21.03.2015г., автор Тодор Токин, взето от:
Улица Princesse № 9 в Лил. Типичен за средната буржоазия дом от края на 19-и век. Тук на 22 ноември 1890 г. е роден Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол – бъдещ прославен генерал и политик, президент на Франция в периода 1959—1969 г. Бил е кръстен същия ден в съседната църква „Св. Андрей“.
Въпреки че по-нататък живее в Париж, той се е връщал в родния си дом по различни поводи. Домът е на дядото и бабата на Де Гол по майчина линия. През 1961 г. зданието е било предадено на Института и фондацията „Шарл де Гол“. През 1967 г. домът е бил откупен от приятели на генерала, а от 1983 г. се превръща в музей и е открит за публиката. През 1989 г.- 20 години след смъртта на Де Гол, родният му дом е включен в списъка на историческите паметници.
Домът се състои от две части, разделени с вътрешен двор, в който има бюст-паметник на основателя и първи президент на Петата република, за да напомня за ролята на Де Гол в Съпротивата срещу хитлеристката окупация и неговият апел към французите на 18 юни 1940 г. Гранитният блок е подарен от остров Сейн, където най-напред се е чул призива на де Гол от Лондон. Тогава се е говорело, че на острова са били останали само двама души – пекарят и свещеникът.
В лявата къща, наречена семейния дом, са стаите, където е живяло многолюдното семейство. Дясната сграда е наречена „Фабрика на историята“. В миналото е била фабрика за производство на дантели, с които е търгувал дядото на бъдещия френски национален герой. Днес фабриката е културен център с мултимедийна библиотека, където може да се намери пълна информация за Шарл де Гол и исторически документи от 19-и и 20-и век.
В жилищната част грижливо са събрани много лични вещи, които пренасят посетителите в ранното детство на генерал Де Гол. Вестникът, който дядо му е четял всеки ден, дава представа за живота в Северна Франция през втората половина на 19-и век, за традициите и семейните привички, типични за порядъчните средни френски буржоа. Но бизнесът спира през 80-те години на 19-и век заради засилената конкуренция. Шарл няма спомени нито от бизнеса, нито от дядо си, защото той умира няколко месеца, след като бъдещият президент се появява на бял свят.
Във всяка стая има по нещо, което напомня за детските години на Де Гол.
На първия етаж на семейния дом се намира приемният салон, в който са били канени само близки на фамилията приятели. Децата са били допускани в този салон само на 1 януари – Нова година, за да поднесат почитанията си на баба си. В този салон дамите са свирели на пиано, мъжете са играели карти или са бистрели политика. Значими събития от това време са аферата „Драйфус“ от 1894 г. и дебатът за отделянето на църквата от държавата през 1905 г.
Разтегателната маса в трапезарията побирала цялото семейсво. Децата са били допускани да се хранят с възрастните, след като навършат 7 години. Но те едва дочаквали десерта и хуквали да си играят на верандата.
Шарл де Гол е човек от Севера. Той е бил горд от този факт, въпреки че прекарва в Лил само няколко години като дете. Често е казвал, че е едно момче от Лил в Париж, а в речите си не пропускал да заяви: „Ние от Севера”.
Роден е в семейство на католици. Баща му — Анри де Гол, е бил професор по философия и литература в йезуитско училище, което оказва силно влияние на Шарл. Бащиният му род има аристократичен произход – малка бедна аристокрация – следи от която се откриват след 1210 г., установила се в Париж от четири поколения.
В своите „Мемоари от войната“ генерал де Гол пише: „Моят баща, човек на мисълта, на културата, на традицията, беше пропит от чувството за достойнството на Франция. Той ми разкри Историята“.
Бащиният род на Шарл де Гол е семейство на интелектуалци със странни специалности. Един от неговите чичовци, Шарл, е специалист по келтите и е публикувал галически поеми под името „бард на Галия”. През 1969 г., в Кемпер, пред една малко изненадана аудитория, генерал Де Гол декламира четири стиха от чичо си Шарл на бретонски. Друг от четиримата му чичовци, Жул, е ентомолог и посвещава живота си да преброява стотиците видове оси и пчели.
В семейния дом има портрети на Франсис-Ан Флеминг и дъщеря й Мари-Анжелик Маккартан – пра-прабабата и прабабата на Де Го. Те произхождат от шотландски и ирландски родове. Бабата на Де Гол, Жозефин Майо, е от семейство индустриалци от Дюнкерк. Идва в Лил през 1869 г. и става известна, когато публикува книги за благочестието.
„Майка ми, пише в своите мемоари, носеше на плещите си една праволинейна жар, в противовес на религиозната си смиреност“. За госпожа Де Гол не се знае много. Има обаче един известен анекдот за нея, публикуван на 2 юли 1958 г. във „Фигаро“. Ето го: „Госпожа Де Гол разговаря с една от своите приятелки, която я поздравява, че има толкова блестящи и сърдечни деца. Г-жа Де Гол отговаря, че това е вярно и добавя, че нейните деца – четирима сина и една дъщеря – й причиняват много мъка.Приятелката й се учудва и г-жа Де Гол пояснява: „Те са републиканци“.
Къщата-музей на Шарл де Гол е отворена за посетители през цялата година, от 10:00 до 12:00 и от 14:00 до 17:00 часа (сряда-събота) или от 13:30 до 17:30 часа (неделя). Входът е 6 евро.
Лил – София
фото на автора