Друиди,  История,  Келтски свят,  Митология

„Златният сърп. Въведение в съвременния друидизъм“ Откъс. Първа част

Оригинално заглавие “THE GOLDEN SICKLE. An Introduction to Contemporary Druidry”

Автор: ADAM ANCZYK, Katowice 2014 © Sacrum Publishing House & Adam Anczyk Katowice, Poland 2014 ISBN 978-83-938791-1-3

Авторът работи в: Jesuit University Ignatianum в Краков, Полша, в Института по психология /Institute of Psychology/, Департамент по Психология на религията и духовността /Unit for the Psychology of Religion and Spirituality/

https://www.academia.edu/12124751/The_Golden_Sickle_An_Introduction_to_Contemporary_Druidry_2014_

превод: Сурен Исраилян, 26.11.2020г. Всички преводи на класическите автори са мои. Публикува се с изричното съгласие на автора.

Уважаеми приятели ! Тази книга е уникална. Днес рядко се срещат автори, събрали изключително много информация за друидите и същевременно пишещи в лек приятен стил, без кавички върху всичко келтско, без предубеждения и стереотипи.

Цялата книга е 369 страници, но по-голямата й част е за модерните друидски общества. Предлагам на вашето внимание моя превод на историческата част на книгата – Глава 1 за древните друиди /около 40 страници чист текст/. Целият превод на главата ще разделя на 4 части, за да не са прекалено дълги постовете в блога. Забележките на автора са в края на текста, а библиографията, която е доста обширна и интересна ще посоча в последната част на превода, за да не се повтарям. /винаги можете да я откриете като кликнете върху линка на оригиналния текст в Academia/ Приятно четене !

ГЛАВА 1

ДРУИДИ /DRUIDES, DRUIDAI, DRUIÍ/ 

Данните за древни друиди, макар и оскъдни се събират от различни източници (най-вече от свидетелства на класическите автори и археологически находки) и изискват задълбочен анализ и интерпретация, което е предмет на отделно изследване. Затова в тази книга ще се фокусирам върху определени ключови понятия, които присъстват в източниците и отразяват мнения на древните историци, класическите филолози и изследователите археолози, интересуващите от темата.

Сумирането на данните от различни източници, които понякога са доста разнородни, в една „логична“ картина може да доведе до стереотипа на „друид-във-вида-който очакваме“.24 А истината може да се окаже доста по-различна, съгласно непълната картинка, получена от наличната информация.

Следователно моята задача не е да нагласям информацията в стереотипна рамка, а да се фокусирам върху образа на друидите, такъв какъв-то е бил в древността. За тази цел ще се опитам да избегна прекалено опростяване на фактите и да търся недвусмислените отговори по темата.

В литературата съществуват много неточности по този въпрос, откакто митът за друида е станал широко известен, което се отрази и в академичните, и в популярните източници.

Примери за това са неточните определения, които виждаме в популярните публикации и речниците. Смисълът им се свежда до фразата „друидите са били жреците /priest/ на древните келти“.

Ние не знаем със сигурност, дали думата „жрец“ може да бъде синоним на „друид“, като че ли и древните автори са били скептични относно това твърдение.

Класическите източници ни казват, че друидите са били ангажирани в религиозните обреди, обаче те не използват популярната латинска дума sacerdos, която означавала „свещеник“ (тя е спомената само при Плиний във връзка със „свещенослужители“ събирали имела със златен сърп, но дори и в този случай авторът не уточнява, дали друидите са били свещеници).

Като цяло информацията по този въпрос може да бъде разделена на три групи: класически (гръцки и римски) сведения, археологически находки и произведения на ранната ирландска литуратура /Old Irish literature/, като последната всъщност не е директен източник на информация за друидите живели в древността.

В най-важните текстове авторите им често посочват, че като цяло те са „трета ръка“ източник за информация, свързана с друидите.

За съжаление, нито един от горепосочените източници не предоставя абсолютно сигурна информация за друидите. Класическите автори са част от съвършено различни културни общности, в сравнение с келтите.

Дори в съвременния живот контактите между хората от различните култури могат да предизвикат объркване, така че можем да си представим, колко подвеждаща и неточна информация се съдържа в класическите източници.

Няма да се изкушаваме да представяме древните друиди само върху просто сумиране на латинските и гръцките сведения.25 При пълното доверие към римските и гръцките „свидетелства“ ще изтървем спецификата на сложните аспекти от междукултурните отношения.

Затова използването на различни гледни точки спрямо източниците ще бъде важна част от това изследване. Нека да припомним, че различни класически автори писали по различен начин за друидите: някои от тях са използвали доста груби маниери, други изпитвали явно отвращение, а трети – възторг.

Това отношение довело до положение, при което самите древни автори са се затруднявали в точното определение на произхода и функциите на друидите, както и значението им в живота на келтските племена.

Втората група на източниците – археологическите находки са сигурно още по-тенденциозни в интерпретацията на фактите. Това, което можем да кажем за тях е, че в много случаи интерпретацията се базира върху сравнителен анализ, воден от вече откритите находки или писмените източници.

Вероятно никога няма да разберем със сигурност, за какво са били направени усилията повечето намерени обекти и артикули да бъдат разглеждани като част от „обредния живот“, както и кои от тях и по какъв начин трябва да бъдат свързани с друидите.26

Третата група данни е също спорна откъм интерпретацията, подобно на другите две. Старите ирландски текстове, според Стюарт Пигот /Stuart Piggott/ „са нещо измислено от ума и въображението, при това те със сигурност дори са по-далеч от истината, отколкото сведенията на класическите автори“.27  

Те са написани от авторите живели доста по-късно от времето в които е имало древните друиди. По тази причина е трудно да се определи кои истории и описания на друидите са базирани върху реалността, кои според легендите и коя част от текста е просто плод на въображението на автора.

Ние, разбира се, няма да игнорираме подобни източници само защото по принцип подозираме, че може и да не са верни.28 Тези свидетелства се отнасят почти изцяло към Ирландия, докато друидите вероятно са били върху цялата територия, обхваната от келтската култура. Въпреки това, подобна информация трябва да се има в превид, след като много съвременни друидски традиции са здраво свързани със средновековните келтски обичаи и култура. И така, след всички съмнения, свързани с методологията на използването на източниците нека да отговорим на въпроса, какви трябва да са били древните друиди.

Друидите и археологията

Обикновено се посочва, че територията на друидическата активност като цяло съвпадала с земите, в които живели келтските народи.29 Самият термин Keltoi (на латински Celtae) е бил използван от класическите гръцки автори за описанието на различни варварски племена на север от Алпите. Римляните често са използваха термина „Галите/Gauls“ спрямо народите на континента, които говорели келтски езици.

Тук не трябва да изключваме факта, че тези народи се различавали по много неща, дори и по отношение на културата, и терминът Keltoi е бил използван от класическите автори за описание на групи племена с близки езици и традиции.30

Села и самостоятелни ферми са били основните места за живеене в келтския свят. Населените места, появили се около крепостите (опидум/oppidum), което се намирали върху или около укрепените хълмове са били големите центрове на келтите.

Населението основно се занимавало със селско стопанство и скотовъдство. Келтите садели жито, ръж, ечемик и овес, както и бобовите култури – грах и боб.

Лен е бил основната тъкан за облеклата. Келтите развъждали овце, крави, кози и прасета, ловували различни птици, елени, сръндаци, мечки и други диви животни.

Те знаели технологията за изработване на желязото за направа на оръжия, доспехи, екипировка и предмети от ежедневна употреба.

Войната вероятно е била една от най-известните дейности на древните келти. Страбо/Strabo твърди, че келтите са били луди да воюват, а техните воини са били прочути с безстрашието, силата и храбростта си.31

Образът на келтския войник се свързвал с представата за варварския воин, и е бил разпространен в литературните източници по Средиземноморието по онова време.

Войнът от чуждото племе се третирал първо като враг, а след това като човешко същество, и ние можем да предположим, че описанията на келтските войници, открити в класическите извори следват стереотипите и дори вероятно са били част от пропагандата.

В келтското общество е имало строга йерархия. Племенните аристократи, понякога заедно с (свободно избран) вожд или крал заемали върха на социалната стълбица. Това „висше общество“ обикновено участвало във военните действия. Търговците, работниците и селяните, които живеели донякъде свободен живот и са били зависими от своите владетели представлявали останалата част от обществото, като между тях съществувало „свързващото звено“ от онези, които с кръв или клетви държали народа „в рамките на закона“

Без съмнение келтското общество имало двойствен характер: селскостопански и военен, с дейностите като селско стопанство, скотовъдство, производство на оръжия и екипировка /ковачество/, лов и ако добавим социалната сфера – празнуване.

Изглежда това е бил мъжки свят, пълен със съперничество, войни, кървави вендети и политика. Традиционното мястото на жената в това общество е било между кухнята, обедната маса и леглото. Следователно, данните от различни източници за сравнително високи позиции на жените в келтския свят са по-скоро учудващи.32

Това е било толкова неочаквано, че учудвало всички автори, предоставили подобни свидетелства, които потвърждават заедно с археологическите находки факта, че някои келтки са били равноправни с мъжете, поне в онзи период от време.

Жената-лидер, например Картимандуа /Cartimandua/, кралицата на бригантите /Brigantes/ или Будика /Boudica/ от племето ицени /Iceni/ е било нещо необичайно по онова време, особено като се има предвид, че обществото било патриархално.

Богатите погребения, като това на жената от Викс в Бургундия /Vix, Burgundy/, датирано около 500г. пр.н.е., където тялото е било положено заедно с много предмети  и украшения показва високия статут на някои жени.33

При тези обстоятелства тезата за съществуването на предсказателки, свещенослужителки и други високи социални позиции заемани от жените в келтските общества не изглежда неочаквана. Женският аспект в келтската култура е истинско предизвикателство, защото отличава келтите от другите народи на Варварския Свят.

Келтската религия

Обикновено, древните друиди определят като „работещи“ в сферата на религиозните дейности. Тази роля на друидите се проследява от описанията на действията им, дадено от класическите автори.

Според класиците, те се занимавали с божествените дела, както и със свръхестественото и същевременно имали висок социален статут, който например можел да варира от магьосници на населеното място до странстващи предсказатели.

Присъствието на друидите на церемониите и, както посочват древните автори, ръководенето на ритуалните жертвоприношения свидетелствало за тяхната връзка /по един или друг начин/ с религиозния свят.

Ръководене на жертвоприношенията обаче не доказва, че те са били професионална религиозна каста в обществото. При много народи (особено при племената, като германските или ранните скандинавски), вождът или друг лидер на народа често отговарял за жертвоприношенията.

Преди да започнем описанието на древните друиди, нека да кажем няколко думи за характера на келтската религия, като вземем данните от археологическите източници и от класическата литература.34 Умишлено не съм озаглавил този раздел като „Друидите и археологическите открития“, защото няма убедително и директно доказателство за връзка на коя да е археологическа находка с друидите.35

Ние не знаем, дали те наистина изпълнявали своите празнични ритуали в Рокепертюзианския храм /Roquepertuse temple/, както и не знаем, дали са ръководели оброчни жертвоприношения.

Ние също не знаем, дали изображенията върху котела от Гундеструп /Gundestrup cauldron/ показват друидите или не. На базата на находките можем да кажем някои неща за природата на религиозността на древните келтски народи, но да ги свързваме с друидите е въпрос на преценка и обикновено е произволно тълкувание.

Първо, ние не знаем дали е съществувала единна келтска религия или набор от утвърдени вярвания, както е в будизма и християнството. Дали тя не е била религията на определеното племе или етнос, както е юдаизмът или представлявала гръцки и римски вярвания.

Следователно ние се сблъскваме с проблема на „разслояването“ и групирането на келтските култури, поне в двете й части /ако не е и в повече !/- на тези от островите и от континента.

Въпреки, че много племенни култури се причисляват към келтските на базата на аналогии от археологическите находки, можем да говорим с по-голяма сигурност само за художествени и материални елементи, а не вярвания.

Следователно не можем със сигурност да твърдим, дали обща религиозна традиция в присъствала в културата на всички или поне повечето келтски племена. В тази книга аз обаче за улеснение ще използвам термина „келтска религия“ в смисъла, който традиционно е приет в литературните източници.  

Келтските религиозни схващания принадлежат към многобройни политеистични или по-правилно да се каже – поли-трансцедентални религии, защото съдържат не само голям брой богове и богини, но също така други свръхестествени същества, полубогове /demigods/, „духовни учители“/guardian spirits/ и т.н.

Известни ни са около 400 имена на богове и богини, свързани с келтската култура, като около 300 от тях се споменават само по един път в археологическите находки, във вид на надпис или свидетелство.

Този факт ни води към предположение, че в религията на келтите култовете към местни божества са имали специална роля, което потвърждава хипотеза за „нееднакви“ вярвания на племената.

Сравнителен анализ на религиозните вярвания показва, че естественият свят е бил най-важната среда за келтските божества. В този свят три елемента са били най-често обожествявани: животните, водата във всичките й форми и небето /включително и атмосферни феномени/.

Обожествяването на хищниците (като глиган или елен) и домашните животни (кон, куче и т.н.) било характерно за регионите на „Европейските Варвари“ /European Barbaricum/.36

Интересен феномен е символът на „човека-елен“ – „Повелителят на животните“/“Lord of the Animals“/, откриван в келтското изкуство и понякога идентифициран със шамана/свещеника, героя, водача и най-вече бога Кернун /Cernunnos/.

Най-известното му изображение върху котела от Гундеструп ни показва нещо като „социализиран“ Прото-Шива от Мохенджо Даро, от индската цивилизация /Mohenjo-Daro, Indus Valley culture/. Подобни изображения показват култури, в които ловът е важен в ежедневния живот, а навиците свързани с него често носят религиозен характер.

Интересно е и присъствието на важни женски образи, свързани със животните, такива като Артио/Artio /богинята на мечките/ и Епона/Epona /богинята на конете/. Със сигурност можем да кажем, че животните играли важна роля в живота на древните келти, и следователно можем да заключим, че те са били важен елемент в религиозните вярвания на тези хора. 

Друг важен акцент в келтските вярвания е свързан с водата. Този начин на манифестацията на сакралното или „йерофанията“, ако използваме терминологията на Мирча Елиаде /Mircea Eliade/ присъствал в целия културен свят на келтите.

Оброчните жертвоприношения хвърлени на дъното на езерата или оставени по бреговете на реките или потоците свидетелстват за тяхната популярност. В много келтски поселения, водната среда е тази, в която намираме каменни или дървени статуетки, оръжия или ценности, което вероятно е било правено с цел да се стигне до боговете и духовете чрез водата.

Вероятно езерата и реките също са били обожествявани и даровете са били принасяни директно за тях. Също така, култът към водата се е запазил в имената на реките.

Към днешна дата във Франция и Великобритания има много реки с имена, които са свързани езиково с келтските божества.

Култът към изворите също е бил повсеместен: най-известният топъл извор в Югозападна Англия се нарича Aquae Sulis („Водата на Сулис „ – Сулис е била келтска богиня, почитана в местно светилище, което римляните припознавали като Минерва/Minerva37). Това име е било дадено от римляните, както и Fontes Sequanae („Изворът на Секуана“ – името на реката вероятно идва от келтската богиня на река Сена) в близост до Дижон/Dijon.

Лечителските качества често са били приписване на тези места, както и на боговете, пребивавали там. Фактът е, че тук са били намерени голямо количество жертвени дарове, и те се запазили като центрове за почитане на боговете дори и по време на римляните говори за популярността на „йерофанията“ на водната среда.

Като цяло, оцеляването на келтските символи в културата на тези региони след римското нашествие е доказателство не само за гъвкавостта на римска религия, но и силата на келтски митологически образи.

От това взаимодействие между римските и келтските идеи, се е появила неповторимата, синкретична форма на художественото и религиозното изразяване или така наречените романо-британски и гало-романски култури.

Наличието на представителите на небесна „йерофания“ е третият елемент, характеризиращ келтската религия. След многото примери за „небесната връзка“, най-популярната е символичното представяне на слънцето:  каруцарски колела, кръгове и всякакви кръгли предмети и обекти.

Образът на колелото като символ на слънцето е бил известен в целия Варварски свят, както и сред германите и славяните. В римо-британската епоха слънце подобните символи често били придружавани от Бога на гръмотевицата-героя и свещеника, когото вероятно свързвали с образа на Юпитер.

Обаче, келтите са имали своят бог на гръмотевиците – Таранис /Taranis/. Според Лукан /Lucan/ той е бил един от тримата главни келтски богове, заедно с Есус/Esus (свързван с властта върху живота и смъртта) и бога на войната Тевтат /Teutates/.

Келтски образи на боговете свързани с небесния символизъм и съответните символи не се отличават много от подобните култури на други индоевропейски народи. По аналогичен начин и ситуацията с женското присъствие. Както и в много други митологически вярвания на индоевропейските народи, властта на женските божества е била свързвана най-вече с домашното огнище, плодородието и майчинството.

Не е удивително, че мъжките божества са се грижили най-вече за „мъжките дейности“, докато богините са „отговаряли“ за женските такива, като нека обаче да не забравяме, че критерият за „мъжкото“ и „женското“ може да бъде различен, в зависимост от културните нагласи на хората.

В тази светлина, следва да кажем, че женствеността в света на келтите е била допълвана с елементите на необузданата войнственост.

Богинята Епона /Epona/, полу-митичните жени-водачки, както и кръвожадната богиня на войната Моригън или Бадб /Morrigan, Badbh/ от ирландската митология потвърждават факта, че божествени дела на богините не се отнасяли само до дома или плодородието.

Ние обаче не знаем доколко и въобще дали тази нагласа е влияела върху положението, ролята и отговорностите на жената в древно келтско общество. Трябва да имаме предвид, че все пак жени от митологията не са истински.

Не е възможно изцяло да се отдели социалното положение на жените от митологичното съдържание. Този проблем е добре пояснен в случая с популярната и широко почитаната индийска богиня Кали/Kali, свирепата владетелка на живота и смъртта. Този култ към Кали обаче не повлия върху лошото положение на жените в индийското общество. 

Има две интересни вярвания в религията на келтите, а именно за живота след смъртта и за култа към човешката глава, които заслужават да бъдат отбелязани.

Когато говорим за задгробния живот, изглежда келтите са имали два начина да си го представят, според класическите автори и старите ирландски саги.

Келтите приемали идеята за метемпсихозата или преселването на душата, но археологическите открития явно показват и за вярвания в живот след смъртта. Предметите от ежедневния живот, както и скъпоценните прибори и бижутата, намерени в могилите на келтските аристократи показват, че те са били положени за ползване в отвъдния свят.

Следователно, преселването на душите, според келтите е било възможно благодарение на съществуването на паралелните светове, където душата би могла да се роди отново. Класическите източници сравняват келтските вярвания за задгробния живот с тези на питагорейците /Pythagoreans/.

Самият факт, че варварският народ, както го определяли класическите автори, вярва в метемпсихозата е било забележително откритие за класиците, така че можем да предположим, че с тези описания се доказва съществуването на вярата в преселването на душата при древните келти.

Вероятно се е вярвало, че умрелите, могат да преместят предметите от могилите си в другия живот заедно с тялото или други материални обекти, отговарящи на определена духовна концепция,  но това е съвсем свободна интерпретация.

Ритуалите с кръв и насилие често присъстват при описания на келтските религии. Ще обсъдим човешките жертвоприношения заедно с римските обвинения срещу друидите по-нататък, но нека само да отбележим, че тази тема е много дискусионна и все още се дебатира от историците и филолозите.

В този контекст нека да отделим внимание на популярния в келтския свят култ към човешката глава. (или отрязаните глави, tetes coupees, както ги наричат в литературните източници. Това обаче не е много точен термин, защото предполага, че всички глави са били предмет на почитание или художествено изобразяване на обезглавяване).

Темата за отделяне на главата от тялото е била много популярна в келтското изкуство, особено в тази част, която днес се смята за божествена. Добър пример за това е светилището на Рокепертюз, тук са открити колони с дупки да поставяне на главите или скалпове. Както и храмът в Ентремонт/Entremont/, с барелефите на човешки глави.

Класическите автори, като Тит Ливий, Страбо, Диодор /Titus Livy, Strabo, Diodorus/ твърдят, че лов на глави на враговете е бил широко разпространен сред келтските племена. Според тях, келтските воини са били ловци на глави, като ги приемали за военни трофеи. Има много намерени изображения на човешките глави, което позволява да се предположи, че келтите придавали голямо значение към символическото значение на този орган. Вероятно те смятали тази част от тялото (а, може би само мозъка, очите или устата) за седалището на душата или друга форма на човешката жизнена сила. Отделяйки врага от главата му може би в символичен или религиозен смисъл е било отнемане на неговата душа.38

ЗАБЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

24  S. Piggott, The Druids, Thames & Hudson, reprint edition, 1996, p. 11.

25  например, Nora Chadwick има голямо доверие с класическите извори; виж: N.   Chadwick, The Druids, London, 1997.

26  Добър пример за неточната интерпретация на находките е свързването Календара от Колини с друидите. Календарът представлява бронзова пластина със частично запазения текст, показващ дати в келтската година. Няма никакво доказателство – освен някои твърдения – че той трябва да е свързан с друидите и че те са го създали. Въпреки това, някои популярни публикации са го нарекли „календарят на друид“/“a Druid calendar“/; виж например: M. Brennan, The Stones of Time: Calendars, Sundials and Stone Chambers of Ancient Ireland, Rochester, 1994, p. 12; B. Haughton, Hidden History: Lost Civilizations, Secret Knowledge and Ancient Mysteries, Franklin Lakes, 2007, p. 394.

27  S. Piggott, The Druids…, op. cit., p. 21.

28  Виж: M. J. Green, Exploring the World of the Druids, London 2005, p. 123.

29 Особено ако вземем под внимание коментара на Юлий Цезар, „Nam neque Druides habent„, за племената на Германия, римска провинция. В текста пише, че в земите населявани от германите /Germans/, не е имало друиди; C.I. Caesar, De Bello Gallico, VI, 21.

30 Даденото описание се основава върху най-представителен труд за историята на келтските народи, праисторическата археология и римският период; B. Cunliffe, The Ancient Celts, Oxford 1997; N.Davies, The Isles. A History. Oxford 1999; D. Dillon, N. Chadwick, The Celtic Realms London 1967; P. M. Duval, Życie codzienne w Galii w okresie pokoju rzymskiego (I-III w. n.e.), Warsaw 1976; J. Haywood, The Celts: Bronze Age to New Age, Harlow 2004; T. G. E. Powell, The Celts, London 1983; F. Schlette, Celtowie, Łódź 1987.

31 Strabo, Geographica, IV, 4.2.

32 J. Markale, La Femme Celte. Mythe et Sociologie, Paris 1992.

33 M. J. Green, Exploring the World…, op. cit., p. 94.

34 Това кратко описание се основава върху: A. Bartnik, Zarys wierzeń plemion celtyckich, Kraków 2013; M. Eliade, Traite d’histoire des religions, Paris 1949; J. Gąssowski, Mitologia Celtow, Warsaw 1979; M. J. Green, Symbol and Image In Celtic Religious Art, London 1989; M. Green, Animals In Celtic Life and Myth, London 1998; R. Hutton, The Pagan Religion of the Ancient British Isles: Their Nature and Legacy, London 1991; M. Jaczynowska, Religie świata rzymskiego, Warsaw 1987, p. 167-187; J.Kałużna-Ross (ed.), Celtowie, Warsaw 2007; T. D. Kendrick, The Druids Or a Study In Celtic Prehistory, London 1927 (La Verge 2009), p. 31-72; J. Rosen-Przeworska, Religie Celtow, Warsaw 1971; J. Rosen-Przeworska, Religie Celtow, in: J. Keller (ed.) Zarys dziejow religii, Warsaw 1988, p. 397-408; A. Ross, Pagan Celtic Britain: Studies In Iconography and Tradition, London 1967.

35 За най- различни начини на интерпретацията на археологическите находки виж: M. Aldhouse-Green, Caesar’s Druids: An Ancient Priesthood, Yale 2010.

36 Както и вярванията на общества, чийто живот е бил свързан предимно с лова – виж: E. Manker, O. Vorren, Samekulturen. En oversikt, Tromso 1957.

37 Храмовият комплекс в Бат /The Bath temple complex/ е бил един от най-големите центрове на келто-римската култура  Днес, в този комплекс има забележителна колекция на религиозното изкуството на тази синкретична култура.

38 Има и хипотеза, че почитането на човешките глави не било келтско, а заимствано от лигурите /Ligures/ и че не е било разпространено при всички келтски народи, а само на отделните места; виж: Lescure, The Hillfort andSanctuary at Roqueperteuse, in: M. Andreose, C. Tanzi (eds), The Celts, Milan 1991, p. 362-3.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.