2.02.2012 г., от Apolidorius’s Blog взето от:
Моргана е призрачно по своята проява келто-ирландско божество на мъртвите, войната и плодовитостта. При северните народи войната е най-бързото средство за благополучие и благоденствие, а за да има войни, хората и боговете се грижели да има достатъчно войни – условие за благоденстващ живот. Това е сами по себе си един викингски модус вивенди.
Произходът на името е изцяло индоевропейски от mors- смърт и khan – владетел, напълно сходно с англосаксонското gain – печеля, владея и сходно с гр. γάνος– слава, всички със сходно семантично ядро. Вариантите на името Morrigan, Morrigna, Morrighan и Morrioghain само затвърждават тук изложената ми нова теза.
Sirona – гало-келтско божество на водата и лечебните извори, което е разпространено както в Източно-централна Галия, така и в Дунавския лимес. Нейните атрибути са водните змии и техните яйца. Аналог на божеството са клас индийски женски божества Apsaras, които от своя страна са аналог на нимфите. Името е със санскритския корен sara – течение, поток, езеро и идва от санскритската дума sarani – поток. Морските нимфи сирени, общо 3 на брой, които са полужени-полуптици имат идентичен именен произход със Сирона.
Luxobius е гало-римски бог на водата, светлината и лечебните извори. Счита се, че е част от култа на Lugus. Virotutis e келтски епитет на бог Аполон. Известен е от Fins d’Annecy (Haute-Savoie) и от Jublains. Apollo Virotutis означава бог на „всички мъже“ или бог на мъжете на племето от келтското teutis- народ, племе.
Belisama е келтска богиня в Галия и Британия на водата, езерата, реките, огъня и светлината. Счита се, че е консорт на келтския Беленос, името на който произлиза от азиатски божества- северозападното семитско божество Baal и акадския Belu, адоптирани с гръко-романското окончание -enos(enus). Семитският Baal е бог на дъжда, гръмотевицата, плодовитостта и земеделието, господар на рая.
Coventina е романо-британска богиня на водата. Името и произлиза от англо-френското covent и старофренското cuvent, производни от латинските форми convent- събиране, сливане (за води). Това ни дава основание да се счита, че Ковентина е божество на съхранението и събирането на водите от изворите.
Един от надписите на името Covventina ясно говори за събирането и съхранението на водите от латинското conventus – събиране, което е и основното съдържание на култа към това водоносно божество. Култът на Ковентина е сходен с този на божеството Condatis.