Келтски свят,  Митология,  Символи,  Традиции

Символи и форми на преобразуването в келтската алхимия

Автор: Глеб Черни или още Глеб Ду (вал. Gleb Du, ирл. гелски Gleb Dubh) е името, свързващо Олег Черне с келтската традиция

взето от:

Символы и формы превращений в кельтской алхимии

Основният символ на келтската алхимия е всепораждащият котел, който е във владение на бог Дагда (покровител на келтската алхимия), и е надеждно скрит на остров Ман до северния бряг на Уелс. Котелът символизира могъществото и процеса на преобразуване, и е скрит източник на знания, около който възникват всички процеси, свързани с алхимичните преобразувания. Подобно на чашата на Граал, котелът възкресява мъртвите и храни живите.

Бог Дагда е главният покровител на келтската алхимия. Заедно с всепораждащият котел един от първостепенните символи на келтската алхимии е боздуганът на Дагда, владеещ живота и смъртта. Притежавайки могъщи знания, Дагда е покровителствал особени лаборатории на келтите, които са се намирали в чудесните хълмове – сидовете, в които са се случвали алхимични преобразувания. Сидовете (sidh — от келтски „хълм“) са се смятали за владения на боговете и са били свързани с подземния свят. Впоследствие, думата „сид“ започнала да означава „обител на бога“.

Келтската алхимия се е занимавала с процеса на преобразуване на всички форми на материалния свят, в това число на цветовете и звуците. Най-значимата форма, символизираща процеса на преобразуване, е цветът. Основните три цвята са бяло, черно и червено. Белият цвят символизирал движението, черният – покоя, а червеният бил цветът на вътрешната сила и преобразуване.

След цвета в келтската алхимия за основни преобразуващи форми били считани звукът (ритъмът), предметът, персонажът и дрехата. След това са били отделните части на цялото, включително частите на тялото. Така напр., култът към отрязаната глава бил свързан с почитането на отделно живееща част от цялото. Днес традиционното изрязване на глава от тиква за празника Хелоуин ни сблъскват със следите на действие, което по своята същност идва от келтското почитане на главата като трофей, предпазващ от зло.

Хелоуин се чества в нощта на 31 октомври, в навечерието на католическия празник Вси светии (1 ноември). Той се асоциира най-често с вещиците и магьосниците, които, както гласи поверието, в това време се разхождат свободно сред хората. Хелоуин е наследник на древния келтски празник Самайн (гелск. Samhain), също празнуван на 1 ноември, който бележи началото на новата година в келтския календар.

Самайн е един от главните празници на келтите. Първоначално той е част от народния календар, който маркира края на стария селскостопански цикъл и началото на новия. Вярва се, че на този ден границите между земния и отвъдния свят изчезват; духовете могат да навестят живите, а хората, на свой ред – да попътуват в отвъдното. В този ден друидите палели ритуални огньове, което сочи вероятната връзка на традицията със слънчевите култове.

Понятието за алхимичния ритъм е едно от ключовите в келтската алхимия и в началото е прераснало в култ към развитието (растежа), а след това – в култ към празнуването. От изкуството на слушане и работата с ритъма е възникнало изкуството на музиката, танца, поезията, взаимоотношенията; родили са се занаятите и отбелязването на сезонните празници – точките на енергийно изменение в пространството, свързани с ритъма. Келтският пантеон на боговете също е станал изразител на определен алхимичен ритъм, съвкупност от жизнено важни вибрации, всяка от които представлява определен бог.

Същото се е случило и с духовете на природата – на растителността и свещените животни, които с развитието на келтския пантеон на боговете започнали да се разглеждат като сили с определени, свойствени за тях, качества.

Пантеонът на келтските богове е много разнообразен, а понякога дори изглежда и много объркан. Някои богове вероятно са изпълнявали само локални функции и са се разглеждали от келтите като временни по понятия. Често споменаваните и „многофункционални“ богове са били не повече от десетина.

С развитието на религиозната концепция, определени сили, природни явления и животни са придобили божествен статус. Изработването на оръжия също е било част от един друг култ и се е ритуализирало. Създаването на нови култове е било резултат и от увеличаването и усилването на териториите, които келтите са контролирали, в процеса на преобразуването си.

Самата Бригита, богиня на плодородието и циклите, дъщеря на Дагда, е ръководела ритъма на алхимичните трансформации. Централно място на келтската алхимия е хълмът-символ на огъня Тара (сидът Брунг, sidh Brung), намиращ се в ирландското графство Мийт. На този хълм е имало древно неолитно селище, датирано около 2000 г. пр. н.е.

В продължение на много векове хълмът е бил централно сакрално-култово и политическо средище на острова, а до ХII в. – и столица на Ирландия. Точно тук е била резиденцията на боговете от племето на богинята Дану и дворът на крал Конхобар мак Нес. Друг ключов свещен обект е река Бойн – символ на водата. Според келтските вярвания Бойн е алхимичната съпруга на Дагда.

От Бог Дагда знанията на келтската алхимия стават достояние на бога на любовта Енгус (Мак Ок), на бога на подземното царство Мидхир, както и на бога на моретата Лир и сина му Мананан (неговото име носи остров Ман). Мананан мак Лир е пазител на чудесното жълто копие и на червеното метателно копие; на меча на Отмъстителя; на меча на Голямата сила; и на меча на Малката сила.

Сред атрибутите му са още: лодка, движена по повелите на мисълта, и прекрасен кон, препускащ като вятъра. Мананан владее изкуството на магията и дарбата да става невидим, а също и знанията за употребата на алхимични съставки, които, съчетани с вълшебния ейл на бога-ковач Гонбин (Гоибниу), даряват вечна младост и безсмъртие. Мананан е също така притежател и на вълшебно наметало, което традицията надарява с разнообразни магични качества.

Следващият наследник на знанията на Дагда е Бодб Дирг (Бодб Рижия), чиято подземна лаборатория в планините Гелта и Луг Дирг е място на алхимични трансформации. Богът на подземното царство Мидхир притежава знанията за трите напълвания, представени от трите вълшебни крави – напълването с напитки, напълването с храна и напълването с действие. Мидхир също е пазител на вълшебен казан и на трите фактора на желанието: да искаш, да не искаш и да не знаеш какво искаш.

Постоянните миграции променяли и ритъма на живот на келтите и така всяко племе създавало свой пантеон, но запазвайки главните богове с техните събирателни характеристики и множественост на функциите. Не е изненадващ фактът, че в келтската история постепенно се появяват персонажи като крал Артур, вълшебникът Мерлин, Тристан и Изолда, крал Лир. Те са именно събирателни образи на келтския воин, келтския алхимик и келтската жена, които реализират водещите характеристики на келтската култура, а именно – качествата на свързаността и синтеза

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.