Жена от Ballynahatty

25.022023г. , автор Ellen Evert Hopman, The Brehon Academy, Ancient and Medieval Celtic History, Ancient Archaeology and Art

превод: Сурен Исраилян, 9.03.2023г.

взето от

https://www.facebook.com/groups/925030040976195/?hoisted_section_header_type=recently_seen&multi_permalinks=3125098397636004

Откритие, направено през 2006 г., хвърли светлина върху произхода на ирландците. Група древни човешки останки, открити на остров Ратлин/Rathlin Island в Северна Ирландия, предхождат пристигането на келтите на ирландските брегове с около 1000 години, оспорвайки предположението, че келтите и ирландците са тясно свързани. Радиовъглеродният анализ установи, че костите датират най-малко от 2000г. пр. н.е., което е стотици години по-старо от най-старите известни келтски артефакти в света.

Оттогава до днес генетиците са подредили геномите на 5200-годишна жена фермер от периода на неолита и трима мъже на 4000 години от бронзовата епоха.

Неолитната жена от Балинахати/Ballynahatty, близо до Белфаст, разкри генетично сходство със съвременните хора от Испания и Сардиния. Нейните предци вероятно са дошли в Европа от Близкия изток, където е било изобретено земеделието. Тримата мъже от остров Ратлин, които са живели във времето след въвеждането на металургията, са били различни спрямо неолитната жена. Една трета от техните предци идват от древни жители в Понтийската степ. Вълна от генетични промени от Черно море заляла Европа около бронзовата епоха, стигайки бреговете на Ирландия.

Ратлинските находки имат близко генетично сходство със съвременните ирландски, шотландски и уелски народи, показвайки хаплотипна приемственост, която отсъства при англичаните. Един от мъжете на Ратлин е носител на ирландската мутация на хемохроматозата, позната от бронзовата епоха. Жената от Балинахати притежавала друг вариант, свързан с повишен риск от смущения, и двете мутации може първоначално да са се разпространили, защото давали на носителите им известно предимство, като поносимост към храна, бедна на желязо. Същият мъж от бронзовата епоха носил мутация, която би му позволявала да пие сурово мляко в зряла възраст, докато жената Балинахати нямала такава възможност.

Констатациите от това проучване показват възможността за други свързани промени, може би дори откриване на език, предшественик на западните келтски езици. Дан Брадли/Dan Bradley, генетик от колежа Тринити в Дъблин, който ръководи изследването, обясни, че индивидите от Ратлин не са идентични със съвременните популации. Бронзовата епоха е била основно събитие в установяването на островните келтски геноми, но не се изключа наличието на последвалите популационни промени, докато не бъдат взети проби от по-късни геноми.

Генетичните данни и в двата случая дават недвусмислени доказателства за масовата миграция, което показва, че големите промени на Британските острови се дължат на широкомащабни миграции на населението, а не на местно възприемане на нови начини от местното население.