Българска Наука, бр.77- Април 2015 г, Автор: Владимир Попов, източник: Източник: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16834
взето от:
https://nauka.bg/2015/77/Dvizenieto-na-bagaudite-III-V-2015.pdf
Движението на багаудите представлявало масова съпротива на представителите на низшите съсловия в Галия – селяни, колони, занаятчии, дезертьори от армията и разорени граждани, насочено срещу едрите галоримски земевладелци и представителите на имперската власт. Особено мощно във времена на криза, то бивало потискано при стабилизирането на империята, но никога не затихвало напълно и при отслабване на централната власт се разгаряло с нова сила. На протежението на два века то ангажирало вниманието на императорите, за които контролът над Галия бил особено важен, тъй като тя била своеобразна буферна зона между Италия и варварския свят.
Думата „багауди“ вероятно е с келтска етимология и означава „борец” (от келтското baja – борба). Друга версия е, че наименованието идва от „Bagat” или „Bagad” – тълпа, сган, аналогично на латинското vagari, vagi, vagantes. За аристократите в Галия, както и за римските писатели от епохата като Евмений, Аврелий Виктор и Орозий „багауд“ бил синоним на бандит, разбойник, скитник, избягал роб.
По-различна характеристика за представителите на това движение дава християнският писател Салвиан: „Сега, ще кажа и за багаудите. Ограбени от жестоки и кръвожадни съдии, потиснати и угнетени, изгубили правото на римска свобода, те изгубиха също така и уважение към римското име. И ние им вменяваме вина за нещастията им, държим им сметка за бедствията им, даваме им омразно име, което сами създадохме. Ние ги наричаме бунтовници и погинали души, след като сами сме ги принудили да извършат престъпления. Иначе поради каква причина са станали багауди, ако не заради нашия произвол, от несправедливостта на съдиите ни, от данъците и грабежите от страна на тези, които превърнаха обществените задължения в своя лична облага и направиха данъците своя плячка. Насилието ни ги принуждава да бъдат багауди… те търпят лишения по необходимост, а не поради желание…“
Съпротивата на багаудите започнала още при император Комод, когато настъпващата социално-икономическа и политическа криза в Римската империя, ознаменувала края на „Златния век”. Към последната четвърт на II в. положението на селяните в Галия било особено тежко заради непосилните налози, продължителните войни на император Марк Аврелий с партите и маркоманите, както и опустошителната епидемия от чума, взела (според съвременни изчисления) живота на една четвърт от населението на империята.
За да попълни войската си, Марк Аврелий набирал в легионите гладиатори, роби, освобожденци и дори разбойници. Последните не се отличавали с особена дисциплина и при първа възможност дезертирали, събирали се в банди и разграбвали села и градове. Постоянните грабителски набези, непосилните данъци и отсъствието на работна ръка довели до упадък на малките стопанства. Оцелелите от чумата дребни собственици били разорени, лесно попадали в дългово робство при богатите земевладелци и ставали колони.
В такава обстановка през 186 г. в Галия започнало въстанието на Матерн. То било своеобразното начало на движението на багаудите. Това не бил спорадичен метеж на шайка дезертьори и разбойници, а намерил широк отзвук сред разорените слоеве селско и градско население. Бунтът продължил две години, но е доста лаконично отразен от Херодиан: „Главатар на въстанието станал обикновен войник от галските помощни части Матерн. Преди той бил обикновен войник, отличил се с много подвизи, но след това дезертирал. Отначало той и бандата му опустошавали вили и ферми, грабейки населението, но след това натрупал голямо богатство, той привлякъл на своя страна много злодеи, обещавайки им благополучие и част от плячката. В резултат на това той от разбойник се превърнал в опасен враг“
Армията на Матерн, набъбнала от постоянния приток на роби и колони, била добре въоръжена и встъпвала в сражения с правителствените сили. Тя обсаждала и превземала дори укрепени градове. Според Херодиан: „Тези злодеи нападали големите градове, освобождавали всички затворници, обещавайки им безопасност и благополучие, и ги въвличали в своето общество“.
От Галия въстанието се разпространило и в Испания: „Преминавайки през цялата страна на келтите и иберите те нападали богатите градове; едните изпепелявали, а другите след разграбване – изоставяли“.
Този бунт бил дотолкова сериозен, че местните власти не могли да се справят с него. Затова император Комод изпратил в Галия способния военачалник Песцений Нигер с няколко легиона. Освен това назначил за легат на Лугудунска Галия и бъдещия император Септимий Север, предоставяйки му извънредни правомощия. След упорити боеве, Север успял да обгради армията на Матерн в Алпите и да я унищожи. Матерн, който според Херодиан дори готвел покушение срещу Комод, бил хванат и обезглавен заедно със съучастниците си.
След потушаването на въстанието, спокойствието в Галия не продължило дълго. През 192 г., когато в империята се водела гражданска война между Септимий Север и узурпиралия Британия Клодий Албин, в Галия действали отряди от дезертьори, колони и роби. След като останал едноличен правител, Септимий Север трябвало специално да организира наказателни експедиции срещу метежниците.
По време на управлението на династията на Северите многочислени разбойници (latrones) опустошавали Галия. Правителството използвало военни отряди срещу defectores et rebelles (нелоялните и непокорните), които нападали вилите и латифундиите на галоримските магнати и ги унищожавали. За повсеместния разгул на грабителските шайки говори и фактът, че юристът и съветникът на император Септимий Север – Улпиан в неговите „Дигести“ привежда няколко постановления за мерките, които трябва да бъдат взети за залавянето на избягали роби и дезертьори, както и наказания за укриващите ги. Били учредявани и специални длъжности за борба с разбойниците в западните провинции както и изграждани многочислени военни постове (stationеs) за ограничаването на постоянните набези.
Във втората половина на III в. политическата криза в империята довела до децентрализация на властта. В много провинции се появили местни узурпатори и претенденти. Анархията, междуособните войни и постоянните варварски нашествия се отразили особено пагубно върху икономиката и селското стопанство на Галия, която се отделила от централното правителство под ръководството на Постум. Въпреки временното стабилизиране на икономическото положение при него, наследниците му не могли да се справят с варварските набези и натиска от страна на Римската империя, в резултат на което разореният плебс отново попълнил редовете на багаудите.
При узурпатора Тетрик (271-274г.) багаудите превзели един от най-големите градове в Галия – Аугустродунум (Отен). Тъй като последният се отделил от „Галската империя“ и помолил за закрила римския император Клавдий II, Тетрик изпратил отряди да превземат града. Войниците обаче се разбунтували и се присъединили към багаудите. Въстаниците обсаждали града 8 месеца. Накрая Августродун бил варварски разграбен – наред с унищожаването на обществените сгради били разгромени и много частни домове, повечето им владетели били избити или прогонени. Галските аристократи били в паника от размаха на въстанието, а самият Тетрик побързал да признае властта на император Аврелиан, за да може последният да обуздае багаудите. След ликвидирането на „Галската империя“ Аврелиан предприел широкомащабни наказателни операции срещу метежниците, удавяйки в кръв цели области. Благодарните галски аристократи издигнали многобройни олтари в негова чест с надписи: „На умиротворителя и възстановителя на Вселената, император Цезар Аврелиан“.
След 10 години (283-286 г.) в Галия отново избухнало масово въстание, редовете на които пак били попълнени главно от разорени граждани и занаятчии, селяни, роби и колони от латифундиите. Император Карин, опитващ се да спре настъплението на претендента Диоклециан, отзовал легионите от Галия и не могъл да се противопостави на багаудите. Последните безпрепятствено унищожавали именията на сенаторите, магистратите и чиновниците Клавдий Мамертин рисува това въстание като “нашествие на чудовищни зверове“: „Беше време, когато ни нападнаха земеделците (rusticani), не знаещи войнски навици, когато орача се превърна в пехотинец, когато селянинът опустошаваше посевите си, подражавайки на враговете – варварите“.
Въстаниците избрали Елиан и Аманд за техни император и цезар, и организирали армия по римски образец (най-вероятно останалите римски части в Галия се присъединили към тях), дори започнали да секат собствени монети.
Изпратените правителствени войски срещу багаудите отказвали да се сражават и минавали на тяхна страна. За да се справи с тази сериозна заплаха, император Диоклециан изпратил в Галия своя съуправител Максимиан.
Както вкратце пише Аврелий Виктор: „Когато Диоклециан разбрал, че Елиан и Аманд, събрали шайка селяни и разбойници, които местните наричат багауди, опустошават земи и нападат много градове, той веднага заповядал на Максимиан, верен негов приятел, макар и наполовина селянин, но добър и талантлив военачалник… Пристигнал в Галия, той разбил враговете и в най-скоро време ги усмирил“.
Разбира се нещата не протекли толкова гладко, както ги описва Виктор.
През есента на 286 г. Максимиан събрал военните контингенти в Октудурум (гр. Мартини в Швейцария), откъдето започнал кампанията срещу багаудите. Тук разбира се в християнските източници се появява една легенда за мъченичеството на т. нар. Тивански легион, който се отказал да избива въстаналите единоверци и бил децимиран няколко пъти, преди да бъде унищожен напълно. Тъй като свидетелството е късно (средата на V в.), т. е. писано век след събитията от епископ Евгерий, а християнските и нехристиянските източници от IV в. не казват нищо по въпроса, най-вероятно подобно събитие не се е случило, или ако е имало място някакво неподчинение, то по-скоро е било свързано с отказа на войниците (много от които по това време били селяни от галски произход) да се бият срещу събратята си.