Автор Дъдли Райт /Dudly Wright, Лондон, издателство “J.Burrow & Co” Ltd, 1924
Оригинално заглавие: DRUIDISM: THE ANCIENT FAITH OF BRITAIN
Превод: Сурен Исраилян, 03.04.2025г.
Взето от:
https://digital.nls.uk/dcn6/7894/78949486.6.pdf
Влечугите/anguinum не е били известни в Ирландия, като причината, посочена от Llhwyd, антиквара, е:
„Доктрината на друидите за Glain Neidr/камък с дупка се възприема в цяла Шотландия, както и низините, така и в планините;но в кралство (Ирландия) няма и дума за това, тъй като няма змии, които да го правят.Освен змийските камъни, планинците имат своите малки охлювни камъни, камъните „paddock stones“ и др, на всички тях шотландците приписват специални сила и ги носят като амулети.“
В друго писмо, отнасящо се до същата тема, той казва:
„Корнуолците запазват разнообразие от магии и все още разполагат около „Края на Земята“/Land’s End с амулети на Маел Магал/Mael Magal и Гелин Недир/Gelin Nedir, като последният те наричат Milpreu, или Melpreu, и имат заклинание за змия, което използват, когато намерят една заспала рептилия и ударят с лешникова пръчка в центъра на нейните шарки.“
Едуардс/Edwards предполага, че уелската бардска титла/Welsh Bardic title – Nadredd може да има връзка с вярата в преселването. Змията, която сваля кожата си всяка година и изглежда се връща към втора младост, може да е била разглеждана от тях, както и от други хора от онова време, като символ на обновяването и това обновяване или прераждане е великата доктрина, изложена от мистериите на Арките/Arkite mysteries /Arkite Worship – поклонение на предмети, подобни на Ноевия ковчег – заб. на прeводача/ и от символичното яйце.
В драмата си Caractacus авторът Уилям Мейсън/Mason в описва церемонията по защита на влечугите със следните думи:
„Мощният змийски камък, роден преди есенната луна, когато усукани като вълни разпенените змии се събират. Когато те съскат и когато носят тяхното чудно яйце, хвърлено във въздуха. Тогава, преди да падне на земята Друидът, в неговата свещена престилка получава наградата и мигновено бяга, следван от отровното люпило, докато пресече кристалния потоп.“
Друидите смятат птицата „орехче“/wren за крал на всички птици, а уелсците я наричат брен/bren. Някога гарванът е бил смятан от гърците за най-великата птица-прорицател. Една от друидските поговорки гласи следното:
„Който разруши гнездото на орехче
Ще се лиши от здраве за целия си живот.“
Добре известната песен „Трите гарвана“ е оцеляла от друидско песнопение:
„На едно дърво седяли три гарвана, Надолу-надолу!хей перушинки!хей перушинки ! Бяха толкова черни, колкото може да са черни. С перушинки! Тогава един от тях каза на приятеля си: Къде ще вземем закуската си сега ? С перушинки надолу, лалала-надолу“.
Всеки друид носел пръчка. Пръчката на британските друиди е била направена от дъб, но тази на ирландските друиди е била от тис. В днешно време в някои римокатолически църкви има практика, когато вярващите се приближат до изповедалнята, да получат докосване на главата с жезъл, който свещеникът държи в ръката си. По този начин също свещениците на Изида/Isis благославяли и гонели зли духове. В Шотландия офиката/Rowan или планинския ясен винаги могат да се срещнат близо до свети места и кръгове или в малки селца, тип Clachans.
Било е от съществено значение на Белтен, или Майският ден, всички овце и агнета да преминат през обръч от офиковите клонки и при всички случаи шотландските овчари трябвало да внимават да карат стадата си към хълмовете с пръчки от офика. На шотландските острови, където се страхуват от зловредно влияние, има обичай да се поставя клонка от офика над касата на вратите. Много жители на планините/Highlanders в днешно време засаждат офика, или планински ясен, близо до своите жилища или ниви, за да прогонят злите духове. Ако пирен и цветя се добавят към пръчиците на Офика, може да се очакват важни полезни услуги от страна на духовете, особено ако всички бъдат пренесени три пъти около огньовете, запалени на майския празник Белтен.
Смятало се също, че дарбата на пророчеството е сила, която владели друидите. Те твърдели, че могат да предскажат бъдещи събития, не само от свещени кладенци и течащи потоци, но също и от дъждовна и снежна вода, която се утайвала и след това се разбърквала. Както и от дъбови листа или клони, или чрез магия, която можело да даде визия или да предадат информация на прозорлив друид, Тоест те предлагали това на доверчивия питащ, докато свещеникът имал пълната свобода да представи нещо по какъвто и да е начин, който според него е бил най-подходящ за целта.
Твърди се, че котелът на Керидуен/Ceridwen съдържа водата на вдъхновението и науката. Няколко капки от тази вода, оставени да паднат върху пръста на човек и след това да бъдат поставени в устата му, биха отворили бъдещето пред неговия поглед. Това обаче можело да се направи само при завършване на курса на посвещение, когато тестването на тази вода било основен ритуал.
Няколко случая на упражняване на тази пророческа сила са описани в древните ирландски писания и много от тях са подобни на записаните случаи на съвременни предсказания на ясновидци. D’Arbois de Jubainville казва, че различните жития на св. Патрик и други произведения на християни, които са гледали на друидите като на противници, свидетелстват за факта, че дори тези християни са вярвали в пророческата сила на друидите.
Четем в Йосиф/Josephus Флавий (Древности/Antiquities, xviii), че евреинът Агрипа/Agrippa изпаднал в немилост от Тиберий, който му сложил в окови. Докато стоял облегнат на едно дърво пред един дворец, една сова кацнала на това дърво. Един германец (някои версии казват „германски друид“), един от гвардейците на императора, му казал да се радва, защото щял да бъде освободен от тези окови и го очаквало голямо достойнство и власт; но го е предупредил да помни, че когато види птицата отново, ще живее само пет дни. Казват ни, че всичко това се е случило. Той е станал крал от Калигула. Свети Павел проповядва пред него и Йосиф Флавий говори за смъртта му в съответствие с предсказанието.
Преди Свети Патрик да отиде в Ирландия, неговото идване е предсказано от друидите Lucait Mael и Luccra или Lochru, в следните редове:
„Adzheads (глави, постригани „тонзура“) ще дойдат над разярено море; Техните мантии (расо) с качулки: Техните тояги (жезли): с череп на върха. Техните маси (олтари) на изток от къщите им: Всички ще отговарят „Амин“.„
Едно интересно друидско пророчество е разказано в Живота на Света Бригит/Life of St. Brigit, както следва:
Веднъж Дъбтах/Dubthach (бащата на Бригит) и една робиня (Broicsech), за когото Дъбтах се оженил, пътували заедно с каляска и минали покрай къщата на един магьосник (друид).Когато на магьосникът чул шума на колесницата казал на сина си: „Моето момче, виж кой е в колесницата, защото това е шум от колесница на царя.“ Момчето отговорило: ‘Това е Дъбтах’Магьосникът излязъл да го посрещне и попитал чия е жената, скрита в колесницата.
— Моята — казал Дъбтах. Майтген/Maithgen било името на магьосника и от него е бил кръстен Рос Майтгин/ Ross Maithgin. Магьосникът попита дали е бременна от някого.
— Тя е бременна от мен,казал Дъбтах. Магьосникът казал: „Чудесно ще бъде детето, което е в утробата й: няма да има равна на нея на земята.
— Жена ми ме принуждава да продам тази робиня, – казал Дъбтах.
Магьосникът каза, чрез благодатта на пророчеството: Семето на жена ти ще служи на семето на твоята робиня, защото робинята ще роди дъщеря, забележителна, лъчезарна, която ще блести като слънце сред звездите на небето.’ Дъбтах беше благодарен за отговора, тъй като досега не му се е родила дъщеря.“
Раждането на Ciaran, от Clanmacois, ирландски светец, е било предсказано от Lughbrann, друидът, свързан с двора на крал Crimthann, който предсказал за него:
„Той излекува коня на Оенгус, когато лежеше повит в люлка, от Бог това чудо на Киарън беше дадено.“
След това историята продължава в проза, както следва:
„Един ден конят на Оенгус, син на Кримтан, умря и той изпита голяма скръб.И тогава, когато Оенгус спеше, един Божи ангел му се яви във видение и му каза това: ‘ Киарън, синът на дърводелеца, ще дойде и ще съживи коня за теб.’ Така и стана, защото, както каза ангелът, Киарън дойде и благослови вода, която бе сложена върху коня и конят веднага възкръснал.“
В един древен труд, озаглавен „Етимологията на имената“/The Etymology of Names, се казва, че Лугейд/Lughaidh, който управлявал Ирландия около 3490 г. пр.не., е бил един от петимата братя, всички от които носели едно и също име. Причината за това се обяснява с твърдението, че един друид, който притежавал умението да пророкува, казал на бащата, Дайре Домтеах/ Daire Domtheach, че трябва да има син, чието име трябва да бъде Лугейд, който един ден трябва да седне на трона на Ирландия. Дайре, изглежда, след това имал петима сина и за да изпълне това предсказание, дал същото име на всеки от тях, когато се родил. Когато петимата братя достигнали зряла възраст, Дайре се възползвал от възможността, която се предоставила, и повикал друида. Той го попита кой от синовете му ще има честта да бъде монарх на Ирландия.
Друидът, вместо да му даде директен отговор на въпроса, му наредил да вземе петимата си сина със себе си на утрешния ден в Тайлто/Tailteau, където трябвало да се проведе общо събрание на всички благородници и знатните хора на кралството. По време на събранието, той щял да види еленче – млад елен да тича през полето, който щял да бъде преследван от всички присъстващи; петте му сина също щели да тичат сред останалите и който успел да настигне и убие еленчето, короната щяла да бъде негова и той трябвало да бъде единственият монарх на острова. Бащата последвал указанията на друида с голяма точност и съответно на следващия ден тръгнал с петимата си сина за Тайлто, където заварил провеждането на събранието.
Като се огледал наоколо, той забелязал еленчето, което тичало през полетата, и цялото събрание внезапно спряло дебатите си и го преследвало, като го следвало по петите, докато стигнали до Бинеадир/Binneadirr, по-късно наречен Хълмът на Мийт/Hill of Meath. Ето една неяснота, оправена от омагьосване предпазила петте сина на Дайре от други спречквания и те продължили да гонят животното чак до Dail Maschorb в Лейнстър, където Lughaidh Laighe, както и предсказал друидът хванал елена и го е убил. Думата „Laighe“ на ирландски ознава „еленче“.
Когато каледонците били изгонени от Скития/Scythia, те се сблъскали с големи трудности по водата и не били сигурни, в коя посока да се движат. Те се обърнали за съвет към Кайсър/Caicer, известен друид. Той, посредством своето пророческо знание, ги информирал, че няма държава, определена за тях да живеят, докато не пристигнат на брега на определен западен остров, който беше Ирландия. Друидите, дори в онези дни, са били признати като хора с изключителна ученост и мъдрост. Те се грижели за Гаделианците/Gadelians и се заселили с тях в Ирландия.
Твърди се, че един друид е пророкувал на Мода Нуагат/Modha Nuagat, крал на Ирландия, около 125 г. сл. н. е., когато след седем години глад последвали седем години на изобилие и го е посъветвал да построи складове и да изкупи цялата царевица в страната. Мода Нуагат бил толкова убеден в почтеността на друида, че отдал дължимото на предсказанието му и в продължение на седем години той и неговите поданици живеейки охолно, изкупували царевицата и другите жизненоважни неща в житниците. Те изпращали пълномощници из цялото кралство, които изкупили всички провизии, изложени за продажба. Говори се, че гладът е настъпил точно както е било предсказано.
Тази сила на пророчеството се споделяла и от друидесите. Именно друидеса, предсказала на Диоклециан/Diocletian, когато той бил войник в Галия, че щял да бъде император на Рим. Един ден Диоклециан се забавлявал, като си правел сметки, с какво разполагал, когато домакинята му, за която се смятало, че е била добре известна друидеса, се обърнала към него по следния начин: „Наистина, господине, вие сте твърде алчен.“ „Добре“, отговорил Диоклециан, „ще бъда щедър, когато стана император“. „Така ще бъде“, отговорила домакинята му, „когато заколиш глиган.“ Диоклециан, поразен от този отговор, оттогава се занимавал с клането на глигани, без обаче да си осигури трона; но накрая, като си помислил, че еквивалентната латинска дума за „глиган“ може да се отнася до Апер/Aper, тъста на Нумериан/Numerian, той го убил и бил избран за император.
Говори се също, че една друидеса е казала на Александър Север/ Alexander Severus, когато тръгвал на последния си поход, експедицията, в която е бил убит от собствените си войници: „Продължавайте, господарю, но се пазете от войниците си.“ Преди да тръгне на голямат поход срещу Ълстър/Ulster, Медб/Medb, кралицата на Конат/Connaught, отишла да се посъветва със своя друид и точно преди да се роди известната героиня Дердриу/Derdriu или Дейрдре/Deirdre, Кейтбу/Caithbu пророкува каква жена ще бъде тя. Твърди се също, че Клавдий/Claudius се е консултирал с жени друиди по въпроса, дали империята ще продължи да процъфтява и му е било казано, че никое име няма да бъде по-известно в републиката от това на потомството на Клавдий.
Тутен/Toutain в „Les prеtendues Druidеsses Gauloises“ разглежда въпроса за жени друиди много задълбочено и поставя под съмнение тяхното съществуване и, следователно, техните предсказания. Той посочва, че терминът, използван за друидеса, е Dryas, което означава „нимфа на гората“, но гръцките и латинските писатели никога не използват този термин, когато говорят за друидите. Гърците винаги пишат druides или druidai, с вариант drouidas, а латинското druidee, много рядко druides. Тези граматични форми не са женския род като dryas. Освен това се твърди, че предсказанията от друидесите са се случили в тази част на Галия, която е съседна на Германия.
Географските указания в разказа, даден от Лампридий/Lampridius за смъртта на Александър Север, са много объркани. Изглежда той не знаел точното място, където е бил убит Север; той не знае дали е било Бретан или Галия. Но от други източници е известно, че той е бил убит близо до Майенс/Mayence, в крайния изток на Галия. Текстът на “Ufe of Аврелиан” не дава никакви подробности относно местоположението. Но в случая с Диоклециан се знае със сигурност, че инцидентът е станал в страната на тунгри/Tungri, в съседство с Мауз/Mause. Освен това, казва Тутен, би било учудващо да открием друидесите през трети век сл. н. е., тъй като нито един автор от първи век не е знаел за тяхното съществуване. Нито Цезар, нито Диодор Сицилийски/Diodorus of Sicily, нито Страбо/Strabo споменават друидесите. Жените, които оказали такава отчаяна съпротива при превземането на Anglesea, както е описано от Тацит/Tacitus, са били фанатици. Нито един историк не споменава друидесите.
Мела/Mela обаче казва, че на остров Сена/Isle of Sena, край бреговете на Арморика/Armorica, живеели девет посветени девици, наречени Галисена/Gallicena, които можели да предизвикват щорм и бури с песните си, да лекуват всички болести, да предсказват бъдещето и да се трансформират във всякакви форми на животни. Говори се, че те са организирали тъжества във вид на кървавите оргии в чест на Бакхус/Bacchus на този остров.
Друидите също са били експерти в науката за психотерапията. Лейди Уайлд/Lady Wilde в едно от произведенията си казва:
„Жреците и магьосниците/magi на древните друиди притежавали чудесни умения за лечение.Те успявали да хипнотизират пациентите чрез размахването на пръчката и под влиянието на магията на тази процедура, хората можели да кажат какво се случва в бъдеще, тъй като придобивали силата на ясновидството.Те също така лекували чрез удряне с ръка и този метод се смятал за особено ефикасен при ревматични заболявания. Те също използвали други средства, въздействащи върху въображението, като различни хипнотични заклинания и магии.“
Върбинката/Vervain е била много използвана в магическите операции и са ѝ били приписвани много добродетели. Разтривайки се с него, друидите твърдели, че получават всичко, което желаят: тя прогонвала треска, лекувала всякакви болести и помирявала сърцата на онези, които били във вражда помежду си. Поръсена като вода по гостите, тя имала свойство да направи онези, които били докоснати от нея, по-весели и по-доволни от останалата част от компанията.
Практикуващите лекари заемали високо и влиятелно място в обществото и седели на особени места на кралските маси, до благородниците и над оръжейниците, ковачите и работниците по металите. Те също имали право да носят специална почетна роба в дворовете на кралете и винаги били обкръжени от голям брой ученици, които помагали на своите учители при диагностицирането и лечението на болести и подготовката, необходима за лечебните отвари.
Друидите били изключително привързани към гаданията и предсказанията, като един от техните методи бил практиката да хвърлят камъка във водата и да преброяват броя на образуваните по този начин кръгли вълни. Други методи били Друидическото Колело на живота, кихането, изследването на корените на дърветата, виенето на кучетата и пеенето на птиците, особено граченето на гарвана и чуруликането на орехчето/wren. Когато Св. Келах/St. Kellach, епископ на Келала/Kellala, щял да бъде убит, гарванът изгракал и мъдрото малко орехче изцвърчало. След като деянието било извършено, грабливите птици се надпреварвали за своя дял, но всяка, която хапнала и най-малката хапка от плътта на светеца, падала мъртва.
Както Плиний/Pliny, така и Цицерон/Cicero свидетелстват за друидическата практика на пророкуване или гадаене. Те предсказвали бъдещето по полета на птиците и по огледа на вътрешностите на жертвите. Всички хора им се подчинявали безпрекословно и сред тях бил установен обичай никой да не принася жертва, ако не присъствал друида. Твърдяло се, че никой не можел да принася жертви, приемливи за боговете, освен чрез посредничеството на тези хора, които познавали божествената природа и с която се предполага, че общували.
Тацит, в „Германия“/Germania (c. x.), говори за пораснало дърво, от което е отсечен клон и след това разделен на малки изрезки, които са маркирани и след това хвърлени върху бяла кърпа, и по тези пръчки, гадателят тълкува съдбата.
Според археолога Дешелет/Dechelette учението на друидите по отношение на числата има по-древен произход от питагорейското/Pythagorean. Питагорейската философия процъфтявала през пети и шести век пр. н. е. и се предполага, че по онова време келтската цивилизация е станала обект на гръцко влияние, како и от южноевропейска Италия; това влияние пролича не само върху индустрията, но и върху морала, и се предполага, че келтите са променили своите погребални обичаи чрез контакт с италианския народ.
Нечетните числа били приемани като небесните, а четните – на адските божества, а във всички събития на живота, първите били смятане за късметлийски. Пристрастието към нечетните числа все още съществува сред повечето народи. По този начин в домашните условия кокошката обикновено се поставя на нечетен брой яйца. Паладий/Palladius казва, че по негово време е правено същото. Друидското гадаене също се състояло в наблюдение на посоката на дима от огъня.
Понякога друидът дъвчел малко сурово месо, мърморейки едновременно заклинание и призив към боговете, когато твърдял, че като цяло бъдещето щяло му бъде разкрито. Понякога той слагал ръце на бузите си и потъвал в божествен сън/divine sleep: това било известно като „осветление от дланите на ръцете“. Фион/Fionn имал навика непрекъснато да хапе палеца си, когато търсел свръхчовешко познание. Според д-р Джойс/Dr. Joyce ирландските друиди са правили своите гадания по наблюдения на облаците.
Диодор Сицилийски/Diodorus Siculus дава следното описание на един от друидските методи за гадаене:
„В особени случаи те практикуват много странен и невероятен начин на гадаене. Те вземат човек, който трябва да бъде принесен в жертва и го убиват с един удар на меча над диафрагмата; и, като наблюдават позата, в която пада, различните му конвулсии, и посоката, в която кръвта тече от тялото му, те формират своите прогнози, според определени правила, които са им оставени от техните предци.“
„Те се надвесваха над жертвите, докато умираха. Изследваха движението на бликащата кръв. Как се движи кръвта, тласкана с различна сила ? Надясно или наляво, насочва стремглавия си ход. Те виждаха някакъв благословен знак или го проследяваха с вещина Нещо божествено, някакъв сигнал за предстоящо зло.“
Паул Хенри Мале/Mallet в своята „Northern Antiquitiеs“ казва, че когато шведите принасяли животни в жертва, те бързо ги убивали в подножието на олтара; след това те отваряли вътрешностите им, за да видят предзнаменования от тях, както при римляните.
Вярата във феите също е била друидска. Героят Кухулин/Cuchulainn, на връщане от страната на феите, не можел да забрави феята Фанд/Fand, която го примамила там. Друидите му дали отвара, която не само прогонила всички спомени за приключенията му, но и отървала съпругата му, Емер/Emer, от пристъпите на ревност. Друга история гласи, че Илейн/Elain, съпругата на Еохайд Айрем/Eochaid Airem, върховен крал на Ирландия, в предишно съществуване е била любима на бог Мидер/Mider, който отново потърсил любовта й и я отвел. Кралят прибягнал до друида Датан/Datan, който поискал една година, за да открие и издири двойката. С помощта на четири тисови пръчици, изписани със знаци на Огам, той успял в мисията си.
Д-р Джон Рис/Dr. John Rhys, в своите Лекции за произхода и растежа на религията, илюстрирани от келтското езичество, казва, че Кухулин е получил образование в школата, на която друидът Катбад/Cathbad е бил учител, въпреки че не е известно в какво се състои учението. Същевременно обаче се установи, че той е разказвал на учениците си за щастливи и нещастни дни. Една сутрин, например, той информирал един по-голям ученик, че денят, който започва тогава, щял бъде щастлив за всеки, който вземел оръжие за първи път, което Кухулин, чувайки, веднага изпълнил, за изненада на своя учител и краля, които той надхитрил в случая. Да се направи такава декларацията, приписвана на друида, изглежда би означавало, че той е започнал деня с предсказание или някакъв друг вид гадаене.
Години по-късно, когато Кухулин бил попитан за образованието си, той сред предимствата, на които се е радвал, посочил възможността да се обучава при Катбад, друида, който, според него, го е направил вещ в изследването на изкуствата на Бога на друидизма или магията. Тази възможност го е направила умел във всичко, което е било търсено във виденията. По отношение на това последно твърдение е добре известно, че друидите винаги са били готови да тълкуват сънища, което вероятно е било правено според каноните, които те са разработили за своята употреба.
Твърди се, че св. Колумба/St. Columba се е борил срещу друидите при кладенец в страната на пиктите. Той прогонил езическия демон на кладенеца, който след това, като свещен кладенец, лекувал много болести.
Твърди се, че долмените на Сейнт Пол-де-Леон, Бретан/St. Pol-de-Leon, Brittany, са били обитавани от джуджета/dwarfs и феи, за които се смята, че са били духовете на древните друиди и друидеси.
Изпитанието чрез мъчението е било познато и практикувано от друидите. О’Къри/O’Curry в своята книга „Manners and Customs of the Ancient Irish “ дава един пример за тази практика: „Една жена, за да изясни характера си, трябваше да потърка езика си върху нажежена до червено тесла от бронз, която беше нагрята в огън от трън или офика.“ Ходенето върху нажежени въглища било честа практика на годишните им фестивали и Маркус Веро/Marcus Verro, римски автор, ни казва, че друидите имали мехлем, с който мажели краката си, когато минавали през огъня.
Имало е обичай местният господар, неговият син или някой друг знатен човек да носи вътрешностите на пожертваното животно в ръцете си и, като ходил бос по въглените три пъти, след като пламъците угаснат, трябвало да ги носи на друида, който чакал близо до олтара. Ако благородникът се измъкнел невредим, това се смятало за добра поличба, но ако получавал някаква болка, това се смятало за нещастие както за обществото, така и за самия него.
Друидите от по-късни времена – хората, които твърдяха, че притежават силата да правят себе си и другите невидими, които изписваха знаци върху парчета дърво и ги раздаваха като талисмани срещу болести и други злини, които за пари проклинаха враговете или благославяха приятелите на онези, които търсеха помощта им – нямаха никаква връзка с друидите от по-древни времена, които изпълняваха своите мистични ритуали в пещерите на земята, дъбовите горички или каменните храмове, отворени към небесата.
КРАЙ