Български автори,  История,  Келтски свят

Бохемистиката: наука за чехите

сп. ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ, стр.19, бр.6, година XV, 2008г, автор Маргарита Младенова, взето от:

http://www.euro2001.net/index.shtml/issues/4_2001/index.shtml?page=statia&file=issues/6_2008/stat_9.html

За хората, които нямат пряко отношение към Чехия или към българските академични среди, терминът бохемистика звучи малко озадачаващо, като всеки латински термин с не съвсем ясно съдържание – създава някакви асоциации с бохеми, бохема… и човек е склонен да подмине, защото времето не чака и много друга информация трябва да бъде прочетена, асимилирана и т.н.

Малко повече усилия изисква той от студентите по славистика – те бързо успяват да забележат, че бохемисти наричат състудентите им от профил Чешка филология. И още по-дълбоко става подозрението за бохемите и бохемата. А нещата са много прости – всичко тръгва от античното име на областта Чехия – Boio Haemum – земя на боите (древно келтско племе).

По време на идването на славянските племена по тези места боите вече били изчезнали, но традицията на името останала и още в най-ранните чешки текстове, писани на латински език, страната се нарича Бохемия и дори нейният легендарен праотец Чех (който си се казва Чех в текстовете, писани на чешки), на латински се превежда като Bohemus. А какво общо има това с бохемите – името е същото, само че било пренесено във Франция от скитници-цигани, които отивали към Париж – столицата на изкуствата, за да живеят там с изкуството и без много грижа за утрешния ден. Остава въпросът доколко бохемистите са и бохеми. Толкова за името. А как да дефинираме самата бохемистика? Най-напред

МАЛКО ИСТОРИЯ

   Бохемистиката в България започва да се развива като наука за чехите, техния език, история, литература и култура заедно с университетското образование. Първите млади български учени посещават Чехия през 20-те и 30-те години на ХХ в., специализират в Прага – в Карловия университет, и се връщат в София, за да положат основите на бохемистиката – това са проф. Борис Йоцов, проф. Цветана Романска и проф. Емил Георгиев.

Борис Йоцов пръв в България започва да се занимава с чешка литература, след него Емил Георгиев, а Цветана Романска успоредно със заниманията си със славянски фолклор и етнография, още като млада асистентка започва и първите преподавания на чешки език за студентите-слависти. Истинската специализация и професионализиране на специалността започва през 1953 г., когато в рамките на реформите във висшето образование в Славянска филология като самостоятелни профили се формират Полска, Чешка и Сърбо-хърватска филология.

   В края на ХХ в. с университетската автономия и по-млади български университети откриват специалност Чешка филология – Пловдивският университет, Югозападният университет в Благоевград, за кратко и Свободният университет в Бургас. А коренът на всички тези съвременни университетски специалности и на научните занимания с бохемистика е проф. Светомир Иванчев – пръв асистент по чешки език от 1953 г., а по-късно и дългогодишен ръководител на Катедрата по славянско езикознание в Софийския университет. Пряко или опосредствано всички съвременни бохемисти са негови ученици и наследници на научното му дело. А то съвсем не се изчерпва само с преподаването и изучаването на чешки език – практически и теоретично. Свързано е и с превеждането и популяризирането на чешката литература в България.

На пръсти се броят известните български преводачи, за които хора със съвсем различни специалности, без пряко отношение към филологията или литературата, с гордост и авторитет казват: „А вие знаете ли, че българският превод на „Швейк“ е всеобщо признат за най-добрия в света?“ Ако заговорите за прочутото произведение на Я. Хашек, без да споменавате, че се интересувате от чешка литература, може да ви се случи да го чуете от инженери, лекари, математици, физици – изобщо от хора с най-различни специалности, обединени само от интереса си към литературата и от преклонението пред неоспоримя талант на нашия учител. И тук вече стигаме до

НАСТОЯЩЕТО

   През 1993 г. група свързани с университета ученици на проф. Св. Иванчев създадоха Бохемия клуб – сдружение с нестопанска цел, обединяващо хората, които искаха по нетрадиционен начин да си говорят за чешката литература и изкуство. Първи председател на клуба беше доц. Янко Бъчваров, почетен председател и досега е проф. Никола Георгиев, а зам.-председател и мотор на сдружението беше незабравимият доц. Величко Тодоров.

Благодарение на тях българската бохемистика вече не е само университетско преподаване, нито само издаване на хубави чешки и бохемистични книги, а и още много други неща – срещи с изтъкнати чешки учени, студентско научно и художествено творчество, „театро“ на чешки език по литературни творби на известни чешки автори, но също и на български студенти-бохемисти, но най-вече – списание Homo bohemicus с неговите „разклонения“ – Голяма и Малка чешка библиотека. И потокът на книгите в тях не спира. Защото в чешката литература стават много и интересни неща.

Не остават по-назад и студентите – през 2005-2007 г. напълно самостоятелно, само с помощта на лекторката по чешки език Ева Коваржова и с финансовото съдействие на спомоществователи създадоха свое списание „Чехопис“, списвано в София изцяло на чешки език. А според сегашния председател на Бохемия клуб доц. Владимир Пенчев основополагащ девиз на всичко това е „Всеки бохемист – бохем“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.