Български автори,  Изкуство,  История,  Келтски свят

Закуска с келтите в Уелс

13.08.2010г., автор: АЛЕКСАНДРА ЗЛАТИНОВА, взето от:

https://politika.bg/bg/a/view/zakuska-s-keltite-v-uels

https://advisor.museumsandheritage.com/news/iron-age-farmstead-completed-st-fagans-national-history-museum-redevelopment-project/

Искало ли ви се е някога да надникнете в миналото, или още по-смело, да седнете на една маса и да се разговорите за нещата от живота с хора, принадлежали на отдавна отмрели народи. Оказва се, че тази налудничава приумица е реално достижима и при това без намесата на фантастите, учените и изобретателите на машини за пътешествия във времето.

За да се ръкувате с келт или да надникнете в кухнята на един истински граф, не е необходимо да ползвате съмнителните услуги на врачки и баячки, нито да експериментирате със съвременното генно инженерство.
Достатъчно е да отскочите до китното село Сейнт Фаганс, скътано в покрайнините на Кардиф в Уелс.
Върху 100 акра зелени поляни находчивите потомци на келтите са издигнали най-големия музей на открито, посветен на хилядолетната история на Уелс “Сейнт Фаганс”.


Историческият парк е сред най-посещаваните атракции на Великобритания.
Въпреки огромния интерес, всеки посетител може да намери уединение под високите борове, край някой от потоците или в задния двор на колиба, някога приютявала орачи и животновъди. Паркът е отворен целогодишно и е напълно безплатен за посещение.

Attractions including St Fagans museum are reopening in time for Easter -  Wales Online
https://www.google.com/url?sa=i&url=https%3A%2F%2Fwww.walesonline.co.uk%2Fwhats-on%2Fwhats-on-news%2Fattractions-including-st-fagans-museum-20265634&psig=AOvVaw0azzqvsB5wrLBYBnUgXyxU&ust=1620482113092000&source=images&cd=vfe&ved=0CAMQjB1qFwoTCLDggbrct_ACFQAAAAAdAAAAABAw


Музеят работи от 1 ноември 1948 година. Простира се във владенията на построения през XVI в. замък „Сейнт Фаганс”, дарен от графа на Плимут на народа на Уелс. В рамките на крепостните стени любопитният поглед на търсещия корените на този упорит и суров народ, може да надникне в повече от 40 сгради, олицетворяващи живота в Уелс от времето на келтите до днес.

Всяка една от тях е напълно автентична, пренесена къс по къс от различните крайчета на Уелс. Порутените стени и опушените огнища още пазят спомените на битки със суровото време, с глада и недоимъка, плача и смеха на деца, любовни трепети, разлъки. И макар на пръв поглед времето в “Сейнт Фаганс” да е застинало в една отминала епоха, тук животът не е преставал да кипи, модата и технологиите оставят отпечатъка си, любопитството на народа е довело до напредъка и до първите белези на модерност.

Тихата разходка из музея е всъщност поучително пътешествие през времето, пътуване, което не само се вижда, но и се усеща. “Търговската улица” на селото досущ напомня родния етно резерват “Етър”, но в троен размер. Разхождайки се из криволичещите пътечки, краката сами се насочват към източника на най-ароматния ръчно омесен хляб, току що изваден от фурната на пекарната на ъгъла.

Точно до нея пък е най-миниатюрната пощенска станция, отговорна както за военните телеграми по време на втората световна война, така и за коледните картички, надписани с любов от внуче до дядо. На метри от центъра е най-добрият шивач в селото, който пръв в околността започнал да крои не само панталони за мъжете, но и рокли за жените. Неизбежното нахлуване на модерността и технологиите личи и от античното фотостудио, където и в миналото и днес е много престижно да си направиш семейна фотография.

Всички тези сгради са върнати към живот, за да покажат нагледно историята на една от най-вдъхновяващите и пъстри части на Великобритания – Уелс. На територията на “Сейнт Фаганс” са представени 7 забележителни колекции – автентични сгради, артефакти за живота на местното население, костюми, данни за селскостопанските традиции, занаяти и различни методи за транспорт, доказателства за културния живот през годините, огромен архив от снимки, звукови файлове и книги.

Подходът на кураторите е уникален – още с прекрачването на прага на цветните и дъхави градини на замъка, посетителят загубва усещането, че е в музей. Зад стените на имението кипи живот – чува се тракане на съдове в просторната кухня, книгите в стаята–библиотека са разпръснати, сякаш преди минута графът е преглеждал новите литературни течения, а в гостната звучи арфа. Напускайки стените на крепостта, скокът през вековете става още по-осезаем.

По калдаръмените улички се разминаваме с усмихнати дами, облечени в средновековни рокли, от ковачницата се чуват ритмични удари на чук, пекарната ухае на прясно изпечен хляб, а от трите ферми в селото се носи невъзможната за сбъркване миризма на обор. Прасета, крави, овце, кокошки, кучета и лениви котки се чувстват като у дома си в музея и се радват на вниманието на децата. В схлупените къщи пък все още може да се усети аромата на запалената камина.

“Сейнт Фаганс” е село със свой живот, с училище, две църкви, всяка от които от различни епохи, с келтско селище, три ферми, магазини и работилници, мелница, фабрика, поща, фото-студио, пост военни бунгала и дори луксозна еко-къща.

http://cardifffilmoffice.co.uk/property/st-fagans-national-history-museum/

Заобиколена от високи дървета, кърваво-червена колиба улавя погледа. Оказва се, че е била обитавана от заможен фермер, който пребоядисал стените, за да демонстрира богатството си и да се предпази от зли духове. Камък по камък от противоположния край на Уелс пък е била пренесена изградената през 1100 г. църква „Сейнт Тейло”. Бунгалото в най-западния край на селото пък е модел на масово произвежданите след Втората световна война временни домове.

Металните сгради се правели във военни заводи, пригодени за производство на самолети. Огромният брой разрушени къщи по време на бомбардировките предизвикал появата на този нов вид домове, залели Уелс в годините след войната. Производството им било масово, изчисленията показват, че на всеки 12 минути от завода излизало по едно ново бунгало, готово за обитаване.

Най-показателен за неизбежните промени и нахлуването на технологията в живота на хората е кварталът “Rhyd-y-Car Ironworkers’ Houses”. Комплексът от шест напълно идентични като архитектура къщи показва как се е променял обликът на дома на семейство от работническата класа в периода между 1805 и 1985 г. Отваряйки поредната врата, със собствените си очи виждаме замяната на дървените купички с порцеланови чинии, трансформирането на огнището в камина и след това в електрически радиатор, появата на течаща вода в стаята и електричество. Преходът е плавен, поучителен и изключително впечатляващ.

Естествено тук всички говорят и пишат на причудливия и трудно разбираем уелски език, което още повече засилва усещането за едно незабравимо и почти вълшебно пътешествие през времето.

http://cardifffilmoffice.co.uk/property/st-fagans-national-history-museum/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.