14.01.2017г., антор escapingthesun, от България-Свят, взето от: https://bgworld.forumotion.com/t6077-topic
Уика е една много интересна и обширна тема. Тук ще се спра накратко на същността, произхода и основните принципи на тази мистична „религия“ или „занаят“. По-нататъшна информация можете да получите от източниците, изброени накрая, които съм ползвала самата аз и които далеч не изчерпват въпроса.
Най-напред ще се опитам да изясня значението и произхода на понятието „уика“. Уика (wicca) произлиза от англо-саксонската дума wicce, която означава „вещица/вещер“ (witch). Може да се свърже и с израза wiccan, означаващ „мъдрец, човек на знанието“. Оттук келтското WiccaCraft се превежда като „изкуство за мъдреци“ или „занаят за вещи люде“. Възможно най-точният превод на термина на български език е „вещерство“.
Какво представлява уика? Според някои това е Религия – мистична природна религия, почитаща Богинята и Бога, произхождаща и базираща се на древните езически мистични традиции. Религия на любовта и уважението към Земята, Природата, хората и самите нас. Религия на хармонията и ритъма. Религия, свързана с личната отговорност и духовното израстване.
Според други уика е Път към собственото преоткриване и просветление, усилена работа над себе си, личностна и духовна трансформация. Това означава да се срещнеш и пребориш със собствените си демони и лоши привички, да се потопиш дълбоко в себе си и да намериш вътрешната си Сила и Воля. Уика връща отговорността за нашия живот в собствените ни ръце, там където тя винаги е била. Кара ни да разберем, че ние сме отговорни сами пред себе си за своето духовно развитие и че никой друг не може да ни помогне в това отношение.
Уика е Традиция, разкриваща ни как да използваме Силата вътре в нас по един добър и разумен начин. Уика е в сърцето, в душата; тя е вътрешното Аз, копнеещо да живее в хармония на тази планета и в контакт с Богинята и Бога, олицетворяващи Великия дух, Единната мощ. Уика не е нещо, което другите правят за теб, а нещо, което ти самият правиш за себе си.
Корените на уика са хиляди години назад в човешката история, в предхристиянската епоха. Древни рисунки на Рогатия бог и на вещици/вещери (на възраст около 30 000 години пр. Хр.) са открити в пещери навсякъде в Европа. Историята на уика е история на природната магия, на езическите мистични традиции като тези на Египет и Елада, на келтската духовност, индианския шаманизъм и африканската Вуду-магия.
Уика черпи от изворите на мистицизма, астрологията, руните, таро, както и от съвременните прозрения на психологията. Често наричат уика Старата религия, която почита най-ранните форми на Божественото – Великата Богиня-майка и Рогатия Бог. Този култ се е зародил и развил успоредно в различни части на Европа и затова има много разновидности – келтски, саксонски, шотландски, ирландски и т.н. Преди 14 век Занаятът е бил известен и практикуван от много хора и църквата е била малко или много толерантна към него.
Възраждането на уика през 20 век започва в Англия. Джералд Гарднър е един от първите вещери на 20 век, който открито говорел за своите вярвания и станал известен със своите радио-програми, книги и публикации за вещерството. Други имена, свързани с уика, са тези на Алекс Сандърс, Алистър Краули, Скот Кънингам, Стархоук и др.
Съвременното вещерство не е еднородна система, а синтез от редица различни традиции, но има общи основни принципи. Същността на уика може да се изрази чрез петте Елемента на Мъдрите: Земя, Въздух, Огън, Вода и Етер или Дух.
Земята е олицетворение на мъдростта; уика е изкуство на мъдрата жена и мъдреца. Въздухът символизира ума, интелекта, словото, мисълта, философията; уика ни дава определена представа за Вселената и света. Вселената на уика е вселена на Хармонията. Всичко в Творението е живо, изпълнява определена роля и притежава духовна сила. Самата планета също е жива. Тя е балансирана, хармонична саморегулираща се система. Всички живи организми са свързани в едно цяло и взаимодействат помежду си. Огънят е енергия, страст, воля; това са магическите сили в уика. Водата олицетворява любовта, силата, която ни свързва с останалите и Вселената; тя е извор на почитта ни към Боговете, уважението ни един към друг и преклонението ни пред Природата. Това е религиозната основа на уика. Духът е символ на тайнството. Той свързва в едно останалите четири елемента и сам по себе си е по-съвършен от всички тях, взети заедно. Той е елементът, който ни свързва с Божественото. Духът изразява мистичната част на Занаята като тайна инициационна традиция.
Вещерството или уика е религия на общуването. Смята се, че груповата енергия е необходима (но не и задължителна) за ефективно извършване на магическите ритуали, които варират в зависимост от различните традиции, но притежават едни и същи характерни особености. Например очертаването на кръг, използването на свещи, благовония, вода и сол, атаме (ритуален нож), жезъл, чаша и поднос. Всички тези атрибути са традиционни и помагат за създаване на една по-особена магическа атмосфера, за разчупване съзнанието на вещицата/вещера и за по-добра концентрация, но не са задължителни.
Според представите на уика ние живеем в два свята – Свят на формата и Невидим свят. Магическата Сила е посредник между тези светове и произтича от самия човек. Единствената Сила не е нито добра, нито зла. Уика почита Невидимия свят като част от Природата. Съгласно вещерските представи съществуват невидими сили, които свързват човека с целия заобикалящ го свят. Вещиците се стремят да установят контакт с тези сили.
Едно от основните средства за това са т.нар. Слова на Силата. Те представляват обикновено римувани стихчета, служещи за установяване на връзка между съзнанието и подсъзнанието. Често вещиците си имат за помощник и някое животинче, чието присъствие подпомага по-лесното взаимодействие с природните сили и енергии.
Уика вярва в приемствеността в живота. Ние сме същества, изградени от енергия, а тя според науката не се губи и не може да бъде унищожена, а само преминава от един вид в друг. Уика вярва в прераждането, но не като будизма. Тя не смята, че ние се прераждаме в различни животински форми, а само в пределите на човешкия род. И все пак допуска в определени случаи прераждането в животинска форма.
Уика почита Богинята и Бога, но тези хуманоидни образи ни предоставят пътя към разбирането на едно по-велико тайнство, а именно, че различните образи, които сме почитали през вековете, не са нищо друго освен рожби на човешкия ум. Те са начин да изразим неизразимото – Единната мощ, Великия дух, даряващ живот на Вселената, жизнената сила, Божественото, духовната същност, енергията на Вселената. Ето защо уика възприема боговете на останалите религии като неразделна част от Божественото тайнство.
Уика приема Закона за трикратността, който гласи: каквото дадеш, три пъти ще получиш. Числото три обозначава и действието на използваните магически процедури. Уика включва в себе си не само уединение и размисъл, а и веселие.
Осем са основните празници на уика. Всеки започва по залез слънце и трае до залез слънце на следващия ден. Четири от празниците се наричат Слънчеви празници, защото са свързани с положението на Слънцето спрямо Земята. Това са празниците на Зимното и Лятното слънцестоене, на Пролетното и Есенното равноденствие. Другите 4 празника са с келтски произход – Имболк /Християнското Сретение Господне/, Белтейн /Навечерие на Май/, Лунаса или Ламас /Празник на хляба/ и Соуин или Хелоуин /Вси светии/.
В уика можем да различим 4 основни възможности за усъвършенстване, 4 основни пътя, по които да поемем. Два от тях са индивидуални, а другите два – групови. Първият път е т.нар. индивидуален път на традиционния вещер/вещица, на Мъдрата жена, на лечителя, заклинателя. Вторият път е пътят на по-съвременното вещерство, изразяващ се в саморазвитие с помощта на книги, Интернет и посещения на практически семинари и срещи. Третият път е ковъново (групово) вещерство от типа „направи си сам“, т.е. създаване на собствена малка група от съмишленици (ковън). Четвъртият път е на традиционното инициационно вещерство (наречено още Традиционно Британско вещерство), което означава присъединяване към ковън, част от някоя инициационна традиция.
Традициите в уика са много на брой /над 200/. Някои от по-главните течения са: Гарднърова традиция (последователи на Джералд Гарднър), Александровска традиция (системата на Алекс Сандърс), Зелено изкуство, базиращо се на келтската традиция, Традиция Келтсън, разпространена в Германия и др. Отначало с понятието „уика“ е обозначавано само Александровското и Гарднъровото вещерство, но днес с тази дума се наричат всички видове вещерство, както самостоятелното, така и груповото /ковъново/, във всички краища на света.
За да бъдем вещици и вещери, не е необходимо да бъдем посветени, да се присъединим към определена група или да бъдем обучавани от други хора. Можем да правим нашите собствени заклинания и ритуали и ако наистина притежаваме магически способности и намеренията ни са добри, да имаме успех.Можем да сме от различен пол, националност, раса, възраст, професия. Важното е да осъзнаваме обстоятелството, че материята не изчерпва цялата Вселена; че науката не може да отговори на всички въпроси, нито пък т.нар. световни религии; да се е пробудила в нас древната мъдрост и правилното отношение към всичко, което ни заобикаля.
http://mandragora.hit.bg
1. „Принципи на уика“, Вивиан Краули, бълг.издание 2001 г.
2. „Изкуството на магията“, Михаил Георгиев
3. Wicca, British Traditional Witchcraft – статия от www.pagansunite.com
4. Други страници в Интернет: www.wica.com , www.wiccan.com , www.witchs-brew.com и много др.