Откъс от книга „Друиди“ на Франсуаз Леру – /„Les Druides“ Françoise Le Roux, Presses Universitaires de France, Paris 1961/. Руско издание „Франсуаза Леру. Друиды, Санкт Петербург,, 2000г.“, преводач: Н.С.Широкова
взето от: http://ru-sled.ru/magiya-rastenij-i-magicheskoe-celitelstvo-omela/
Превод от руски: Сурен Исраилян 18.03.2020
ИМЕЛ
Никога няма да разберем, как друидът е можел „да мине през дърво“ / Ch.Plummer, «Vitae Sanctorum Hiberniae» I, CLIII/. Понякога е много трудно да се отдели магията като важната част от религиозния ритуал от това, което във всички времена е било обикновено суеверие. Ето какво е написал Плиний за друидския ритуал, свързан с имела:
„Не бива да забравяме да споменем, освен всичко друго за това, което дълбоко почитали галите. За друидите – така се наричали техните магьосници нямало нищо по-свято от имела и дървото, върху което той растял, при това е било прието, че това растение виреело само върху дъб. Затова те избирали дъбовите гори и не изпълнявали нито един обред без листата на това дърво, така че напълно е възможно да приемем, че те взели името си от гръцкото наименование на дървото. Те смятали, че всичко, което расте върху дъба е било пратено от небето и че това дърво е било избрано от самия Бог …“ .
И още от Плиний
„Такъв имел се намирал много рядко, и когато го откривали, режели листата правейки голяма религиозна церемония, на шестия лунен ден, тъй като именно по това светило галите смятали месеците и годините, както и „вековно време“, което при тях е било 30 години. Този ден е бил избиран, защото луната вече имала достатъчна сила, но все още не е била в средата на своето нарастване. Те наричали имела с име, което означавало „това, което лекува всичко“
Като подготвяли в близост до дървото всичко необходимо за извършване на жертвоприношението и тържествената трапеза, докарвали два бели бика, на които за първи път са вързвали рогата. Жрецът облечен в бяло се качвал на дървото, отрязвал листата на имела и ги събирал в бяло платнище. След това колели жертвените животни, като се молели на божествата жертвоприношението да бъдело благодатно за тези, заради които то е било принесено. Те вярвали, че напитка от имел, изцелявала добитъка от безплодие и служела като лек от всички отрови. Ето така много народи почитали като свещени предметите, които не означавали абсолютно нищо“. /Plin., Nat. Hist., XVI, 249./
Този откъс може да се допълни с още една извадка от „Естествена история“ на Плиний:
„Селаго е растение, приличащо на сабина. Като късали селагото, не ползвали желязо, дясната ръка трябвало да излезе от лявата страна през отвора на дрехата, сякаш крадеш нещо. Човекът трябвало да носи бели дрехи, да бъде бос, с измити крака, и преди късането принасяли жертва във вид на хляб и вино. Скъсаното растение носели увито в ново платнище.
Галските друиди смятали, че то служело като талисман от всички болести. Димът от изгореното растение лекувал всички очни болести. Друидите също така използвали друго растение, което растяло в блатата, което те наричали самолус /бълг. северница валерандова – заб. на преводача/.
То трябвало да бъде събирано с лявата ръка, на гладен стомах, като самолусът се явявал талисман от болестите на добитъка. Този, който го е късал не бивало да се обръща назад и трябвало да съхранява растението само по места, където се намирали напитките. /Plin. Nat. Hist. XXIV, 103, 104/
Новокелтските езици са запазили и до днес няколко любопитни названия на имела: «Речникът на Шалон» дава името на имела от езика на венетите deur derhue „дъбова вода“, а Дж. Лот в края на миналия век е открил в Файет /Морбиан, Бретан/ много интересно название uhelvat /ihuvelvad/, „добре израснал“, дадено несъмнено във връзка с медицинските свойства на това растение.
Уелското име на имела е най-точното – olliach, „лекуващия всичко“, както е посочено в речника на С.Еванс; в ирландския език, в речника на О’Рейли е посочено uile-iceadh, а в шотландския гелски – uile-ice./ J. Loth, «Rev. cent.», XIX, 18/.
Съпоставянето на тези термини говори само за себе си и предполага изводи, по-скоро в ползата на Плиний. Този латински автор знаел за почитането на дъбовия имел, защото самите римляни и гърци са имали подобни растителни култове.
Плиний посочил, че листата и клоните на върбинка са се използвали за „теглене на жребий“ и за предсказване на бъдещото. Той и тук не може да не се изкаже иронично: „Някои въобще не правели разлика между двете свещени треви и смятали, че това било едно и също, понеже и двете са имали еднакви свойства. А галите за теглене на жребий използвали и двете треви, при това пеели заклинания. Но това са брътвежите на магьосниците“ /Plin. Nat. Hist, XXV, 106/.
Oursin fossile
Популярността, с която се ползвали в Галия oursin fossile или змийските яйца /ovum anguinum/, пак според Плиний, свидетелствала за аналогични религиозни нагласи:
«Имало е едни особени яйца, които галите почитали много, а гърците не са ги забелязали. Лятно време се събирали безброй змии, които се сплитали със слюнката си и слузта на телата си. В резултат на това се появявали Oursin fossile /така наричали змийските яйца/.
Според друидите, при съскането на змите яйцата подскачали и тогава трябвало да се хванат, преди да докоснели земята. Ловецът на яйцата трябвало да има готовност да избяга с кон, защото змиите щели да го преследват, докато не стигнел някакво препятствие, например река.
Това яйце лесно се разпознавало по това, че плувало срещу течението. Но понеже магьосниците умеели сръчно да крият своите хитрости, те твърдели, че, за да се хване такова яйце, следвало да се изчака определена фаза на луната, сякаш човекът можел със волята си да накара змиите да се съобразят с него за определените дати на събиранията си.
Виждал съм подобни яйца: то е колкото средно голяма кръгла ябълка, има чуплива черупка и многобройни израстъци като пипала на октопод. Те са били прочути при друидите, защо са имали слава на чудодействено средство, помагащо за печелене на споровете и получаване на достъпа до царете.
Но това е невярно: веднъж един римски войн от племето воконтии бил в съда носейки на гърдите си подобно яйце и в крайна смета получил смъртно наказание от императора Клавдий и доколкото ми е известно, без особена причина / Plin. Nat. Hist, XXIX, 52/
Свещеният характер на змийското яйце /ovum anguinum/ се потвърждава от някои археологически находки. Особено интересен в това отношение могилният хълм Пуарон в Сент-Аманд /Дьо Севър, Франция/. „В могилното помещение не е имало никакви следи от погребение, а само своеобразна кутия, сглобена от пет шистови плочи, в средата на която се намирало змийско яйце /our-sin fossile/“ /J. Toutain, «Cultes paiens», III, 371, прим.; см. также A. Grenier, «Manuel», IV/2, p. 747/.
Плиний явно не е разбрал религиозния символизъм на този предмет, който без съмнение означавал „космическо яйце“.
Целебни растения
В Ирландия съществувал митологически разказ за произхода на целебните растения. Ще ви разкажем за него, макар че споменатите герои не са били друиди, защото впоследствие именно друидите щели да ги използват в битката при Маг Туиред /Cath Maige Tuired/: «В онова време Нуада е бил с отрязана ръка и Диан Кехт му е направил ръка от сребро, която се движела като жива. Това не се е харесало на сина му Миах, и той казал на отрязаната ръка:
„Става към става, мускул към мускул !“
Като повтарял тази фраза „три пъти по три дена и три нощи“, той е излекувал Нуада. Като минали трите дни Миах държал ръката на Нуада и кожата й е пораснала. Недоволен от тази дързост бог-врачевател Диан Кехт е убил сина си.
„Като е погребал Диан Кехт сина си, на могилата му пораснали триста шестдесет и пет треви, защото толкова са били мускулите и ставите в тялото на Миах. Тогава Аирмид, дъщерята на Диан Кехт, постелила на земята своето наметало и наредила тревите по техните лечебни свойства, но се появил баща й и смесил тревит, така, че сега никой не знаел предназначението им“
Еликсирът на забравата
Дали наистина ирландските друиди са приготвяли своя еликсир на забравата от растенията ? Нямаме отговор на този въпрос, но напитката се оказала ефикасна: когато Кухулин, който е бил влюбен в прекрасната и грациозната Фанд, съпругата на морския бог Мананан, „е загубил ума“, когато я загубил, „Емер /законната му съпруга/ отишла при краля Конхобар в столицата Емайн Маха и му разказала всичко, което се случило с Кухулин.
Тогава кралят е изпратил певците, прорицателите и друидите до го докарат в Емайн Маха. Кухулин отначало искал да убие пратениците. Но те са му изпели вълшебните си песни, като го държали здраво за ръце и крака, докато умът му не започнал да се изчиства. След това Кухулин поискал да пие.
Пратениците са му дали напитката на забвението. И като я изпил, той забравил за Фанд, и всичко, което се е случило. След това еликсирът на забвението е бил даден на Емер, защото и тя е била в същото положение. Мананан размахал своето наметало между Фанд и Кухулин, за да не можели повече да се срещат“ /«Serglig’e Cuchulainns, — «Ogam», X, с. 310:
Целителство и сън. Музика.
Друидите използвали три древни практики на врачуването: а/ лекуване с кръв или хирургия /виж наст.изд. стр.116-117/, което Финген използвал за Конхобар; б/ лекуване с растения и в/ лекуване с магически думи. Последното е било особено развито, дори през Средновековието знахарските ирландски заклинания се посочвали в ръкописа на школата Сен Гал.
Например в „Thesaurus Paleohibernicus“, II, с.248, пише:
„При урологични болести казвайте „аз се изцелявам от тази болест на урината ! Нека да ни помогне изкуството на птиците, ятата на магическите птици ! Нека от тях магията да дойде на мястото където се образува моята урина !“
Също така се ценил и сънят, защото на хубавата музика в Ирландия се е приписвала способността по чудесен начин да приспива слушателите си. Свирещите на арфа са били на високо обществено ниво – bo aire, заедно със свободни собственици на добитъка /«Ancient Laws», V, 106/.
Те често се споменавали заедно с филидите, които са били от по-висок ранг, а богът-друид Дагда, за да преспи враговете си, не изпуснал възможността да поиграе на арфата, послушна на стопанина си. „И тогава арфата се отдалечила от стената, където е била закачена, и поразявайки деветима врагове се приближила до Дагда.
Той е изсвирил трите песни, които знаели арфистите – тъжната песен, сънената песен и песента на смеха. Когато изсвирил тъжната песен, жените се разплакали. След това изсвирил песен на смеха и всички жени и деца са се развеселили.
А когато е дошъл ред до сънената песен, всички са заспали, и тогава Луг, Дагда и Огма избягали от фоморите, защото последните искали да ги унищожат“ Същият ефект постигнала арфата в разказа „Разрушаване на Динд Риг“/„Orgain.Dind Rig“; ZCP; 3, 12, § 19-20/
Изворът на здравето
„Изворът на здравето“, или нещо подобно на това, според нас, намерихме в Галия, в римския Гланум (Сен Реми дьо Прованс, Франция), Ето как бог-целителят Диан Кехт го използвал в „Битката при Маг Туиред»:
„Ето как вселявали ярост в ранените воини, за да бъдели по-смели през утрешния ден. Над извора, наречен Слапе («Здраве») произнасяли заклинания самия Диан Кехт, синовете му, Актридил и Миах, както и дъщеря му Аирмед. Телата на смъртно ранените воини потапяли в извора, и те се връщали излекувани. Те се връщали към живота заради силата на заклинанията, които пеели около извора четиримата врачуващи. /„Ogam“, XII, 59/
Ефектът се постигал не само от заклинанията, но и помощта на растенията, като двата вида врачуване се взаимодействали: «Другото име на извора било Езеро на Растенията, тъй като Диан Кехт слагал в него по малко от всяка трева, растяла в Ирландия“ /„Ogam“, XII, 60/
По същия начин друидът на пиктите Дростан е посъветвал на краля на Ирландия, с цел да излекува воини, ранени с отровни стрели на бретонците да събере мляко от сто и четиридесет бели крави и да го излее в трап в средата на бойното поле. Тези, които се потопят в него щели да бъдет изцелени. /Leabhar Breathnach, The Irish Version of the Historia Britanum of Nennius, Dublin, 1848, ed. Todd, 122-124/.
„Лейнстерската книга“ намалила броя на кравите до 120, но уточнявала, че те трябвало да бъдат bo mael find, «бели крави без рога“ /Fol. 15a, 29/. Подобна история е била открита и в поема в сборника „Произход на географските места“ /Ed. Gwynn, III, p. 164-166./
«Друид Дростан казал на приближените на крал Крилитханд: „Всеки воин, който е бил ранен от хората на Фигда /Figda/, нека да се потопи в локва от бяло мляко, каквито и да са раните, той щял да стане здрав и без белези“.
Тисовите пръчки и слепотата на друидите
Връщайки се към магията на растенията следва да се отбележи едно съвсем различно свойство, което се използвало от друид. Например, когато друидът е потърсил кралицата, похитена от сидовете – божествата от Отвъдния свят, които често се опитвали да набавят благата на хората.
„Крал Еохаид, когато е изгубил жена си Етайн извикал друид Далан, за да я намери. В същия ден друидът тръгнал на запад, към планината, която сега се нарича Слиаб Даллан («планината на Далан»), и там останал да нощува. Мислейки с болка в сърцето, че една година нямало да види Етайн, той издялкал от тис четири пръта и с тях начертал знаците на Огъм: тези знаци на мъдростта са му посочили, че Етайн е скрита на острова Сид Брег Лейтх» /Windisch, «Ir. Texte», I, 129, 18/
Филидът Кесарн също така е използвал за своите заклинания четирите тисови пръчки, (cetheora flescae iphair) / ZCP, 3, 460 и 20, 220/
Името „Далан“ означава „малък слепец“. За слепотата на друидите се пише и на други места в епически и митологически текстове. Друидът Дил, например, който е един от важните персонажи на «Битката в Мукрам», е бил сляп (drui side is е dall — той е друид и е сляп),/ Silva Gadelica, I, 315./, подобно на Мог Руитх, който е изгубил едното си око, когато убивал теле след големите снегове в Алпите, и ослепял на другото, когато е задържал слънцето в Дайрбре, за да събере два дни в един /Les aventures de Mogh Ruith (Initaachta Moighi Ruith, ZCP., 14, 145 sqq./.
По този повод следва да напомним паралелния пример на Один, върховното божество в германската митология, който е пожертвал едното си око, за да получи дар на ясновидство /виж: G. Dumezil, «Les dieux des Germains», p. 41/.
Друидът Мог Руитх, като прорицател използвал кръг, от него произхождало и името му.
- „Мог Руитх, откъде се е появило това име ? Отговорът е лесен. Ротх, син на Ригола, възпитавал Мог, а този Ротх е бил прочут друид. Затова Мог го наричали сътрудник на Ротх. Но по-вероятно Мог Руитх означавало жрецът на кръга (magus rotaram), защото той правел друидическите си предказания с помощта на кръг“ /“Coir Anmann», § 287, Windisoh, Ir. Texte, III, 409/.
За това, че пророческите кръгове са били направени от тисовите пръчки не се споменава директно, но най-малкото съществува вероятност, че те са били от дърво.
В друг текст има уточнение, че кръгът на Мог Руитх е бил „като колело със съчки“ (roth ramhach): «Той отишъл да се учи на друидските умения при друида Симон. И заедно с него е направил, преди кавгата на Симон с Павел и Петър кръг от прътове, който щял да се появи в Европа преди Страшния Съд. /M. S. Rawlinson, B502, 157, 36./
Смятаме, че няма никаква връзка между слепотата и прорицанието с помощта на растенията, която в случая с Далан играела важна роля за характеристиката на този друид. Следва обаче да се отбележи, че дървото използвано от Далан откриваме в Галия в името на племето – ебурони – виж Еврьо. /Ogam, XI, 39/
Войната на растенията
Магията на растенията е получила ново развитие в една от версиите на текста „Смъртта на Кухулин“ (така наречената версия „B”), в която маговете, отишли да получат образование на своите друидски умения (druidecht) в Британия и Вавилон, решили да умъртвят уладския герой.
„Тогава се надигнали трите дъщери на Калатин, еднооки, неми, с изкривени тела, приличащи на три просякини Бадб, три отвратителни черни вещици, зловещите слуги на дявола …. Яхнали бързия вятър с дивите викове те се пренесли в столицата Емайн и седнали като три ужасни, отвратителни призрака върху зелената морава в близост до града.
Използвайки своята магия те предизвикали призрачна битка между двете „зелени“ армии – като по чудо придвижващите се дървета, прекрасни дъбове с гъста крона, за да може Кухулин да чуе шума на тази битка … /Ed. Van Hamel, 80-81, § 12 и «Ogam», XI, 200./
По същия начин в «Битката при Маг Туиред» намираме заканата да се предизвика «битката на растенията» (§ 116-117), с която заплашват същите вещици. „Питам ви, Бе Куйле и Дианац, — попитал Луг двете вещици, — как ще ни помогнете в битката ?“ — „Отговорът е лесен, — казали те, — ще пуснем магията и тогава камъните, дърветата и дори чимовете от земята ще се бият, което ще накара врага да избяга“
Тези две ирландски повествования са аналогични на уелската „Битка на дърветата“, който е използвал Шекспир в „Макбет“ в епизода с крачещата гора.
За дъба на Плиний почти не се споменава, само в текста на „Битката на дърветата“ има незначителен намек на това:
«И дъбът веднага започнал да се движи, треперели пред него земята и небето, той пред лицето на врага е бил воинът смел, а името му давало подкрепа …./«Ogam», XI, 187 sqq./
Дъб, офика и орех
Що се касае ирландците, те с по-голямо желание са използвали за магията офиката и ореха. Така например постъпва друид Китруадх, запалвайти друидическия огън за върховния крал Кормак по време «Обсадата на Друим Дамгайре»:
„Кормак попитал Китруадх, дали той не притежава нещо, което да помогне на армията ?“. – «Нищо няма да ти помогне, освен друидския огън“ – «Как да го запаля, — попитал Кормак, — и за какво е необходим ? » — „Слушай, — отговорил Китруадх. — Нека твоите воини да отидат в гората и да намерят офика, защото от нея правим най-добърия огън.
Вероятно противникът от южната страна ще направи същото. Когато запалим огньове, всеки ще гледа своя. Ако пламъкът се обърне на юг – а аз не вярвам в това – ще нападнете хората на Мънстър. Ако огънят обърне на север, ще трябва да се махнете, защото ще бъдете победени, независимо колко добре ще се биете. / Ed. Sjoestedt, Rev. celt, 43, p. 105-107./
За съжаление не можем да направим никаква разлика в използването на видове дървета – дъба или офиката в Галия и Ирландия. Следва само да се отбележи, че на континента винаги трябва да се пазим от объркването при класическите автори, което нерядко приписвали на германците това, което всъщност се отнасяло за келтите /виж Cm. Maxime de.Tyr, «Dissert.», VIII, 8, където той обявил дъб като «видим образ на върховния бог/.
В Ирландия, както и във Великобритания напълно е вероятно, че келтите можели да използват други видове дървета, отколкото в Галия, което в съответния регион по никакъв начин не е нарушавало принципите на друидите.
Въобще опитът да се ограничи келтската цивилизация в рамките на няколко стереотипа и еднакви правила е погрешен. Фактът е обаче, че както на островите, ката и в Галия келтите придавали на дървото магическата сила. В този смисъл трябва да се разбират ирландския израз crann-chur, бретонския prenn-denn или teurel prenn, означаващ „хвърлям дърво“, които се допълват със съчетанията prinni loudi и prinni lag от „Календара от Колин“./ Rev. celt., 16, 313-314 и 44, 1 sqq. Ср. тр. 170, 200. /.
Ясновидството с помощта на плочки и числа, за които свидетелствал Иполит /Philosophum, I, XXV/, вероятно е било едно от подобни начини за използване на дървото.