2007г., автор Иван Христов. откъс от СВЕТИЛИЩА НА ТРАКИТЕ В ЦЕНТРАЛЕН ХЕМУС,
МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА ТРОЯН
Културно-историческо наследство на Троянския край, кн. 16, Издателство “Фабер”, 2007
взето от:
През 1969 г. Тодор Герасимов съобщава накрaтко за съдържанието на колективна монетна находка от сребърни антични монети, открити в землището на с. Градище, Севлиевско. Монетите, на брой 480, са сложени в глинен съд, характерен според Т. Герасимов за “латенската епоха”.
След откриването те са предадени за откупка в Севлиевския музей. Според изследователя монетите са ковани, с диаметър 16-18 мм и тегло средно до 3 грама. Характерното за тях е, че предната им страна е оставена без изображение, а на обратната се забелязва стилизиран образ, наподобяващ “крак на животно с три дълги и разперени пръсти” (Обр. 71). Авторът на публикацията ги определя като “загадъчни монети от древността”.
Въпреки това Т. Герасимов дава аналог с варварски имитации на тетрадрахми и драхми на Филип III Аридей, варварски подражания на тасоски тетрадрахми, монети на гетските племена във Влашко и Молдова. Според него най-вероятно споменатите монети са парични знаци на неизвестно тракийско племе от елинистическата епоха.
След три десетилетия същият тип сребърни монети, на брой около 30, се откриват в пределите на тракийско светилище в околностите на севлиевското село Кормянско. Светилището е разположено в северозападната част на висок скален масив, който разделя землищата на селата Кормянско и
П. Славейково. Въпросният масив е отдалечен на 4 км западно от селото. В посочената му част около група скали се откриват множество монети от елинистическата епоха.
До нас достигат девет монети, които са предоставени за документиране. И деветте са с диаметър 1,6 см и тегло, вариращо от 2,6 до 2,9 грама. Лицевата страна е леко изпъкнала, като на две от тях
се забелязва леко удебеление на повърхността, приличащо на човешка глава (Обр. 72 и Обр. 73).
На обратната страна на монетите присъства стилизираният знак, описан при находките от с. Градище. Монетите от с. Кормянско са открити разпръснати на различна дълбочина, заедно с тетрадрахми на Атина (I период); Филип II Македонски, Александър III, Първа македонска област и с една изключително рядка тетрадрахма на римския квестор Езилас.
Най-близки по форма, но не и по изображение на обратната страна, са т.нар. “източно келтски имитации” на македонски монети, откривани в широк географски ареал в земите на трибалите, гето-даките на север и североизток от Истрос, циркулирали в периода от IV–II в. пр. Хр. Монетите от с. Кормянско се доближават до грамажа на т. нар. келтски драхми тип Totfalu, датирани в I в. пр. Хр.
Въз основа на двата описани случая от Севлиевско можем да допуснем, че разполагаме с монетни екземпляри, различни от досега известните имитации, с доста разтеглива във времето датировка III–I в. пр. Хр.
Твърде вероятно е през елинистическата епоха в района на средното и горно течение на р. Росица да е функционирал център на имитативно монетосечение на антична племенна тракийска група.
Открит остава въпросът обаче доколко варваризираните сребърни монети в дн. Северна България (находки от Врачанско, Шуменско и др.) са задоволявали и нуждите на келтските племена, проникнали и отседнали на Балканите след III в. пр. Хр.
Избрана литература
Герасимов, Т. Едно съкровище със загадъчни монети от древността. – Нумизматика, 1969 г., 20–21.
Фол, В. Скалата, конят, огънят. Раннотракийска обредност. София, 1993.
Найденова В., Т. Тотевски. Могилен некропол до гр. Троян. – В: Археологически открития и разкопки през 1979, София, 1980, 55.
Найденова В., Т. Тотевски. Могилен некропол до гр. Троян. – В: Археологически открития и разкопки през 1980, София, 1981, 42.
Найденова В., Т. Тотевски. Могилен некропол до гр. Троян. – В: Археологически открития и разкопки през 1981, Михайловград, 1982, 35.
Найденова В. и Т. Тотевски. Проучвания на тракийски могили до гр. Троян. – В: Археологически открития и разкопки през 1982, Плевен, 1983, 41.
Ботева, Д. Етрополският свети Атанас, Сабазий и прорицалището на бесите. – Минало, кн. 2, 1996, 18–28.
Домарадски, М. Култови места край скали и върхове. – Епохи, 1994, кн. 4, 33–36.
Шейтанов, Н. Популярни исторически бележки за Троян и околността. Троян 1920.
Тотевски, Т. Най-старата история на Троян и Троянския край според последните археологически проучвания. – Културно-историческо наследство на Троянския край, кн. ІІ, София, 1990.
Тотевски, Т. Случайни археологически находки от Троянско. – Културно-историческо наследство на Троянския край, кн. ІІІ, София, 1991.109
Христов, Ив. Тракийски култови паметници по горното течение на р. Осъм. – Поселищни проучвания, кн. 3-4, 1992, 5–10.
Христов, Ив. Тракийски култови паметници в Хемус. – Минало, кн. 1, 1997, 5–14.
Христов, Ив. Планинска Тракия. Население, култура и религия в древността. В. Търново, 1999.
Христов, Ив. Свещената Васильовска планина. – Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Николай Колев, В. Търново, 2000, 11–19.
Христов, Ив. Новооткрито тракийско скално светилище в Централна Стара планина. – Известия на НИМ, т. ХІІ, 2001, 9–13.
Христов, Ив. Новооткрити тракийски скални светилища във Васильовската планина. – Археологически вести, кн. 2, 2001, 8–14.
Христов, Ив. Тракийско крайпътно светилище на вр. Чучул в Централна Стара планина. – Минало, 2002, кн. 2, 3–8.
Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища VІІ–VІ в. пр. Хр. София, 2002.
Христов, Ив. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към историческата география на древна Тракия. София, 2002.
Христов, Ив., Ал. Гоцев. Проучване на тракийското светилище в м. Турлата край Троян. – Архелогия, кн. 3, 2003, 21–29.
Прокопов, Ил., Ив. Христов. Новооткрита монетна находка на тетрадрахми от Елинистическата епоха в землището на с. Голяма Желязна, Община Троян. – Известия на Националния
исторически музей, том ХV, 2005.
Христов, Ив., Г. Китов, М. Иванова, М. Бинев. Состра. Проучване на римската кайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис, том І, 2003.110
Domaradzki, M. Les lieux de kulte thrakes (deuxieme moitie du II e – ler mil.av.J. – C.) – Хелис ІІІ, част І, София, 1994, 69-97.
Preda, C. Monedele deto-daci lor.Bucuresti. 1973; R. Gobl. Typologie und Chronologie der keltischen Munzpragung in Noricum. Wien, 1973; K. Pink. Die Muzpagung der Ostkelten und ihrer Nachbarn. Braunshweig, 1974.
Hansel, B. Beitrage zur regionalen und chronologischen Gliederung der alteren Hallstattzeit an der Unteren Donau. 1-2 – Beitrage zur ur- und fruchgeschichtlischer Archaologie des Mittelmeer Kulturraumes XXVII, Bonn 1976.
Hristov, Iv. Kultische Denkmaler in den Gegend der stadt Trojan Helis, III Soia 1994, 233-242.
Christov, Iv. Rock Sanctuaries of Mountain hrace. Faber, V, Tarnovo, 2001.
Christov, Iv. (съавторство) Thracian rock sanctuary in the vicinity of Discoduratere, hracia XV, in honorem annorum LXX Alexandri Fol, 691-698.