на Живота, вместилището на космическите сили, центърът, от който се разпростира и възобновява живота, източник на духовното възраждане и прераждане.
Като символ на изобилието, процъфтяването и мъжествеността, рогатият елен е мъжката страна в баланса на природата и е бил свещеното животно на Рогатия Ловец. Великият Рогат сам приемал понякога образа на бял елен. Белият елен – самият бог или негов посланик, често води в келтските легенди героите, устремили се в търсене на вълшебното.
Конят символизира Епона и Маха, келтските богини на плодородието. Двете богини покровителствали конюшните и всички,работещи с конете. Като защитнички на природата, те давали на смъртните да обработват земята за свои нужди, но не им давали да усвоят много големи територии, за да не нанесат вреда на дивата природа. Затова защитавали реколтата. Епона и Маха са богини на плодородието и майчинството, съпровождат и закрилят смъртните от раждането до смъртта им.
На келтските камъни могат да се забележат и стилизирани изображения на делфини, посветени на богинята Нехаления, посочваща Пътя. Това е богиня-покровителка,закриляща пътниците по земните и духовните пътища, а също и след смъртта им. Освен това, тя съвместява в себе си и изобилието на Майката – Земя, обезпечава процъфтяването на хората, и често се изобразява редом с Дървото на Живота и Рога на Изобилието. Силите й са въплътени в кучетата, враните и делфините.
Делфинът превежда душата през водите на океана към Свещения остров и е символ на духовното пречистване.
Враната предупреждава за приближаваща опасност.
Кучето е символ на верността, защитата и предпазливостта. Ако пътникът попадне в непозната дива гора, няма от какво да се бои, щом е под защитата на кучетата на Богинята.
Рибите са символ на висшата мъдрост и прорицанието. Морските риби свободно плават в дълбините на океана и някога били спътници на самия Лиир-Господаря на Световния Океан.
Албатросът е вечното стремление към съвършенството и търсене на Божествената мъдрост.
Драконът при келтите е дух-защитник, съединяващ земните и небесните сили, за да се създаде защитно покривало над планетата. Той е и страж пред вратите на другите светове, защитава тайните знания от непосветените. Леговищата на драконите са източници на енергията на Земята. В хералдиката драконите се свързват с мъдростта, независимостта и лидерството.
Свещеното дърво е духовната енергия, мъдростта и живота. Самотните дървета били доста важни за келтите, защото били въплъщение на сакралното Дърво на Живота. Свещеното дърво и ритуалите, извършвани в корените му, дарявали със здраве, сила и дълголетие.
Това е символ на щедростта на Земята. Клоните стигат до небето и осъществяват връзката между Небето и Земята. Това били магически места,на които впоследствие построили християнски църкви.
При древните келти котката била погребален символ. Тя олицетворявала злите сили и често я принасяли в жертва. Котката символизирала и изменението на формата, така, както и живота ни променя нас. Тя била и символ на магнетичните сили на природата и даже се смятало, че черните котки с бяло петно на шията са всъщност елфи в котешки образ.