2018г., Автор: Michał N. Faszcza, Pultusk Academy of Humanities, от сборник „Rerum gestarum monumentis et memoriae Cultural Readings in Livy“. Оригинално заглавие „Livy and the Celts“.
Превод: Сурен Исраилян, 05.05.2023г.
Взето от:
https://www.academia.edu/37383001/Livy_and_the_Celts?email_work_card=view-paper
Трудовете на Ливий/Livy (Тит Ливий-Titus Livius) са били обект на много задълбочени изследвания (1) и може да се създаде впечатление, че писането на повече е просто повтаряне на едно и също съдържание от различни поколения учени. Въпреки това, както пише Томас С. Кун/Thomas S. Kuhn (2), най-честите причини за научните революции не са откриването на нови източници, а различното тълкуване на вече известните. Не съм толкова неразумен, че да смятам тази статия за предвестник на „научна революция“, но искам да представя труда на Ливий в малко по-различен контекст, като го поставя в рамките на темата, посветена на установяването на критериите за „келтството“/Celticity (3). След публикуването на книгата на Малкълм Чапман/Malcolm Chapman през 1992 г. (4) се заформи горещ дебат за това, кои са били древните келти и как терминът „келт“/”Celt” е бил използван от гърците и римляните (5).
Забележки:
1. Сред най-важните имена: Nissen 1863; Klotz 1926; Walsh 1961; Ogilvie 1965; Dorey 1971; Briscoe 1973; Luce 1977; Briscoe 1981; Oakley 1990; Briscoe 2007; Briscoe 2012.
2. Kuhn 1962.
3. В това изследване терминът „Келти“/“Celts” е използван като взаимозаменим с „Гали“/“Gauls”, така както бяха писали римляните (Caes., BGall. 1, 1, 1). Вече имах възможност за изразя моята гледна точка за комплексни проблеми около понятието“Celticity” в Faszcza 2015.
4. Chapman 1992.
5. Rankin 1996; Megaw, Megaw 1996; Collis 1997a; Collis 1997b; Megaw, Megaw 1998; James 1998; Sims-Williams 1998; James 1999; Collis 2004; Morse 2005; Oppenheimer 2006; Karl 2010. Най-разгорещените спорове идват от изследователите от Британските острови, поради факта, че ирландците, шотландците и уелсците се определят като „келтски народи“. Вижте: Piggott 1989 като първи опит за деконструкция на това широко разпространено убеждение.
+++++++++++++++
Анализът на Ab Urbe condita може да даде нови заключения, въпреки че галите/Gauls не са основният обект на интересите на Ливий.
Ливий не е безкритичен апологет на режима на Август/Augustus и противно на широко разпространеното някога мнение, в някои пасажи той изразява критика (6). Изглежда обаче, че литературният образ на келтите, създаден от Ливий, не е нищо повече от част от официалната версия на римската история. Този извод произтича по-специално от следните наблюдения:
- Ливий вероятно никога не е пътувал до галските територии и не се е срещал с техните жители (7), а дори и да го е направил, те не са били същите келти като воините, воювали срещу римляните от IV до II в. пр. н.е. В най-добрият случай те са били представители на силно романизираните племена от южната част на европейския Barbaricum (8).
- Галите, въпреки че често са били основните противници на Римската република, не са основни герои в текстовете на Ливий, а само допълват описанието на войните.
- Келтите, представени от Ливий, не притежават индивидуални, а само колективни качества, дори когато имат конкретни имена.
- Галите на Ливий нямат специфични характеристики, които да са резултат от регионалното разнообразие на племената (9)
Целта на тази статия е не само да покаже полезността на труда на Ливий за келтските изследвания, но и да представи образа на галите, създаден по времето на Късната република и управлението на Август. По тази причина се спрях на ключовите аспекти, за да покажа отношението на римския елит към „келтския проблем“ в републиканската история.
Забележки:
6. Sen., Controv.10 praef. 5; Tac., Ann. 4, 34; Syme 1959; Petersen 1961; Luce 1977, 185–229; Mineo 2015b; Zecchini 2016: 117–119.
7. See Klotz 1926: 816–817; Ogilvie 1965: 1–4.
8. За романизацията на галските племена по време на Ливий – виж: Duval 1960; Drinkwater 1983; Woolf 1998; Goudineau 1999.
9. Келтските племена, живеещи в Италия са описани от: Frey 1995; Cunliffe 1997: 75–78; Vitali 1999; Kruta, Manfredi 1999; Williams 2001; Lejars 2006.
++++++++++++++++
В резултат на това е възможно да се покаже ролята, която се приписва на галите в официалната интерпретация на историята на Рим, както и значението на съчинението на Ливий в процеса на създаването на техния образ (10). Това е въпрос от изключителна важност при изучаването на стереотипите и литературните аргументи – топоси/topoi, използвани от римляните.
Келтите в Италия
В продължение на много години учените, занимаващи се с келтската история приемат версията за събитията, предадена от Полибий Мегалополски/Polybius of Megalopolis, според когото галите се появяват в Италия около VI в. пр. н.е. Причината за миграцията според него е пренаселеността на родните им земи (11). Археолозите са доказали, че от VIII в. пр. н. е. в северната част на Апенинския полуостров т. нар. култура Голасека/Golasecca развива силна връзка с културата Халщат/Hallstatt, а по-късно и с културата Ла Тене/La Tène (12). Критерият за материалната култура не е решаващ при определянето на етнос, но е трудно да бъде отхвърлен, ако е тясно свързан с език (13). Хората от културата Голасека са използвали лепонтийския език/Lepontic, принадлежащ към групата на галските езици/Gallic languages (14), така че категорично можем да наречем лепонтийците/Lepontii „келти“. Те не се появяват за пръв път отвъд Алпите по време на управлението на цар Сервий Тулий/Servius Tullius, а живеят в Италия от дълго време.
Забележки
10. Трудът на Дейвид Ранкин (1996) е пълен с грешки, въпреки, че съдържанието е много интересно.
11. Polyb. 2, 17–19.
12. De Marinis 1997; Cunliffe 1997: 65–66, 70–72; Kruta, Manfredi 1999: 17–20, 23–25; De Marinis 1999; De Marinis, Biaggio Simona 2000; Williams 2001: 189–197.
13. Трябва да се подчертае обаче, че не може да се отрече съществуването на пряка връзка между културните сходства и етническата идентификация, особено при контакти с враждебни съседи (Hodder 1982; Wells 2001: 22, 25–27, 29–30).
14. Lejeune 1971; Eska 1993: 24–25; Prosdocimi 1999: 52–56; Uhlich 2007.
++++++++++++++++++
Заслужава да се отбележи, че тяхното присъствие се датира в същата епоха, в която е бил основан Рим, и следователно те не са били повече „чужденци“ в Италия, отколкото римляните (15).
Въпросът е дали в началото на епохата римляните са знаели нещо за този факт. Това се отнася и за Ливий, защото според него келтите са просто „други“, „пришълци“ на италийска земя (16). Нещо повече, като „вечни врагове“ на римляните и другите италийски народи те представлявали заплаха за тяхната цивилизация, защото отговаряли на понятието „варварство“/“barbarity” като антитеза на гръцката и римската култура (17). Затова може да се предположи, че галите са „чужди“, защото са „различни“, и източниците на тяхното присъствие в Италия не са от голямо значение за Ливий. Ако начинът на живот на римляните е бил по-близък до този на северните им съседи, може би представянето на келтите е щяло да бъде по-малко негативно.
Това предположение се потвърждава от факта, че галите се появяват в описанията на Ливий само когато се сражават или подготвят за война срещу римляните или италийците. Ливий очевидно не се интересува от техния начин на живот, обичаи, религия или социални структури, описвайки ги по много „шаблонен“ начин. За него келтите са предимно воини, което допринася за стереотипа, че те са особено войнствени и че войната заема централно място в тяхната култура (18). Нещо повече, в Ab Urbe condita те представляват сериозна заплаха за идеята за Romanitas или дори за оцеляването на римската общност. Във връзка с твърдението, че те са били чужд народ в Италия, вниманието на читателите се насочва към факта, че те стоят на пътя на оправданото римско господство и като пречка за постигането на тази цел трябва бързо да бъдат отстранени.
Забележки:
15. Интересна тема е връзката между “Golasecca Celts” (Lepontii) и келтите отвъд Алпите. Виж: Kruta, Manfredi 1999: 31–34; De Marinis 2001.
16. Liv. 5, 34, 1–35, 2.
17. OLD, 225; Ruge 1896.
18. Много автори смятат, че въоръжените конфликти са били характерни за келтския свят, въпреки че войните, водени от галите, не винаги са били мащабни (например:. Jullian 1908: 183–184; Brunaux, Lambot 1987:19–24; Cunliffe 1988: 91; Chapman 1992: 180–184; Deyber 2009: 51–57). Някои учени обаче изказват мнение, че това е стереотипът, формиран под влияние на римски писатели, а археологията не потвърждава такова тълкуване (Collis 1973; Dent 1983).
+++++++++++
Това е непряка препратка към идеологията на римския експанзионизъм по времето на Август, която най-добре е изразена от Вергилий (Публий Вергилий Маро/Publius Vergilius Maro):
describent radio et surgentia sidera dicent:
tu regere imperio populos, Romane, memento
(hae tibi erunt artes), pacique imponere morem,
parcere subiectis et debellare superbos (19).
Но ти, о, римлянино, научи се да владееш
Да управляваш народите ще бъде твоето велико изкуство.
За да запазим траен мир в света, да пощадим
смирен враг, и да смажем на земята горди врагове.
Може би този начин на възприемане на келтите е резултат от първия сблъсък с тях в по-широк мащаб през 390/387 г. пр.н.е. Съкрушителното поражение на римляните край река Алия/Allia довежда до превземането на целия Рим с изключение на Капитолийския хълм/Capitoline Hill, който според традицията е бил защитаван геройски (20). Това трябва да е било изключително травмиращо преживяване, което е в основата на явлението, наречено metus Gallicus („страх от галите“ или „галска заплаха“) (21).
Водени от страха, римляните три пъти (през 228, 216 и 113 г. пр. н. е. ) принасят в жертва двойка гали и гърци, всеки път мъж и жена, което показва мащаба на антикелтската параноя, която периодично завладява този народ (22).
Не бива да се забравя, че начинът на представяне на римските войни допринася за създаването на концепцията от XIX в. за „отбранителния империализъм“, която бе
Забележки:
19. Verg., Aen. 6, 850–854 (transl. T.C. Williams). Cf. Brunt 1978.
20. Cornell 1995: 313–318; Williams 2001: 140–184; Forsythe 2005: 251–259; Ziolkowski 2010: 88–91.
21. Bellen 1985; Rankin 1996: 103–146.
22. Liv. 22, 57, 1–6; Per. 20, 63; Plut., Quaest. Rom. 83; Asc. 45–46c; Gillmeister 2010b.
++++++++++++++++
окончателно отхвърлена през 1984 г. от Йежи Линдерски/Jerzy Linderski (23). От гледна точка на Ливий, Рим или се изправя пред външна агресия, или се справя с бунтове – дори когато някои хора все още не са били под римско управление (sic) (24). Цезар използва същия метод, за да представи причините за своите незаконни войни (25). Така че, ако Републиката винаги е имала основателна причина за водене на война (bellum iustum), тя никога не е била виновна за започването ѝ. Затова галите винаги са били агресивната страна. По този начин приписваната им характеристика получи логично, макар и невярно обяснение.
Според концепцията, представена от Вергилий, ако боговете са предопределили римляните да управляват Италия, противопоставянето на тяхната воля може да се третира като кощунство, Дори да е само литературно творение, картината, която се очертава от произведенията на Августовата епоха, особено от поезията, е удивително последователна (26). Подобен е случаят с визуалните изкуства, както доказва Пол Занкер/Paul Zanker (27). Това показва съществуването на „национална програма“ за възраждането на Рим под политическото ръководство на Август. „Официалната“ история на Рим, написана от Ливий, е важна част от нея.
В Res Gestae Divi Augusti (Monumentum Ancyranum) има фрагмент за подкрепата, оказана на Август от цяла Италия (tota Italia) (28). Освен че има пропаганден характер, тя доказва, че първият римски император е искал да обедини Италия чрез обща идея (consensus et concordia), т. е. мир и помирение след кървавите и опустошителни граждански войни (29). След 88 г. пр. н.е. Италия все още е обитавана от различни народи, но повечето от тях имат римско гражданство и култура, сходна с тази на римляните.
Забележки:
23. Linderski 1984.
24. See Dyson 1985: 7–86.
25. Rambaud 1953: 111–133; Riggsby 2006: 175–189.
26. Brunt 1978: 168–172; Kienast 1982: 214–253.
27. Zanker 1987. Виж също Gros, Sauron 1988 и др. за архитектурни и визуални изкуства по времето на Август, включени в Heilmeyer, La Rocca, Martin 1988.
28. Mon. Anc. 25.
29. Mon. Anc. 2; Kienast 1982: 67, 69, 103, 111; Griffin 1984: 214; Torelli 1995: 12–13; Lobur 2008: 12–36.
+++++++++++++
Едно от изключенията са келтите, които се романизират все повече, но все още се смятат за чужденци (30). Те не се вписват във визията на Август, защото обединена Италия не може да има варварски компонент. До известна степен Ливий е бил повлиян от тази идея, която той разпространява повече или по-малко съзнателно. По времето на републиканците Северна Италия е наричана Цизалпийска Галия (Gallia Cisalpina), което напомня за етническия произход на основните ѝ жители. Новата Италия на Август можела да се състои от различни култури, но нито една от тях вече не можела да бъде келтска.
Разпознаването на галите като „чужденци“ вероятно се е основавало най-вече на ясно видимото културно различие, което се изразява, наред с другото, чрез характерния външен вид. Но как Ливий определя „келтите“ и дали предположението за техния външен вид е решаващо? Това е въпрос от голямо значение, тъй като днес доминира езиковият критерий, въпреки че той никога не е бил популярен сред древните автори. За повечето от тях „келтите“ са просто северни варвари, различни от гърците и римляните във всеки аспект на живота (31).
Келтите в Ab Urbe condita
Сред известните днес римски историци само Публий (?) Корнелий Тацит Цецина/Publius (?) Cornelius Tacitus Caecina прилага езиковия критерий, когато описва етническото разнообразие на европейския Barbaricum (32). Въпреки че за много римляни е било очевидно, че северните народи говорят на различни езици, това не означава, че различните варвари са били автоматично класифицирани като „траки“, „германци“, „келти“ и т. н. Няма индикации, че Ливий някога е следвал лингвистичния критерий.
Забележки:
30. Rankin 1996: 117–118, 153–154; Williams 2001: 215–219.
31. Chapman 1992: 1; Cunliffe 1997: 2–9; Wells 2001: 76, 82–83; Collis 2004: 13–26.
32. Tac., Germ. 43.
++++++++++++
За съжаление не са запазени книгите от Ab Urbe condita, в които се говори за нашествието на кимбрите/Cimbri, тевтонците/Teutones и техните съюзници (113-101 г. пр. Хр.). Запазени са само периохите (обобщения – заб. на преводача), но верността им спрямо оригинала не е сигурна. Йежи Колендо/Jerzy Kolendo подозира, че първата употреба на термина „германи“ в римската историография е във връзка с въстанието на Спартак (33). Във всеки случай не е известно дали за Ливий „келтите“ са били просто „северни варвари“, или в неговия подход те са били разграничени от други варварски противници на Рим, като например германците. Можем да се съсредоточим само върху образа на келтските воини у Ливий, тъй като тези хора обикновено не го интересуват в друг контекст.
На първо място, галите на Ливий изглеждали различно от римляните. Например, след като влизат в Рим през 390/387 г. пр. н.е., те са били силно изненадани от образа на римските старейшини:
Ad eos velut simulacra versi cum starent, M. Papirius, unus ex iis, dicitur Gallo barbam
suam, ut tum omnibus promissa erat, permulcenti scipione eburneo in caput incusso
iram movisse, atque ab eo initium caedis ortum, ceteros in sedibus suis trucidatos; post
principium caedem nulli deinde mortalium parci, diripi tecta, exhaustis inici ignes (34).
„Докато те стояха с благоговение пред старите римляни, сякаш бяха статуи, се говори, че един гал погладил брадата на един от тях, Марк Папирий, – която той носеше дълга, както всички тогава, – след което римлянинът го ударил по главата със своя боздуган от слонова кост и, предизвиквайки гнева му, бил първият убит. След това останалите били избити там, където са седели; и когато благородниците били убити, нямало милост към никого; къщите били обискирани и след като били опразнени, били предадени на пламъците.
От келтите се очакваше да се държат диво и агресивно (35), но след като прочетох пасажа за превземането на Рим възникват някои важни съмнения:
++++++++++
Забележки:
33. Kolendo 1994.
34. Liv. 5, 41, 9–10 (trans. B.O. Foster). Cf. Val. Max. 3, 2, 7; Plut., Cam. 22, 6. За особеното отношение към брадите при келтите: Diod. Sic. 5, 28, 3.
35. Liv. 5, 39–42.
+++++++++++
1) Дали описанието на келтите от Ливий се основава на по-ранните републикански стереотипи?
2) Дали тези стереотипи са характерни само за келтите или за северните варвари като цяло?
3) Дали описаната от него жестокост е характерна за всички завоеватели, независимо от произхода им? (36)
Единствено отговорът на последния въпрос е сравнително лесен, защото Ливий е напълно наясно с универсалността на военното поведение (37). Първите въпроси изискват анализ на други фрагменти от творчеството му.
Описанието на цялото събитие ясно показва, че то е създадено, за да подчертае римската храброст и патриотизъм. Във версията на Ливий варварските воини под командването на Бреннус/Brennus (38) се оттеглят, след като получават откуп, и след това са победени от армията на Марк Фурий Камил/Marcus Furius Camillus (39), което със сигурност е плод на по-късна пропаганда (40). Нещо повече, Бреннус поискал откуп за разлика от римляните, които били решени да се бият докрай (41). Простият извод е, че смелите римляни доказват два пъти превъзходството си, дори и да губят столицата. Първия път те ефективно защитават Капитолийския хълм и принуждават келтските нашественици да търсят мир. Вторият път те вземат обратно откупа и плячката в резултат на победната битка. Излишно е да казвам, че тази версия на събитията няма нищо общо с действителността. Келтското високомерие е изразено в известните думи Brennus vae victis („горко на победените“), които силно контрастират с предполагаемата трагична съдба на галите в римската столица (42).
Забележки:
36. За жестокостта на воините на Римската република при завлядаването на градове и крепости: Ziolkowski 1993.
37. E.g. Liv. 21, 57, 13–14; 29, 17, 15–16.
38. Възможно това да не е лично име, а терминът на длъжността, което е заемал. Виж: Brunaux 2005: 278–279.
39. Liv. 5, 49, 1–9.
40. Ogilvie 1965: 737; Cornell 1995: 316–317; Forsythe 2005: 255–256.
41. Liv. 5, 48, 6–7.
42. Liv. 5, 48, 1–6.
+++++++++++++++++
Краят на първата част