История,  Келтски свят

Келтски празници и обичаи  /откъс/

16.01.2017г., от блог Wren’s Voice

оригинално заглавие Celtic Feasting & Customs, превод: Сурен Исраилян, 13.03.2023г.

взето от:

https://dreoilin.blogspot.com/2017/01/celtic-feasting-customs.html?fbclid=IwAR3XbKpcCLAqdg7PFgmpjQkE8YUuEkIlalrsDzgNIwfPiIdQw8p_JbG9i8Q

Повечето от нас биха се съгласили, че езикът определя културата. С него са били свързани погребалните практики, стиловете на изкуството, начинът на празнуване на своята вяра, почитане на своите богове и така нататък. Нещо, което често се пропуска е, как точно хората пирували ?

Всяка култура има свои собствени обичаи за гощаване. Например традициите на гърците са много по-различни от скитите или евреите, точно както келтите биха били различни от тях и дори от германите/Germani (народите на изток от Рейн).

За келтските племена, главно тези от древна Галия, разполагаме със значително количество информация. Ще споделя някои фрагменти от историческите източници, които се отнасят до яденето и пиенето. Така че, вземете си една халба и нека да започваме.

Платон, IV век пр.н.е:

„Не говоря за пиенето на вино, нито пиенето като цяло, а за откровеното пиянство и дали трябва да следваме обичая на скитите и персите, а също и на картагенците, келтите, иберийците и траките – всички те са много войнствени народи, или да бъдем като вас, спартанците, които, както твърдите, се въздържате напълно от пиене“.

Атеней/Athenaeus, съчинения Deipnosophistae/ /“Гощавка на софисти“/, ок. 200г. н.е., превод: Philip Freeman 

От Посидоний и неговите „Истории“/Posidonius in his Histories (135г- ок.50г., пр.н.е.)

„Келтите слагат изсушена трева на земята, когато се хранят, като използват маси, които са леко повдигнати от земята. Те ядат хляб на малки хапки и големи количества месо: варено, печено или приготвено на шиш. Те се хранят с това месо по чистоплътен, но „лъвски“ начин, като държат цели бутове с двете си ръце и отхапват месото от кокала. Ако парчето месо е твърде трудно за откъсване, те го нарязват с малко ножче, което е винаги при тях, със собствената му ножница. Тези, които живеят близо до реките, Средиземно море или Атлантическия океан, ядат и риба, изпечена със сол, оцет и кимион. Келтите също използват кимион във виното си. Те не използват зехтин поради недостига му и поради непознаването на този продукт, смятат, че има неприятен вкус.

Когато много хора вечерят заедно, те седят в кръг с най-важния мъж в центъра подобно на ръководител на хор в антична драма, независимо от това, дали статутът му се дължи на бойни умения, благородно потекло или богатство. Около него седят останалите гости на вечерята, подредени последователно в низходящ ред по важност според ранга. Охраната с щитове стои близо до тях, докато техните копиеносци седят срещу тях, пирувайки заедно с водачите си.

Сервиращите носят напитки в глинени или сребърни съдове, наподобяващи кани с чучур. Таблите, с които се сервира храната, често са от подобен материал, но някои използват бронзови, дървени или плетени подноси. Предпочитаната напитка сред богатите е виното, донесено от Италия или от района на Масалия/Massalia (гръцката колония, Марсилия/ Marseilles). Обикновено се пие несмесено с вода, въпреки че понякога се добавя вода. По-голямата част от останалото население пие обикновена медена бира, която се нарича корма/corma. Те използват обща кана, като отпиват по малко, но често. Слугата разнася каната в кръг, отдясно наляво. В същата посока те почитат своите богове, обръщайки се надясно.

Келтите понякога организират двубои по време на своите празници. Със собствено въоръжение, те правят показни битки между приятели и „тренировъчни“ боеве помежду си. Понякога обаче се нанасят рани и тези симулирани битки водят до истинско убийство, освен ако страничните наблюдатели не успеят да спрат бойците. В древни времена по време на празниците, най-добрите воини получаваха най-хубавата порция от бедрената част на месото.

Ако друг мъж оспорваше правото си на най-добрата порция, се организираше дуелът до смърт. Други първенци получаваха сребро, злато или множество делви за вино. След получаване на даровете и раздаване на подаръците сред приятели и семейството, те се облягаха с гърбовете върху щитовете си, и тогава някой, който стои наблизо, прерязваше гърлата им с меч“.

Диодор Сицилийски/Diodorus Siculus (написано 60г-ок 30г. пр.н.е.), превод Philip Freeman 

„Някои бръснаха брадите си, докато други ги оставяха къси. Благородниците бръснаха бузите си и оставяха мустаците си да растат, докато покрият устата. По тази причина мустаците им се пълнеха с храна, докато ядяха, и служеха за нещо като цедка, когато пиеха. Те не използваха столове по време на вечерята, а седяха на земята върху кожи от вълци или кучета.

Докато се хранеха, те се обслужваха от младежи, както от мъжки, така и от женски пол. До тях имаше запалени огнища и котли с шишове месо. В знак на почит те даваха на смелите воини най-добрата порция, точно както Омир описал, как вождовете са почитали Аякс, когато се е завърнал след двубоя с Хектор.

Те също така каниха непознати на своите празници, като ги разпитваха за живота и работата им само след като се нахранят. По време на празниците имаха навик да бъдат провокирани от празни приказки в разгорещени спорове, последвани от приемане на предизвикателства и двубои до смърт. Те не се страхуваха от смъртта, но следваха теорията на Питагор, че човешкият дух е безсмъртен и ще влезе в ново тяло след определен брой години. По тази причина някои от тях хвърляха писма до роднините си на погребални клади, вярвайки, че мъртвите ще могат да ги прочетат“.

Страбо/Strabo (64/63г. пр.н.е. – поне 21г. н.е.) „География“/Geography

Превод: Benjamin Fortson

„Има и определено дървено оръжие подобно гросфос/grosphos, за хвърляне с ръка, а не с камшик, с по-голям обсег от стрелите; те ги използват най-вече за лов на дивеч. Дори и до ден днешен повечето от тях спят на земята и се хранят седнали на постелки от слама. По-голямата част от храната им идва от мляко и всички видове меса, особено свинско, както прясно, така и готвено. Техните прасета живеят на открито и превъзхождат по височина, сила и скорост; всъщност за неопитен човек е опасно да се намира до тях, както и за вълк.

На събранията имат особена практика, ако някой безпокои говорещия и го прекъсва, специален човек се приближава до него с изваден меч и го заплашва да млъкне. Ако този някой не спре, човекът повтаря за втори и трети път и накрая отрязва част от дрехата „sagus“ на нарушителя {„sagi/sagus“, което те наричат lainai – вероятно е наметало}. По този начин дрехата става негодна за носене“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *