Език,  Изкуство,  Символи,  Традиции

Бележки за Вълшебните Създания

Автор: Atlas Arts, оригинално заглавие: “Notes on Fairy Creatures”,

Превод: Сурен Исраилян, 11.04.2021г., взето от:

Образите от келтската митология са много променливи по природата си. В зависимост от мястото и времето, в което се намирате, духовете Брауни, Груагахи и Оришки/ Brownies, Gruagachs and Ùruisgs могат да варират от малки същества, живеещи до камина, които помагат в домакинската работа, до гигантски космати създания, които обичат да хвърлят буци пръст по минувачите.

Описанията на всички тези вълшебни образи често се припокриват. Затова никога не сте сигурен, с кой космат „полу-козел“ си имате работа. В тази класификация, подобна на регистъра за дребните земеделски производители трябва да бъдем прецизни в описанията, които ще използваме.

Груагах/Gruagach

Думата „Gruagach“ , която днес често се използва  със значение „момиче“ буквално означава „късмат“/‘hairy’. В келтската митология груагахите са самотни феи, които се описват като великани. Заради характерните си дълги коси те се смятат за диви и олицетворяват традиция на дивите хора в Северна Европа. В Шотландия тази дума може да се отнася и към магьосница, облечена в зелено или към елегантен, красив мъж.

Фачан/Fachan

Фачаните (или Фачините, или Еднокракият Джак/Peg Leg Jack) са същества от шотландско-ирландския фолклор.  Външният им вид бил толкова ужасен, че за тях се казвало, че предизвиквали сърдечен удар. Те имали едно око, един крак, една изсъхнала ръка, излизаща от гърдите и грива от черни пера. Смята се, че Фачаните са „непълната версия“ на келтските гадатели /Celtic Seers, които обикновено в процеса на гадаене стояли на един крак, затваряли едното око и протягали една ръка.

Грозотията била в основата на образа на Фачините, те имали една ръка, която се подавала от гръдния им кош и едно кичурче на върха на главата. Било по-лесно да се премести планината, отколкото да се заглади този кичурДж.Ф.Кемпбъл „Популярни приказки от Западния Хайленд/ J. F. Campbell, Popular Tales of the West Highlands

Кола фантом/Ghost car

Има и други неща, освен духовете на хората, за които трябва да внимавате. Ако карате кола между Portree и Sligachan в тъмната част на деня, бъдете нащрек за мистериозна кола фантом, която, според местните се появявала на пътя. Има свидетелства от 1950г. за тайнствената кола с включени светлини, която с бясна скорост изскачала от тъмнина в насрещно движение и след това изчезвала без следа. Тази кола, вероятно модел „Остин“ от 1934г., е била засичана много пъти през годините.  Местен полицай, който е видял насрещните светлини се опитал да отбие настрани, но колата сякаш се изпарила във въздуха.

Мома-тюлен/Seal maiden

‘Някои семейства от Шетландските острови/Shetland Islands обясняват „ципести“ пръсти на ръцете и краката си като реликви от брака на русалка с човека, който я е хванал, а целият клан на МакКодрумите/MacCodrum clan от Външните Хебриди/Outer Hebrides, прочули се като „Тюленовите МакКодруми/“The MacCodrums of the Seals’”, твърдят, че са потомците от брака на селки/selkie  (човек-тюлен – заб. на преводач) с рибар. В дадения случай доказателството на това необикновено сродяване не се изразило в нежна красота, а в унаследено мазолесто израстване между пръстите на ръцете, заради което ръцете на МакКодрумите приличат на плавници“

От „Странни и тайни хора: вълшебният свят и викторианското съзнание“ на Карол Силвър /Strange and Secret Peoples: Faeries and Victorian Consciousness by Carole G.Silver

Воден кон/Water horse

‘През лятото жените от Хайскър/Heisker (островите извън Северен Уист/North Uist) перат дрехите си в близкото езерото. Те ходят там само по двама, защото се смята, че в езерото има водният кон. Местните хора отглеждат специално бикове, в случай ако някога се наложи да се борят срещу животното от езерото.  

Веднъж една жена отишла сама на езерото и когато тя почивала от работата си, някакъв красив мъж я доближил. Той седнал до нея, сложил главата си в скута й и заспал. Главата му била пълна с пясък от езерото, а коремът му бил подут, и жената разбрала, че това бил водния кон. Тя успяла да си тръгне, без да го събуди, но скоро разбрала, че той я преследва. Когато наближила населеното място, извикала на бика си. Бикът и водният кон се сбили. Накрая бикът завлякъл противника в морето и те изчезнали. Жената легнала в леглото си и повече не станала. След много години, вълните изкарали на брега един от роговете на бика. Той бил използван като лост за заключване на порта в продължение на много години.’

http://www.tobarandualchais.co.uk/en/fullrecord/7936/3;jsessionid=021937BC36192C8356 2AADDC9BE2EDF5

Оришк/Ùruisg

‘Оришките са низки на ръст същества, полу-човеци, полу-козли, които обитават вировете и водопадите  Понякога влизат в контакт с хората и им помагат в ежедневната домашна работа. Оришките са прекрасни пазачи на добитъка.’

От „Козел от Задния двор. Наръчник за отглеждане и забавления с домашни козли/The Backyard Goat: An Introductory Guide to Keeping and Enjoying Pet Goats

Фея/Fairy

‘Феите в Шотландия са миниатюрни същества със смесен или сравнително колеблив характер. Те са капризни в своите действия и пакостливи, когато са обидени. Феите живеят във вътрешността на зелените хълмове, основно в тези, които имат конична форма, наричани на гелски език Сиган/Sighan, където играят своите танци до полунощ. От тези танци на земната повърхност се появяват белязки от кръгове, които понякога са жълти и парят, друг път са тъмно зелени на цвят. Вътре в тези кръгове е опасно да се спи или да се намира след залез на деня.’

От „Шотландските приказки и фолклор“, събрани и подготвени от Сър Джордж Дъглас/ Scottish Fairy and Folk Tales, selected and edited by Sir George Douglas.

Русалка/Mermaid

‘Приказките за русалките съществуват от векове и са в основата на морския фолклор, особено по крайбрежието на Британия, като например в Корнуол и в северните острови на Шотландия. Да видиш русалка било лоша поличба, защото означавало буря и неспокойно море. Съществуват много разкази за контактите между русалките и хората. Описания на русалките забележително си приличат по цялото крайбрежие, от Корнуолските брегове до островите на Външните Хебриди.

 Обикновено горната част от тялото й била на като на хубава жена с дълга коса, а от кръста надолу тя била като риба  В много класически описания русалките обикновено седели върху скала на самия бряг, сресвайки косите си. Те пеели хубави песни и оглеждали красотата си в ръчни огледала. Тяхното прекрасно пеене, подобно на класическите сирени, привличало мъжете, които ставали нещастните жертви, защото се давели, се отвличали или се изяждали в дълбочините на  морето.’

http://www.mysteriousbritain.co.uk/folklore/mermaids.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.