Проект №532 за НОИТ 2014 на Веселин Николов и Питър Василев – ПГ по икономика – гр. Перник
взето от:
http://oureurope.bg-schools.com/data.php?id=46&subpage=2
Около ІV век пр.Хр. Ирландия е била населена от келтски племена. През 43 година римляните започват постепенно да завоюват територии на Великобритания, но Ирландия и Шотландия остават слабо засегнати.
През V век ирландците приемат християнството. През VІ и VІІ век се наблюдава културен и религиозен възход на страната. VІІІ век започват нападения на норманите, които приключват през ХІ век (с победа за ирландците след намесата на ирландския крал Бриан Бору през 1014 година).
В края на ХІІ век започват англо-норманските завоевателни походи. Крал Хенри II (Англия) е суверен на Ирландия в периода 1171-1175 година. 1537 година английският крал Хенри VIII се провъзгласява за глава на ирландската църква, но ирландците остават верни на католицизма, и през 16-17 в. се вдигат на множество въстания, но те са потушени.
Победите на протестантите при обсадата на Дери (1698 г.) и битката при Бойн (1690) се честват от протестантската общност и до днес. В края на 17 в. Ирландия е превърната окончателно в английска провинция. След 1 век господство на английската аристокрация през 1796-1798 г. под влияние на революциите в САЩ и Франция, народа в Ирландия организира въстание. Две години по-късно, през 1800 година е обявено присъединяването на Ирландия към Великобритания.
1858 възниква движението на фениите, чиято цел е борба за независимост, а през 1870 възниква либерално движение – „хоум рул“ (движение за автономия на Ирландия в рамките на Британската империя) начело с Ч. Парнел.
През 1896 е основана Ирландската социалистическа републиканска партия, а 6 години по-късно и организацията Шин Фейн. На 24 април 1916 г. в Ирландия започва „Великденско въстание“ срещу британската власт, което e потушено от британската армия.
През 1918 г. “Шин Фейн” печели изборите и започва войната за независимост, водена от Републиканската армия (ИРА), която завършва с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономност, с който Ирландия се разделя на Република Ирландия и Северна Ирландия (6 графства останали под британска власт).
В периода 1921—1972 г. делегирано правителство в Белфаст управлява вътрешните работи. Северна Ирландия не спира борбата за свобода. През 1969 г. започват репресии които довеждат до намаляване на сигурността и през 1972 годна (годината на кървавата неделя) правомощията на парламента и правителството на Северна Ирландия са прекратени и е въведено пряко управление на британското правителство.
Това управление продължава до 1999 г. с кратко прекъсване през 1974 г. През август 1994 г. ИРА обявява „пълно прекратяване на военните действия“. Лондон приема да започне преговори за връщане на властта в ръцете на ирландците. Те започват през юни 1996 г. и приключват на 10 април 1998 г с подписване на споразумение, наречено впоследствие „Споразумението от Разпети петък”.
Изборите за първата Северноирландска асамблея са проведени на 25 юни 1998 година, а за първи път правомощия са дадени на новата Асамблея и на Изпълнителния орган на 2 декември 1999 г. Противоречия между партиите, възникнали основно във връзка с изземането на оръжията, възпрепятстват работата на Асамблеята и през октомври 2002 г. правомощията на Изпълнителния орган и Асамблеята са прекратени.
В резултат на направеното на 28 юли 2005 г. заявление за прекратяване на въоръжената кампания от страна на ИРА преговорите са възобновени. Преговорният процес довежда до поставено от Лондон условие, до 24 ноември 2006 г. двете основни северноирландски политически партии трябва да са постигнали съгласие за образуване на „полуавтономно” правителство.
Резултатите от преговорите позволяват да се пристъпи към възстановяване на Асамблеята и Изпълнителния орган, което става на 8 май 2007 г