Български автори,  История,  Келтски свят,  Литература

Чавдар Бонев. „Праславянските племена“ част II (Б-К) – откъс № 3

София, 2008, Институт по балканистика, при БАН , взето от:

http://www.ivanstamenov.com/files2010/chbonev_tr_slav-2.pdf

Уважаеми приятели ! Ще публикувам четири поредни откъса от този автор. За мен с това, което той изследва очевидно се доказва, че в продължение на векове СЛАВЯНИТЕ И КЕЛТИТЕ СА ЖИВЕЛИ ЗАЕДНО ! Приятно четене !

Праславянските племена. Част 1-3

І-68. КОРНАКИ, ТРИКОРНИ

Тук обект на анализ са две селища от дунавското поречие в Долна Панония и Горна Мизия и производните от техните названия племенни (жителски?) имена. Става дума за градовете КОРНАКУМ и ТРИКОРНИУМ. Те са разположени в зона, обитавана от илири (панони) и келти (скордиски).

КОРНАКУМ, разположен на десния дунавски бряг при дн. с. Сотин, район Винковци, провинция Долна Панония [TIR, L-34, 49].
1. Κóρνακον [Ptol., II, 15, 1]
2. Cornaco [It. Ant., 243, 3]
3. Cornaco [Tab. Peut., VI, 2]
4. Cornacu [Not. Dign., 32, 3]
5. Cornaco [пак там, 32, 12]
6. Cornacum [Geogr. Rav., IV, 20].
Името на селището се среща в късни източници (ІІ–VІІ в.). Названието KORNAK(UM) се състои от основа KORN и наставка -AK.

КОРНАКАТИ – смятани за панонско племе в Долна Панония около гр.КОРНАКУМ [TIR, L-34, 49].
1. Cornacates [Plin. N. h., III, 148]
2. Corniacenses [Not. Dign., V, 122, 272]
3. Cornacenses – военна диплома [CIL, XVI, 2].

Племенната територия на КОРНАКАТИТЕ е поставяна между Дунав и Сава, източно от племената бревки и андизети. В надписи от този район се срещат илирски и келтски имена [ Mócsy, A. Bevölk., 76]. Според Колосовска КОРНАКАТИТЕ не са самостоятелна етническа общност, а по-късно деление от племенната територия на бревките [Колосовская. Панония, 24].

Племенното име е съставено от основа – селищното название CORNAC и наставки -ATES, -ENSES. Първата наставка е характерна за илирските племенни названия. Следователно това е племенна структура, образувана около селището КОРНАК(УМ), от чието име е получено и племенното название.

ТРИКОРНИУМ – град в провинция Горна Мизия, разположен на Дунав при дн. Ритопек в района на Белград [TIR, L-34, 113].202
1. Τρικóρνιον [Ptol., III, 9, 3]
2. Mutatio Tricorna castra [It. Hieroc., 564, 3]
3. Tricornio [Tab. Peut., VII]
4. Tricornio [Not. Dign., XLI, 14, 22, 28]

Клавдий Птолемей: „Градовете, които са разположени на реката Дунав, са следните: Сингидун (45º30 ′–44º30′), седалище на ІV Флавиев легион; Трикорний (Τρικóρνιον) (46º–44º10 ′), при който се влива реката Маргос; Виминакий (46º30′–44º20′), седалище на легион“ [Ptol., III, 9, 3; ИТМ, 349].

ТРИКОРНЕНСИИ – племе в областта на гр. Трикорниум, Горна Мизия.

Клавдий Птолемей: „Частите на тая област (Горна Мизия – Ч. Б.), които са откъм Далмация, се населяват от трикорненците (Τρικορν Þνσιοι); частите, които са до Цибър – от мизийците; частите, които са откъм Македония – от дарданците“ [Ptol., III, 9, 2].

Селищното и съответното племенно име принадлежат към групата праславянски названия, формирани със съставката (предлог?) TRI (TRA, TRE): БОКИ-ТРИБОКИ, МАМИ-ТРИМАМИ(УМ), БАЛИ-ТРИБАЛИ, НИПСЕИ-ТРАНИПСИ. Съставката TRI според мен има значение ‘отсрещен, отвъден’ (този въпрос ще бъде разгледан в заключителната част на изследването). Така названието на град TRICORNI(UM) и съответно на околното племе TRICORNI (TRICORNENSII) носят смисъла ‘отсрещни, отвъдни КОРНИ’. С други думи, това са КОРНИ-преселници, дошли от други места, където е било първоначалното им землище. Мястото на тази първоначална територия може точно да бъде определена, ако се върнем към данните за град КОРНАК(УМ) и околното племе КОРНИ (КОРНАКИ, КОРНАКАТИ, КОРНАКЕНСИ). Следователно тази област между Дунав и Сава в Долна Панония
е била обитавана от племето КОРНИ. Негов племенен център е бил град КОРНАК при дн. с. Сотин, район Винковци.

Названието на племенното средище е образувано от племенното име KORNI и наставка -AK. В изворите името на това племе има различни форми: КОРНАКАТИ, КОРНАКЕНСИ (КОРНАКЕНЗИ). В определен момент е било извършено преселение на част от долнопанонските КОРНИ. Преселниците се спуснали по течението на Дунав и се установили при дн. Ритопек в района на Белград. Тези КОРНИ-преселници получили названието ТРИКОРНИ, т. е. отсрещни, отвъдни КОРНИ. Същото наименование било дадено и на тяхното племенно средище – ТРИКОРНИЙ (лат. TRICORNIUM).

Проблемът за времето на това преселение е обвързан с въпроса за етническата принадлежност на КОРНИ-ТРИКОРНИ. Съществуват три възможни определения:
1) панонска (паноните като отделен етнос, различен от илирите); 2) келтска; 3) праславянска. В подкрепа на последния вариант бих изтъкнал следните доводи:
1. В редица описания на Илирия (Страбон, Плиний Стари) се подчертава, че там живеят смесено илири, келти и траки: „Той (Бойребиста – Ч. Б.) дори вдъхвал страх и на римляните, като преминавал смело Истър и опустошавал Тракия чак до границите на Македония и Илирия; той разорил и областта на келтите, които били смесени с траки и илири, и унищожил до крак боите, които се намирали под властта на Критасир, а също и тавриските“ [Strab. VII, 3, 11; ИТМ, 213].203
2. Името на племенния център KORNAK с наставка -AK напомня праславянски и славянски тип селищни названия.
3. Формирането на името на КОРНИТЕ-преселници със съставката TRI –TRICORNI е характерно за праславянските племенни названия.

Възможно е в една по-ранна епоха траки (праславяни) да са обитавали дунавското деснобрежие при устието на Сава (римската Долна Панония), смесено с илири и панони. Преселването на част от КОРНИТЕ към устието на Маргус (Велика Морава) е могло да стане при келтското нашествие в началото на ІІІ в. пр. Хр., когато в тази част от Подунавието се установили келтски племена (скордиски).

Събирането на топоними, съдържащи корена KORN, в районите на праславянско разселване през І–ІІ в. би помогнало да се отговори на въпроса, дали е имало изселване на КОРНИ при римското завладяване. Срв. името на с. КОРНИЦА, Гоцеделчевско. В Чехия (Моравия) съществува етнографска група ХОРНЯЦИ (ХОРНАКИ). Името може да произлиза от KORNAKI при промяна в началната съгласна K > G > H.

Близко по звучене е името на германските КОРНУТИ (Cornutis), служещи в помощни части на римската войска през ІV в. [Amm. Marc., XXXI, 8, 9–10].

В документи на Угровлашкото воеводство се среща личното име КОРНЕ: Корнý – три лица [DRH, B, XXII]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *