История,  Келтски свят

Карадог и Рим. Древна съпротива на бритонците.

Взето от страницата Welsh Histories, публикувана от CelticBard Jeff – https://www.facebook.com/CelticBardJeff

Оригинално заглавие: „Caradog & Rome. The Ancient Briton resistance“

Превод: Сурен Исраилян, 03.10.2025г.

Повече от хилядолетие преди въстанието, водено от Оуен Глиндур/Owain Glyndŵr срещу английското владичество, е имало бритонска съпротива, водена от Карадог/Caradog (често известен с латинизираното име Каратак/Caratacus) срещу могъществото на имперския Рим. Карадог е бил древен бритонец от 1 век сл. Хр. и вожд на племето Катувелауни/Catuvellauni (което е живяло в днешна югоизточна Англия), който повече от десетилетие е водил бунтове срещу нахлуващите римски сили на император Клавдий.

Подобно на по-ранния картагенски генерал Ханибал/Hannibal, който някога е бил могъщия „Враг на Рим“, Карадог също е бил майстор на партизанската война и това му е позволило да постига победи, да избягва пленяване и непрекъснато да бъде трън в очите на могъщия Рим.

Най-голямата му грешка е, че се съгласява с условията на предварително определена битка (преизвестен конфликт е бил по-удобен за добре обучените римските воини), която губи. Предложени са били няколко места за тази решителна битка, включително Caer Caradoc (близо до Church Stretton, Shropshire), но това е несигурно. Той решава да се скрие при своята приятелка бритонка Картимандуа/Cartimandua – кралицата на племето бриганти/Brigantes от I век сл. Хр., което е населявало днешна Северна Англия – но неочаквано, тя предала Карадог, като акт на самосъхранение и така той бил хванат от римляните.

Така Карадог попада на съд в Рим. Разбира се, човек би си помислил, че той щял да бъде осъден на екзекуция след толкова продължителен бунт. Вместо това обаче римляните били впечатлени не само от степента на съпротивата му, но и от речта, която той произнесъл по време на процеса си, в която твърдял, че римската победа е била още по.ценна благодарение на упоритостта на неговата съпротива. В съда той е казал:

„Ако степента на моето благородство и богатство беше съчетана с умереност в успеха, щях да дойда в този град като приятел, а не като пленник, нито пък бихте се възпротивили да приемете с мирен договор моята персона, която има блестящи предци и командва много народи. Но настоящата ми съдба, колкото и трагична да е за мен, е великолепна за вас. Имах коне, хора, оръжия и богатство: какво лошо има в това, че не исках да ги загубя? Ако искате да командвате всички, наистина ли следва, че всички трябва да приемат вашето робство? Ако бях предаден като някой, който не се е съпротивлявал, нито моето богатство, нито вашата слава щяха да постигнат блясък. Вярно е също, че в моя случай отмъщение ще последва забравата. От друга страна, ако ме запазите жив и здрав, аз ще бъда вечен пример за вашата милост.“

Позволили му да живее в Рим до края на дните си – едновременно мирно и като свободен човек. Струва ми се, че това не бе лош край.

източник

#WelshHistories #WelshHistory #HanesCymru

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *