https://howlingpixel.com/i-bg/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8
откъс
Културата на келтите достига разцвет през 5 век пр.н.е. Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от Юлий Цезар келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина „латенска култура“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през желязната епоха днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. Ла Тен в Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на Келтското царство през 3 век пр.н.е. В рамките на индоевропейското езиково семейство езикът на древните келти е най-близък до италийския език, но съществуват също връзки и с германския, което е много вероятно, като се има предвид разположението на прародината на келтите и германите. Запазени са келтски думи в произведенията на латинските и гръцките автори, а също така и повече от шестдесет известни надписа от континентална Европа. Освен думи са известни и голям брой келтски топоними, ороними, лични имена и др. При археологически разкопки на тези места са открити свидетелства като метални украси, оръжие, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове, първите в Европа — келтските опида (на латински: oppidum – обитавано, укрепено място). Според Плиний калайдисването е келтско изобретение, а също така те въвеждат за обработването на земята ралото с железен палешник и изобретяват плуга и шпорите.
Бит и общество
Облекло на воин, реконструкция
Антропологическият материал дава данни, че средният ръст на келтите е от 150 до 160 см, често между тях се среща средиземноморският тип и, общо взето, представляват силно смесена популация. Семейството се основава на традицията на договора между мъжа и жената, който може да бъде анулиран по взаимно съгласие при неразбирателство. Жената запазва правото си на собственост върху внесената от нея зестра по време на семейния живот, а в случай на прекъсване на договора тя я взима обратно. Жената, дори омъжена, остава член на своя род. Членове на майчиния род стават и извънбрачните деца, а в някои случаи и дъщерите. Всяко келтско семейство принадлежи към съответен род, който обединява семействата по бащина линия. Родът осъществява единството си не толкова на икономическа база, а по-скоро като духовна общност с редица елементи, запазили се от тотемичния клан. Ярък пример е почитането на различни животни от всеки род. Родовете, обединени от кръвна връзка по бащина линия образуват племето, което остава най-висшата обществена единица в структурата на келтския свят. Келтите никога не преминават стадия на племенната организация и само в периферията на келтския свят се срещат държавни или парадържавни форми (напр. Галатия в Мала Азия). През латенската епоха родовата структура започва да се трансформира в териториална общност. За граници между племената служат необработвани пояси, най-често гори.
Келтските племена са многобройни и с различна големина. Няколко от тях достигат до 300 хиляди души (едуите, арверните, хелветите). Най-често келтските племена наброяват няколко десетки хиляди души и обитават неголяма територия. Имената на келтските племена, предадени от античните автори, са многобройни. В списъка на племената, живеещи в Галия, направен след смъртта на император Август, са изброени 305 племена. Най-добре е позната етническата география на Галия благодарение на сведения, предадени ни в De Bello Gallico на Гай Юлий Цезар. През първата половина на I хил. пр.н.е. начело на келтското племе стои крал. През латенската епоха институцията на краля е изместена от ежегодно избиран племенен вожд, с което нараства ролята на племенната аристокрация. Във военно дреме всяко племе избира военачалник. В края на I хил. пр.н.е. някои от тези военачалници правят опити да задържат властта и след това да обединят под свое ръководство няколко племена. Тези опити да се създаде „държава“ завършват в повечето случаи с неуспех.
Цезар съобщава, че в келтска Галия имало три основни класи: друиди, конници и свободен народ. Конниците представлявали благородническата племенна аристокрация и често владеят значителни поземлени имоти. Силата им е подкрепяна и от системата на клиентите – чрез покровителство, дарения и лични умения всеки аристократ привлича към себе си свободни келти, които ставали негови клиенти, т.е. васали, поддържащи с него тесни контакти и подкрепящи го в действията му. Броят на клиентите определя силата и позицията на аристократа.
Свободният народ се състои от селяни, занаятчии и търговци, които имат задължения спрямо конничеството и нерядко тяхното положение се приближава до това на робите. Робството в келтското общество има патриархален характер – робите са включени в рода като негови непълноправни членове. Те изпълняват различни функции — помощници в земеделските работи, в занаятчийството, а според Павзаний и помощници на конниците. Военнопленниците нерядко са предопределени за ритуално убиване, като са известни случаи на човешки жертвоприношения още на бойното поле.”