сп. “Българска Наука”, брой 61 Автор: Владимир Попов взето от: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14973
Политическата обстановка в Британия в навечерието на инвазията през 43 г.
Отношенията между племената на острова били доста напрегнати. Между тях нямало политическо единство и те били в непрекъснати войни едно с друго. Племената били управлявани от аристократи, командващи кланове от привърженици, опора на които били мощни укрепления върху хълмовете. За кратко едно племе получавало дсминираща роля, но съседите му тогава се обединявали срещу него.
Ситуацията се усложнявала и от миграцията на племена на белгите и атребатите от покорената от римляните Галия. Жестокостта и грабежите били повсеместни. На югоизток /в дн. Уесекс/ най-силното племе, както и по цезарово време си оставало това на катувелауните, чийто вожд Кинобелин /Цимбелин/ подчинил тринобантите. Царят дори секъл монети имитиращи римските.
На юг /дн. Хемпшир и Уилшир/ били земите на преселилите се от континента атребати и белги. В Норфолк и Съфолк живеели ицените, а в Дейвън и Корнуол – думнони. По на север бил племенният съюз на бригантите.
Катувелауните враждували с атребатите и кантиите – племе населявало Кент, което след разгрома на венетите обсебило търговията с римска Галия.
След покоряването на атребатите и кантиите, в семейния дом на катувелауните избухнала разпра за това кой да прибира търговските мита. Цимбелин и двамата му сина Карактак и Тогодумн изгонили третия наследник Админий, обвинявайки го, че е римски наемник.
Последният естествено се отправил да търси правата си в Рим. Там пристигнал и атребатския вожд Верика, след като Карактак през 40 г. завладял земите на племето му и го изгонил.
Поводът римляните да се намесят в Британските дела била и инициирана от катувелауните Карактак и Тогодумн акция срещу римските търговци и конфискацията на съдовете им. Отдавна планираната инвазия освен нови завоевания и печалба целяла да повдигне авторитета на императора пред легионите му.
Експедицията в Британия
Участвали легиони
Гръбнакът на експедиционния корпус бил съставен от legio II Augusta, IX Hispana, XIV Gemina, XX Valeria, под ръководството на опитния военачалник Авъл Плавций, за логистиката отговарял освобожденецът на Клавдий – Нарцис. В кампанията участвал и бъдещият император Веспасиан /командващ legio II Augusta/.
Били задействани кавалерийски и пехотни помощни войски, съставени от гали и батави. Съвременните анализатори изчисляват количеството войски до 40 000, заедно с подразделенията преторианска гвардия, пристигнали по-късно заедно със самия император
Счита се, че римляните дебаркирали в Кент до дн. Ричбъро, където има открити остатъци от римски укрепления. Според Дион Касий те слезли на територията на съюзните им кантии. Атребатите, водени от наследника на Верика – Когидубн също доказали лоялността си, осигурявайки провизии за римската войска и помощни отряди.
Така, за разлика от легионите на Цезар, войските на Клавдий избягнали ‚битката за плажа‘.
Катувелауните, които най-вероятно били известени от симпатизиращи им племена за готвената инвазия, се оттеглили във вътрешността на страната, където съсредоточили силите си и подготвили отбраната.
Първото решително сражение станало при река Мидуей, където бритите се опитали да попречат на римляните да прекосят реката. След упорна двудневна битка легионите
се прехвърлили на отсрещния бряг, като се отличили и батавските помощни части, преплували реката самостоятелно в по-отдалечена местност и нападнали бритите в гръб.
Варварите отстъпили към Темза, където се прегрупирали. След нови боеве те понесли загуби, като Тогодумн бил смъртно ранен и починал.
Командването на катувелауните било съсредоточено в ръцете на Карактак, който избягвал решително сражение, водейки партизанска война. На практика войната била спечелена, затова Плавций решил да изпрати известие на Клавдий и да го покани за завършека на кампанията. Последният предварително бил съсредоточил в Галия няколко преториански кохорти и слонове /чиято роля била единствено да впечатли бритите, които никога не били виждали такива животни/.
Участието на Клавдий според античните източници
- Светоний в „Дванадесетте Цезари“ дава доста лаконичен коментар за ролята на Клавдий във войната:„за няколко дена той подчинил част от острова без нито една битка или кръвопролитие и след няколко месеца отсъствие се върнал в Рим и отпразнувал пищен триумф“
Разбира се Светоний бил крайно недоброжелателно настроен към цялата Юлиево-Клавдиева династия, за-това пък по-късните историци, които нямали толкова лично отношение като Дион Касий са ни оставили по-подробна информация на пътешествието на императора в Британия:
- „Той /Клавдий/ се отправил надолу по реката до Остия, а оттам по крайбрежието до Массалия /дн. Марсилия/. Оттам той по реки или по суша стигнал до Океана. Слязъл в Британия той бил посрещнат от легионите, чакащи го около Темза. Поемайки командването Клавдий преминал на другия бряг на реката и започнал сражение с варварите, които успяли да се съберат докато той пътувал; разгромил ги и превзел столицата на Цимбелин – Камулодунум /дн. Колчестър/. Той подчинил много племена, част от които се предали доброволно, а други – след употребата на сила. Бил провъзгласен за император няколко пъти, въпреки обичая по време на война това да става само веднъж. Той обезоръжил и подчинил варварите и заповядал на Плавций да покори останалите брити. След това той побързал назад в Рим“. /Cassius Dio, Roman History 60. 19-22/.
По време на престоя си в Британия Клавдий приел клетва за вярност от вождовете на 11 покорени племена. Карактак избягал в Уелс и с помощта на племената ордовици и силури продължил съпротивата до 51 г. /когато бил пленен и предаден на римляните/.
Отношение на покорените бри-тански племена към римляните
Любопитното е, че нито на територията на тринобантите, нито на тази на катувелауните няма следи от пожарища, характерни при нахлуване на чужда територия. Следи от щурма на Камулодунум също не са открити, което показва, че по-голямата част на населението се подчинило на новия ред и не оказало съпротива. Най-вероятно и голяма част от племенната аристокрация на катувелауните съхранила статуса си.
За цар на катувелауните бил поставен Админий. Подчинените на катувелауните племена приветствали римляните, чието идване сложило край на доминацията на силното племе. Вождът на атребатите – Когидубн за подкрепата си бил титулован като „велик цар на Британия“, а пълното му име – Тиберий Клавдий Когидубн показва, че е получил римско гражданство лично от императора.
Британия след кампанията на Клавдий
Клавдий умело използвал междуплеменните противоречия и кампанията му била съпроводена с минимални загуби /което признава дори и Светоний/. Опирайки се на мощта на легионите и на съюзните племена на ицените, тринобантите, атребатите и кантиите, той успял да създаде здрав плацдарм в центъра на острова –начинание, в което Цезар се бил провалил.
Затова не е учудващо създаването през 43 г. на провинция Британия със столица Камулодунум. Това било както доказателство за военния талант на императора пред легионите в империята и опозицията в Сената, така и демонстрация на увереност, че новото завоевание не е краткотрайна авантюра, а планиран ход, целящ да затвърди римската власт на острова.
Разбира се съюзните племена не били включени веднага в римската провинция, която обхващала главно територията на катувелауните и на кантите /където били разположени повечето стратегически лагери и пристанища на римляните/.
Планът на Клавдий /следван и от Нерон/ бил земите на приятелските царства постепенно да бъдат инкорпорирани в провинцията, за да не се създадат предпоставки за въстание в тила на победоносно напредващите римски легиони, което да спре понататъчната експанзия.
Както показва историята – въстанието на Будика през 60-та година била реакцията на доскоро съюзните племена на ицените и тринобантите по отношение на този замисъл, но тогава процесите на романизиране на Британия били вече необратими.
Мраморен барелеф, показващ Клавдий като победител и едновременно освободител на Британия /представена като полугола жена/. Интересен детайл е фригийската шапка на главата на императора, символ на гражданските свободи. Пропагандата представя Клавдий като освободител на Британия от властта на силното племе на катувелауните.