Български автори,  История

Най-великото приключение на света

16.03.2015г., Автор: Георги Стайков взето от:

https://trud.bg/article-4659064/

Уважаеми приятели ! Обърнете внимание на келтските корени на този велик човек ! /виж биографията му в Уикипедия/

image

Индустриалецът Андрю Карнеги вдъхновява журналиста Наполеон Хил да изследва модела на успех сред 500-те най-богати американци след случайно интервю

Ще ви разкаже една история за успех, богатство и смирение. Все думички, които по нашите географски ширини звучат твърде съмнително. Да, но те по магичен начин са свързани тъкмо с нас, българите. Започва историята за най-великото приключение на света!

… Краят на септември 1908 година. Цяла България празнува своята Независимост, Великите сили са леко объркани, а княз Фердинанд I е обявен за цар. Точно по това време на хиляди и хиляди километра от Балканите млад журналист смутено влиза в кабинета на един от най-богатите хора на всички времена – „стоманения магнат“ Андрю Карнеги.

Той е на 72 години, но е здрав, жизнен и в прекрасно настроение. Току-що е пристигнал от Шотландия. Бил е в замъка „Скибо“, който – казват – бил изваян от келтските феи. Може и така да е, но си е собственост на Карнеги. Затова няколко месеца в годината той обикаля своите 30 000 декара, за да ловува и играе голф.

А журналистът е на 26 години. Работи на свободна практика вече десета година, но точно сега не е моментът да се прави на важен. Пътува няколко дни, за да стигне до Питсбърг. Сега идва направо от гарата. Костюмът му е измачкан, а лицето – бледо от умора. Андрю Карнеги присвива леко очи, оглежда го с любопитство и се опитва да разбере защо човекът срещу него трепери като лист.

Или е много притеснен, или е заради дъжда. Навалял го е и сега му е студено. Карнеги се усмихва леко, прави знак на младия човек да седне в креслото до запалената камина и му казва: „Господин Хил, слушам ви!“

Наполеон Хил има задача да напише няколко очерка за най-богатите американци. Той знае, че старецът срещу него в момента притежава 500 милиона долара, но е започнал със седмична надница от 2 долара. Чувал е, че Карнеги сам се научил да работи на телеграф и бил единственият човек в Америка, който можел да дешифрира съобщението още докато го слуша. Но по-важното – този човек никога не е работил по-малко от 12 часа на ден и поддържал такова темпо цели 50 години.

Може би заради това винаги бил една стъпка по-напред от своите конкуренти. Сключвал най-изгодните сделки, залагал на най-печелившите акции, купувал огромни масиви пустеещи земи малко преди да се окаже, че точно там има нефт. Някои наричали това „интуиция“, други – „вътрешна информация“, трети – „мошеничество“…

Книжата на бюрото пред Карнеги показвали, че годините не са развалили неговия хубав почерк. Паметта му продължавала да е все така услужлива – помнел името, фамилията и физиономията на всеки човек, когото бил срещал някога. В момента се занимавал само с благотворителност. С други думи, раздавал пари.

Той смятал, че „Човек, който умира богат, умира опозорен“ и вярвал, че само споделеното богатство е истинско богатство. Всичко това започнало още през 1898 година, когато Андрю Карнеги публикувал есето „Евангелието на богатството“. В него доста набързо, но много аргументирано обяснил, че богатството не може да бъде само цел, то е и отговорност.

Затова морален дълг на тези, които имат повече, е да дават. Хората прочели тези думи и само се подсмихнали, но индустриалецът започнал да действа – построил библиотеки, помагал на болници и сиропиталища…

Наполен Хил знаел всичко това и имал достатъчно време да обмисли първия си въпрос. С отработен жест отворил репортерския си бележник, пооправил подгизналите си крачоли, въздъхнал дълбоко и изстрелял от упор: „Господин Карнеги, на какво отдавате изключителния си успех?“ Магнатът се сепнал и внезапно усетил, че този, когото чакал през последните години, най-сетне е дошъл!

Андрю Карнеги започнал да говори с въодушевление, но колкото повече разказвал, толкова повече разбирал, че това, което говори, не е достатъчно. Затова спрял, наклонил се към Наполеон Хил и казал: „Срамота е, че всяко ново поколение трябва отново и отново да търси пътя към успеха, при положение че принципите са ясни.“

След това спрял, въздъхнал дълбоко и попитал: „Преди да ти разкажа това, което знам, искам да те попитам, ако ти дам възможност да създадеш първата в света философия за личностно развитие и те запозная с хора, които да ти помогнат, ще го направиш ли?“

Хил не знаел какво да каже – бил дошъл само за едно интервю, а Карнеги му обещал целия свят! „Отговори ми сега – казал индустриалецът и извадил от джоб на жилетката си хронометър – „да“ или „не“? Имаш 60 секунди!“.

На Наполеон Хил не му трябвало много време, за да реши. Двамата довършили интервюто, а три дни по-късно отново се срещнали…
Същият кабинет с ловни трофеи по стените. Същите кресла. Огън в камината. Наполеон Хил обаче бил решил първо да пита за себе си.

Обяснил на Карнеги, че иска много да успее, но е млад и няма нито добро образование, нито достатъчно пари, които може да инвестира. „Има една сила – усмихнал се Карнеги – която е много по-могъща от липсата на добро образование и всякакви средства. Сила, която е много по-голяма от всички страхове и предразсъдъци, взети заедно. Това е силата, която се създава от твоя ум и може да те накара да получиш всичко, което пожелаеш.“

Скоро журналистът се захваща сериозно за работа и със съдействието на Карнеги интервюира най-известните хора на своето време – от Александър Бел през Хенри Форд до Джон Рокфелер. Повече от 500 човека. През 1923 година Наполеон Хил започва да оформя своя труд, който издава 5 години по-късно под името „Законът на успеха“. Поредица от 16 урока.

Междувременно създава семейство, работи като рекламен консултант и помага на президента Франклин Делано Рузвелт. В една от неговите речи изковава крилатата мисъл: „Не трябва да се страхуваме от нищо, освен от самия страх.“ Докато е във Вашингтон, Хил пише още няколко книги, но истинската слава и признание му донася

„Мисли и забогатявай“.

Отхвърлена от 35 издателства, тя все пак излиза през 1937 година. Най-трудно се оказва заглавието. Три дена преди да дадат книгата за печат, издателят обявява, че работното заглавие „13 стъпки към богатството“ няма да „продаде“ много бройки.

Наполен Хил изпада в тихо отчаяние и цели два дни не успява да заспи. На третия задремва за малко и името буквално го събужда – „Мисли и забогатявай“.

Книгата излиза на 23 март 1937 година – 5000 бройки, придружавани от скромна реклама. Тиражът свършва за 6 седмици. Допечатката от 10 000 се разграбва пак за 6 седмици. Пазарът се „насища“ едва след нови 20 000 бройки, но интересът към „Мисли и забогатявай“ остава. Наполеон Хил най-сетне успява да изведе и обясни формула на Андрю Карнеги за успех, която доказано „работи“ за повече от 500 богати мъже!

Писана в годините на Голямата депресия и издадена в навечерието на Втората световна война, тази книга показва, че всеки има шанс да бъде богат и щастлив. „Мисли и забогатявай“ става една от най-продаваните книги за всички времена, а от нея са знаменитите думи: “Можете да станете това, което си пожелаете, ако вярвате достатъчно убедено и действате според вашето убеждение, че каквото човек си представи и в каквото повярва, може да бъде постигнато.”

Андрю Карнеги обаче не доживява триумфа на своя ученик. Той умира през 1919 година, а на паметника му пише: „Тук почива човек, който знаеше как да събира около себе си хора по-умни от него.“ Когато отварят завещанието му, се оказва, че той е дарил повече от 350 милиона долара.

С тях са били създадени около 3 хиляди библиотеки, медицински центрове и университети в цялата страна. Според статистиката всеки десети американец е завършил в учебно заведение, основано от Андрю Карнеги, а всеки пети е бил подпомаган от научни фондове или сдружения, създадено пак от този човек. Затова нищо чудно, че днес всеки втори американец дарява – пари, вещи или доброволен труд.

И понеже ви казах, че всичко това има връзка с нас, българите, няма как да не напомня, че през 1913 година Фондцията за мир на Андрю Карнеги организира т.нар. “Карнегиева анкета“, която освен всичко друго доказва, че населението на Тракия и Македония е българско и затова трябва да бъде включено в пределите на България.

Вероятно точно заради това улица „Карнеги“ в София от едната страна се пресича с булевард „Раковски“, а от другата с улица „Гечкенли“, кръстена на едноименното българското село в Одринско.

Андрю Карнеги дарява почти цялото си състояние за благотворителност, защитава достойни каузи и поставя началото на нещо изключително.

От срещата му с Наполеон Хил, в най-материалния от всички светове, започва най-великото приключения на човешкия дух – пътуването на човека към самия себе си. Приключение, което е безкрайно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *