взето от:
При археологически разкопки в Югозападна Азия, са открити находки, от първообраза на гайдата, т. нар. ‘’ феймьо’’. Устройството било просто, – кожа, с привързан към нея рог. При анализа, се установява, че то е на възраст над 6000г. Впоследствие, се поставя тръстиково езиче (пискун ), към рога и така се ражда прототипът на съвременната гайда.
Един от първите народи, които възприемат този инструмент, са траките. Те заменят рога с дърво, а правят и други нововъведения, като ручилото и духалото. В древен Египет, също са ползвали гайда – с ручило и без.
В началото на първото хилядолетие пр. Хр., и прабългарите възприемат този инструмент, като тя става един от основните музикални инструменти, по земите на Стара (Волжска) България. От тях взимат този инструмент и народи като: келти, руси и др. В по-ново време, гайдата е пренесена и на територията на днешна България.
Съвременната българска гайда, е инструмент с много възможности, както в оркестър, така и самостоятелно, при обредни ритуали и др. Понастоящем, са наложени два основни вида – каба и джура.
Каба гайдата, е уникален като звук, автархичен инструмент, използван предимно в Родопите, като съпровод на прочутите родопски песни, на основата на пентатониката. Но и тя, успешно се вмества, при комбинация с други инструменти, като съпорт при хороводни мотиви и др.
Характеризира се със мощен и плътен звук, нисък като диапазон, но иначе мек и галещ ухото. Нейна разновидност, е двоянката, възстановена от Светльо Жилев. Тя е с по-сложен (полифоничен) звук, на основата на диатониката. При подходяща акустика, този инструмент звучи като много гайди.
Джура гайдата, е предимно солов инструмент, характерен за почти цяла България, като най-силно е застъпен в Странджа. Тя е с висок тембър на звука, силен, на моменти писклив, с възможности за разнообразни извивки и украшения ( мелизми ).
Подобно на каба – гайдата, и джурата може да се включи успешно в инструментални мотиви, симфонични поеми, джаз, рокендрол и др.
В момента, са застъпени 2 основни школи за джури – гайдите, – тракийска ( малоазиатска ) и странджанска. Срещат се и джури – двоянки, на основата на хоруса, по подобие на двоянката.
В съвременният свят, са познати над 160 вида гайди, като нашата е в топ 5 на класацията, и ние българите, с право можем да се гордеем от този факт.
Добри гайди са унгарската разновидност на шотландската, турския тулум, някои френски и испански образци и др. Но нито една от гореизброените, не може да пресъздаде, мажорните разновидности на българските неравноделни танци, като нашата гайда.
С нея може да се изпълняват сложни келтски мелодии, класика и др., докато за останалите, това е почти непосилно. За това трябва да ценим и доразвиваме, този инструмент, наследен от предците ни!