Статия по книгата ми „Светът на символите”, ISBN 954-683-193-X, 2003 г.
взето от:
Ябълката се възприема като плод на свободата и на познанието. Според абат Е. Бертран символиката на ябълката се свързва с това, че в средата на ябълката семките на плода образуват звезда с пет лъча. Както се знае, петлъчевата звезда е символ на универсума, на реда, съвършенството, човека и божествената воля (виж стат. ми „Пентаграм“).
В келтските традиции ябълката се приема за плод на науката, на магията и на откритието на истината. Ябълката поддържа младостта и олицетворява подновяването и свежестта. В скандинавската митология ябълката изпълнява ролята на регенериращ и подмладяващ фактор. Там боговете ядат ябълки и остават млади до края на определен космически цикъл.
Златните ябълки в Градина на Хесперидите* са представени като плодове на безсмъртието. От друга страна ябълката, изядена от Адам и Ева едновременно, е плод от Дървото на Живота, плод на познанието, на доброто, но и на злото.
По своята сферична форма ябълката обобщава земните желанияи самодоволството от постигането им. Ябълката е също и символ на необходимостта от познания и личен избор.
Според българските народни схващания и символика ябълката се свързва с представата за плодородие, плодовитост, хубост, здраве и любов. В песенния ни фолклор момата се сравнява по красота с ябълка, а в знак на любов в миналото момичето и момчето си разменяли ябълки. С ябълка се олицетворява и жената-майка с нейните деца. В народните представи Архангел Михаил взема душата на мъртвите с ябълка….
––––––––––––––––
*Градина на Хесперидите – в гр. митология Хесперидите били сладкогласни нимфи, дъщери на нощта, наречени Егла, Еритея и Аретуза. Край брега на океана те пазели в своята градина заедно със стоокия дракон Ладон златните ябълки на безсмъртието.