Оригинално заглавие: Why did the Romans consider butter a „barbaric“ food, and what did they prefer to use instead? Автор: Wendy Ayers, живее в Sussex, Великобритания, изучавала история във Великобритания
Превод: Сурен Исраилян, 06.09.2025г., Взето от: https://www.quora.com/
Римляните често коментирали „по-долнокачествена“ кухня на други култури, като по-специално млечните продукти били смятани за малко „странни“. Римляните, както повечето средиземноморски култури, предпочитали зехтина в готвенето си и вярвали, че той е по-добър от маслото. Техният климат гарантирал, че зехтинът е леснодостъпен и може да се съхранява по-дълго. Маслото понякога се е използвало – но като лекарство или мехлем, особено при изгаряния и кожни заболявания.
Освен че не харесвали маслото, римляните смятали прекомерната консумация на мляко за доказателство за варварство. Юлий Цезар/Julius Caesar бил ужасен от количеството мляко, което консумирали северняците, докато Тацит/Tacitus описал германската диета като сурова и безвкусна, като специално изтъкнал тяхната привързаност към маслото – или както той го наричал, „квасено мляко“. Страбо, философ, географ и историк на Древен Рим, се подигравал на келтите за прекомерната консумация на мляко:
„Блатно масло“,намерено в Ирландия. Датира се около 360-200 г- пр.н.е. Маслото е било съхранявано в малка бъчвичка
Всъщност римляните не са били единствените, които са гледали с пренебрежение на маслото и млякото. Средиземноморските гърци са наричали маслото „boutyros“ или „кравешко пресечено масло“, а като хора, отглеждащи овце и кози, са смятали онези, които са отглеждали крави – предимно северните траки, предците на българите – за категорично „малоразвити“/déclassé. Гърците презрително са ги наричали с обидното прозвище „маслояди“/butter eaters.
Странно, но римското презрение към млечните продукти не се отнасяло до сирене. Твърдо сирене, меко сирене, пушени сирена – всички те са били произвеждани и харесвани навсякъде. Пушеното козе сирене от Velabrum, долината до Форума/Forum, която се издига до Капитолийския хълм, е било особено популярно, а „специални сирена“ понякога са били внасяни от чужбина:
Римска фреска натюрморт, изобразяваща сирене и аспержи. Сиренето често се е подарявало и е било стандартна храна за закуска, заедно с маслини, яйца, хляб, мед, а понякога и остатъци от предната вечер.
Връзката на млякото и маслото със селските фермери показвала, че дори след падането на Рим (в ръцете на варварите, които пиели мляко), млечните продукти оставали като един вид неприета традиция. И в продължение на векове това остава норма в много части на света, не само в Средиземноморието: хората, които пият мляко – и особено тези, които произвеждат масло – се смятали за „нецивилизованите аутсайдери“.