от Apolidorius’s Blog взето от:
Candamius- божество на светкавиците, известно от надписи в Северна Испания, но според лингвистичния анализ името означава бог на светлината и силата, мощта от candere- бял съм и might – мощ.
Lurbira – богиня на земята и плодородието при баските. Вероятно свързано с напояването на земята от lubricare- заливам, намокрям.
Dercetius е романо-иберойски планински бог.
Semnocosus – романо-иберийски бог на войната. Името произлиза от самниус – гора между областите Лацио и Апулия и cossis – според Помпоний Мела вид горски бръмбар.
Aericura – романо-келтска и галска богиня на подземния свят. В превод името се превежда като „целебен въздух“.
Camulos – романокелтски бог на войната. Най-интересен е анализа на това име. Името се приема производно на демонично езическо божество. Лингвистично името произлиза от ка- дух, душа и malum -зло и се превежда като зъл дух или бог на войната.
Rudiobus е галски бог на конете, но според новия именен анализ е бог на опитомяването на конете от ruddha-клетка, блокиран, затворен, спрян и bus- от bios- живот.
Ritona – романокелтска богиня на реките, чийто произход на името е вероятно гръцки от riton – течност (тека) от земята.
Sirona е божество на лечебните извори. Името е вариация на индоевропейските лексеми sara-поток, течение, извор и rono- тека.
Rosmerta – романокелтска богиня на плодородието. Името й има протоиндоевропейски произход от роо- измествам, променям, преобръщам и martya – смърт(mrita-смърт). В превод името означава побеждаваща смъртта – нещо типично за богинята на плодородието.
Rigonmetis– келтски бог на войната с произход на името от raghia-разкъсване.
Ogmios е галски бог на силата. Името му индоевропейски произход и означава meon, might, may-могъщ.
Lugus e келтско божество на светлината. Името произлиза от латинското luxus – светъл.