взето от:
Днешен Линкълншир е култивирана местност, но в миналото земята е била блатиста и e криела безброй загадки. Докато са правени отводнителни канали, тук са открити много находки. Те се срещат най-често край река Уитъм.
Намерени са редици от подпори останки от древен наколен път. Когато разкопките продължават, се вижда, че структурата е необикновена. До нея се виждат копие, меч и съвсем запазена седемметрова лодка от ствол.
Проучването на тези структури ще ни пренесе в света на келтите, преди две хиляди години, във време на ритуали, друиди и саможертви.
Мечът е причина местната археоложка Наоми Фийлд да изследва местността. Тя открива част от келтски път, датиращ от Желязната епоха – 195 подпори, подредени в редици, на разстояние от 2 метра една от друга. Открита е и голяма колекция от предмети и инструменти като пили и чукове, дърводелски инструменти, големи брадви и огромна сбирка от остриета за копия, направени от кост.
Хората вярват, че преди пристигането на римляните местното население са били диваци. Келтите обаче са имали повече от познания как да обработват метали. Те са били чудесни художници, земеделци и воини имали щитове и мечове.
Животът на земеделците се управлявал от годишните цикли те имали посеви, развъждали животни, събирали реколтата и празнували през определено време на годината. Живеели в малки села, които били част от големи племена. Вероятно Линкълншир по онова време принадлежала на едно племе.
Разкопките, които са направени в близост до Фискъртън, днес са запълнени и не се виждат следи от наколния път. Но проучванията показват, че той е бил с дължина 160 метра. Простирал се е от мястото където се намира село Фискъртън, до коритото на реката, а може би и отвъд.
Британия през Железната епоха е била набраздена от много пътища. Те свързали селищата, различните племена или просто селата с полетата. Археолозите имат данни за издигнати пътища, които минавали през мочурливи места, пресичали блата и влажни участъци. Тези своеобразни мостове са служели, за да преминат хората.
Ценни предмети като инструменти и оръжия се виждат по протежението на целия път и стигат до водното пространство.
Най-впечатляващата находка е открита през 1826-а година близо до Фискъртън – Уитъмският щит, едно от съкровищата на Британския музей. Щитът не е предназначен да се използва в бой. Това е произведение на изкуството с инкрустации от червен корал и сложно реализирана украса. Този стил се среща на повечето места в Европа през Желязната епоха доказателство за развити търговски контакти.
снимка: https://www.culture24.org.uk/history-and-heritage/archaeology/art12215
Скоро след като пътят край Фискъртън е открит, Франсис Прайър, един от водещите британски експерти в археологията из мочурливите земи, намира друг път във Флаг Фен, близо до Питърбъро. Той е бил построен поне 500 години по-рано от другия. Прайър реконструира част от наколния път в едно езеро и попада на още мечове, ножове и копия.
Но защо инструментите са попаднали в мочурищата? Възможно е те да са били загубени, но може би обяснението е по-различно. Много археолози като Франсис Прайър смятат, че тези предмети са оставени на тези места като подарък за боговете.
Той разказва, че при изследването на обстоятелствата около оръжията, разбира, че това е внимателно обмислен религиозен акт. Според Франсис Прайър церемонията е била тайна. Хората са дарявали предмети на духовете на своите предци с огромно уважение.
За келтите водата е била врата към отвъдното. Отражението било за тях странно явление. Очевидно са смятали, че водата е път за общуване с боговете. Трябвало да минеш през нея, за да стигнеш до тях.
Те са пътували по водата с лодки, направени от издълбани дънери, като тази намерена край Фискъртън. Находката е изключително рядка, това е първата лодка, открита наскоро, която е почти цяла. Тя лежи непосредствено до наколния път.
До лодката има забити колчета, които са я държали на това място повече от 2500 години, което подсказва, че лодката е потопена нарочно. Възможно ли е и това да е принасяне на дар? Вероятно.
По това време са се провеждали много церемонии, но въпросът е кой ги е извършвал. Ако прочетете класици като Тацит, ще срещнете отпратки към друидите, казва Франсис Прайър. Той смята, че е имало такава каста. Тя е била различна в отделните райони на страната, т.е. не е имало една, а много религии.
Има доказателства, че древните жреци от Фискъртън са участвали в ужасяващи ритуали. Археолозите разполагат с човешки кости, включително парче от череп от тилната кост, на което има резка. Хирурзите твърдят, че то е в следствие на удар с меч.
Дали раната е доказателство за насилствена смърт? Дали човекът е бил омилостивителна жертва? Това са само кости, но в торфените находища в Англия и Дания са намерени цели тела със следи от неестествена смърт. Тези жертви са били зашеметени с удар по главата и гърлото им е било прерязвано. Дали човекът от Фискъртън и бил подобна жертва?
Много от предметите в долината Уитъм са открити при пресушаването на района, което е започнало през 18-и век. Повечето от тях са събрани от сър Джоузеф Банкс, ботаник от Линкълншир, известен с околосветските си пътувания с капитан Кук. Той публикувал обява във вестника с призив към съгражданите си.
Всеки, който притежава древни оръжия, инструменти и други неща, открити край река Уитъм, ще достави радост на сър Джоузеф Банкс като му позволи ди ги разгледа. Той ще бъде признателен ако въпросните предмети му се изпратят по пощата.
Тази обява послужила за следа и през последните два века на това място е открита огромна колекция от оръжия, обхващаща периода от Железната епоха до Средновековието. При уточняването на местата се забелязва една повтаряща се схема. Мочурливите местности са осеяни със средновековни абатства и църкви и край всеки храм има подобни находки.
Археолозите Дейв Скокър и Пол Евърсън предполагат, че ранните християни съзнателно са издигали църквите си на местата на езически храмове и анализът на мечовете от тези места разкрива още изненади.
Някои мечове носят надписи, които също ги свързват с езическото минало. Според експерти има връзка между принасянето на жертви във водата и легендата за крал Артур и неговия меч Ескалибур. Преди да умре, той казал на сър Бедивир да хвърли меча в езеро. Рицарят неохотно изпълнил желанието на краля и мечът попаднал в ръцете на Дамата от езерото, която чакала появяването на друг велик крал.
Тези романтични легенди звучат странно на фона на калта и побитите колове, но наколния път крие още тайни. Точният му силует не е изяснен. Когато археолозите откриват стълб, се вижда, че е забит на около пет метра под земята. Горната част на стълбовете е изгнила и не може да се каже докъде са се издигали при построявянето на наколния път. Но как келтите са забивали стълбове на пет метра в земята е все още мистерия.
Крис Уайз инженер, който строи небостъргачи в Лондон прави практически експеримент, използвайки три метода, адаптирани към материалите от Желязната епоха. При първия се използва стойка и противотежест. Стълбовете са дъбови а въжето е от сизал вид естествено влакно. Вторият метод се състои в размекване на почвата и постепенно вкарване на стълба.
Крис е виждал това в Индия. Но методът се прилага само при определени условия когато почвата е много мека. Не са необходими много хора и резултатът е налице. При последния метод се прави стъпало, което да поеме допълнителната тежест на двама души, които скачат върху него. Този способ се оказва най-бърз.
Преди повече от 2 000 години келтите искали да направят пътища над мочурищата, но не само, за да минават по тях. Структурите са част от общението им с небето и имат отношение към живота, смъртта и саможертвата. Те строяли пътища към други светове, пътища, по които да стигнат до боговете.