взето от:
Келтологията е академичната дисциплина, заета с изучаване на всякакъв вид културни продукти, свързани с келтско-говорещите народи (т.е. говорещи келтски езици ). Това варира от лингвистика, литература и история на изкуството, археология и история, като фокусът е върху изучаването на различните келтски езици , живи и изчезнали.] Основните области на фокус са шестте келтски езика, които в момента се използват: ирландски , шотландски галски , мански , уелски , корнуолски и бретонски .
Като университетски предмет, той се преподава в редица университети, повечето от които са в Ирландия, Обединеното кралство или Франция, но също и в Съединените щати, Канада, Австралия, Германия, Полша, Австрия и Холандия.
Писмените изследвания на келтите, техните култури и езици се откриват в класическите гръцки и латински описания, вероятно започващи с Хекатей през 6-ти век пр.н.е. и най-вече чрез такива автори като Полибий , Посидоний , Павзаний , Диодор Сицилийски , Юлий Цезар и Страбо . Съвременните келтски изследвания възникват през 16-ти и 17-ти век, когато много от тези класически автори са преоткрити, публикувани и преведени.
Академичният интерес към келтските езици израства от сравнителното и историческо езикознание, което се появява в края на 18 век. През 16-ти век Джордж Бюканън изучава гойделските езици . Първият голям пробив в келтската лингвистика идва с публикуването на Archaeologia Britannica (1707) от уелския уел Едуард Луйд , който е първият, който признава, че галският , бретонският и ирландският принадлежат към едно и също езиково семейство. Той също така публикува английска версия на изследване на Пол-Ив Пецрон за Галия.
През 1767 г. Джеймс Парсънс публикува своето изследване „Останките от Яфет“, което представлява исторически проучвания за сродството и произхода на европейските езици . Той сравнява лексикон от 1000 думи на ирландски и уелски и заключава, че първоначално са едни и същи, след което сравнява цифрите на много други езици.
Вторият голям скок напред беше направен, когато англичанинът сър Уилям Джоунс открива, че санскрит , гръцки, латински и много други езици, включително „келтските“, произлизат от общ език на предците. Тази хипотеза, публикувана в The Sanscrit Language (1786), по-късно ще бъде приета като откритието на индоевропейското езиково семейство. Окончателното утвърждаване на връзката на келтските езици с индоевропейското семейство става през 19 век.
