Български автори,  История,  Литература,  Трако-Келтика

ТРАКИТЕ И КЕЛТИТЕ В РЕЛИГИОЗНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА ГЕТИТЕ В СБОРЯНОВО (БЪЛГАРИЯ). ХРОНОЛОГИЯ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛАТЕНСКИТЕ НАХОДКИ В ЕЛИНИСТИЧНИТЕ НЕКРОПОЛИ. /Част 3-1/

11-14.05.2017г., автори: Диана Гергова (София, България),Йордан Анастасов (Женева, Швейцария).

Публикува се със съгласието на г-жа Диана Гергова.

Превод от английски: Сурен Исраилян

взето от:

https://www.academia.edu/35742640/D_Gergova_J_Anastassov_Thracians_and_Celts_in_the_Religious_and_Political_center_of_the_Getae_in_Sboryanovo_Bulgaria_Chronology_and_context_of_the_La_T%C3%A8ne_finds_in_the_Hellenistic_necropolises_ISTROS_XXIII_2017_147_170_Romanian_147_153_English_155_170_

Уважаеми читатели ! Получих тази статия от г-жа Диана Гергова преди няколко години. Тя е чисто научна и е сравнително голяма, затова я разделих на три части. Препоръчвам Ви да я прочетете, защото тя САМО С ФАКТИ потвърждава историческото съжителство на траките и келтите. Приятно четене !

Ключови думи: Сборяново; некропол; La Tène /латен/; украшения; колесници; мечове; келти; гети; траки; България

Кратко съдържание /Abstract/. Разнообразието на погребалните структури и съоръжения в гетските некрополи в Сборяново повдигат въпроси за тяхната социална и етническа идентификация.

Растящият брой находки и структури с келтски произход в Сборяново насърчават допълнителното изучаване за същността на трако-келтските връзки по време на Ранния Елинистичен период.

Келтските погребални елементи могат да се разделят в няколко категории: керамични фрагменти от елинистичния град Хелис /Helis/; различни видове женски украшения в могилите и в града; оръжията и колесницата; предмети от келтско светилище; произведения на изкуството.

Съдържанието на келтските предмети и материали в Сборяново предполага, че процесът на проникване и интеграция на келтите в местната гетската общност се осъществявал мирно.

Въведение

Последните находки в некрополите на Националния археологичен резерват „Сборяново“ в северо-източна България (Свещари, Малък Поровец – община Разград) повдигат нови въпроси за същността на трако-келтските връзки в Ранния Елинистичен период.

Систематическите проучвания на източния царски некропол /Eastern Royal necropolis/ и разкопките на изследователите в западния некропол / Western necropolis/ откриват специфични черти и сложни форми на гетските погребения и последващите след тях обреди, свързани с лица от висок социален произход (Gergova 1995; Gergova, Iliev et al. 1995; Гергова 1996; Gergova 2004; Gergova 2015a; 156 Diana Gergova, Jordan Anastassov Gergova 2015b). Това е основата, върху която се появяват нови латенски находки като „външни“ предмети, свързани с западно и централно европейската традиция.

Следващите редове имат за цел представянето на предварителния преглед на типологичните и хронологичните особености на латенските артефакти в контекста на откритията в Сборяново. Тяхното присъствие на територията на Долен Дунав ще се коментира в светлината на историческия контекст на гетската и келтската миграция към Тракия.

Откритията

В некрополите в Сборяново са открити 17 латенски артефакта. По-голямата част от находките представляват украшения. Оръжията са представени с елементи от два меча. Една цяла колесница и отделен елемент от друга, открита наскоро обогатяват тази колекция. Има и непряко свидетелство – рисуван меч върху северо-западната стена на свещарската гробница, намираща се под „Гинина могила“/“Ginina Mogila”/.

По-голямата част от латенските артефакти са от погребалния комплекс, състоящ се от 10 могили от Западни и Източни некрополи /Western and Eastern necropolises/, един предмет е намерен в култовия комплекс /cult complex/ и още един е открит извън тях. (Figure 1; Figure 2)

Фибули, колесници, мечове …

Украшенията са представени изцяло от малки фибули от ранния латенски период, направени от желязо, бронз и сребро (Figure 3). Можем да ги идентифицираме и с по-късни версии от фибулите от тип “Duchcov” и “Pestrup” (Anastassov 2006; Anastassov 2011; Anastassov 2012). Последните са повече на брой и се характеризират с декоративна пружина в края на иглодържателя. Целият предмет се свързва с края на Ранния латенски период  „LT B2“. Следва да се отбележи липсата на находки от Средния латенски период.

Елементите от мечовете са намерени на места с различен характер в Източния некропол (Figure 4).

Единият меч заедно с ножница е намерен в свещарската гробница / Sveshtari tomb/, под “Гинина могила”. Двата предмета са фрагментирани и са в лошо състояние на консервацията (Anastassov 2012; Chichikova, Stoyanova et al. 2012). Поради отсъствието на типологични елементи (цялата метална ножница, ремък за окачване), техният хроно-типологичен признак не може да бъде определен. Предположението за тяхното датиране от късния период – начало на III в. пр.н.е., се основава само от външните данни. 

Става дума за същата гробница, в която има сцени на обожествяване, нарисувани върху опорите /люнети/, според които се прави тълкуване за меча на един от воините, застанал зад фигурата на владетеля. Предполага се, представлява индиректно доказателство за присъствието на територията на гетската централна резиденция на истински меч от типа „Hatvan-Boldog“, възпроизведен на картината със всички детайли (Anastassov 2008; contra Стоянов 2008; Anastassov 2011; Anastassov 2012; contra Chichikova, Stoyanova et al. 2012) (Fig. 5). Този тип мечове е бил широко разпространен в региона, обхванат от латенската култура през целия „LT B“ период. В целия Карпатски басейн вероятно няма да има датировка, по-ранна от „LT B2“. Във всички случаи този тип меч е рядка находка за региона на Долни Дунав и все още е непознат по българските земи. (Anastassov 2008; Anastassov 2012). Докато това не може да се докаже, изглежда примамливо да се свърже този времеви период с меча, намерен в същата могила.

Тока с кожен колан е намерена в келтско светилище в южната част на Източния некропол (могила 39) (Figure 4).

Токата е направена от кръгла халка, овално-триъгълна закопчалка и кукичка с полусферична глава (Anastassov, Gergova et al. 2017; Gergova, Anastassov et al. 2017). Този модел е широко разпространен в латенския свят и може да се датира края на „LT C1“ и особено „LT C2“ (Bataille 2001; Bataille 2008; Lejars, Alt et al. 2013). Към днешна дата това е единственния по рода си предмет, намерен на българска територия (Anastassov 2012).

Цялата келтска колесница, теглена от два коня, в изправено положение е намерена под могила 27 (трап 1) в южната част на Източния некропол (Гергова 2014; Gergova 2015a; Anastassov and Gergova 2017; Anastassov, Gergova et al. 2017; Anastassov, Gergova et al. 2017 (дадено за печат) (Figure 6)

Тя се идентифицира със следите от несъхранилите се дървени елементи и повече от 100 метални артефакти, представляващи части от конструкцията или украшения на основната част от колесницата (двойно усукани ринг болтове, гвоздеи), колелата й (щифтове, пръстени на главината, джанти с скоби, гума с пирони), хомот (халки за юзда) и юзда (бордюрни накрайници, копчета) (Figure 6)

Повечето от тези елементи имат многобройни аналози в западна и централна Европа, което ни позволява да датираме изработването на тази колесница през „LT B2“ период.

Джанта с желязна щипка за колело намерена под могила 31а, също в южната част от Източния некропол, може да бъде датиран в рамките на това изследване като превозно средство от Ранния, Среден или Късен латенски период (Figure 6)

Структурата и съдържанието

Погребалните структури 

Елинистичните некрополи в гетската резиденция в Сборяново със своята специфична планировка и разнообразието на погребалните структури и съоръжения са били обсъждани в много публикации (Гергова 1996; Gergova 2015a; Gergova 2015b; Gergova 2016). Също така, интерпретацията на отделни групи могили и установяване на сложната система на погребенията, както и следпогребалните ритуали за обезсмъртяване, свързани с високопоставени личности, които са имали различен статус в обществото са били потвърдени от скорошните открития. Изследванията сочат, че препогребване и разпръскване на погребаните човешки останки и дарове са характерни за монументалите сводести храмови могили, като тези под“Гинина Могила” и“Голяма Свещарска”/“Great Sveshtari”/ могила (могила 30), в които са идентифицирани погребенията на гетските царе Котела /Kotela/ (втората половина на IV век пр.н.е.) and Дромихет /Dromichaites/ (първата половина на III век пр.н.е.).

В „Гинина могила“ са открити части от три скелета. В „Голяма Свещарска“ гробница са открити фрагменти от скелети, вероятно от шест човека. Кремацията в различни видове „землянкови“ гробници / dugout tombs/, ровове или урни са характерни за погребенията около царските могили  (Гергова 1996; Gergova 2016). В могилните комплекси се открива богат инвентар и неизменен набор от дарове, както местни, така и средиземноморски, украшения от злато, сребро, стъкло и глина, фибули от тракийски тип, а също така присъстват и специфичните магически и символични предмети, главно при женските погребения.  

Тези находки принадлежат на елита на обществото, в които присъстват латенските предмети и постройки. 

По отношение на количеството на находките, латенското присъствие обикновено се проявява с отделни предмети.(Fig. 2). Това се отнася за фибули от южна група могили (от дъбов сандък със златни вещи от „Голяма Свещарска“ могила, /могила 31, 31a или могила 2 по G. Feher/) и от „Гинина могила“, (могила 22, 35 от Западни некропол). Четирите фибули от могила 23 (Западен некропол) се явяват по-скоро като изключение (Figure 7)

По оношение на фибулите, сме склонни да ги приемем като типични артефакти от женски облекла.(Anastassov 2011; Anastassov 2012) (Figure 7)

Латенският меч от “Гинина могила” е единствен такъв, намерен в погребалния комплекс в елинистичните некрополи в Сборяново.

Като изключим колесниците, латенските артефакти в погребенията – включително фибули и мечове – вероятно са били част от персоналната екипировка.

Съдържанието на Култови места /Cult place/

Пространството на могила 39, където е открита токата на колан, се идентифицира като затворено култово място. То представлява четириъгълно пространство от 900 кв.м, оградено с ровове (Anastassov and Gergova 2017; Anastassov, Gergova et al. 2017; Gergova, Anastassov et al. 2017). В тях на различни места открихме малък брой артефакти, включително един железен меч ромфея, вероятно сгънат на три части, фрагменти от амфора, колело и ръчно слепена латенска керамика. Също са намерени останки от две тела – скелет на човек, лежащ на гръб и купичка изгорени кости.

Този тип на структурата, непозната досега в Балканския регион е аналогична с много места в западна и централна Европа, особено в светилища с оръжия в северните галски територии (например, в Gournay sur-Aronde, Франция).

КРАЙ НА ПЪРВАТА ЧАСТ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *