Друиди,  Изкуство,  История,  Келтски свят,  Литература

Галите ядат свинско, а не глиган

Книга показва съвпаденията и разликите между комиксите Asterix и реалната история

взето от:

https://wbg.waykun.com/articles/galite-jadoha-svinsko-a-ne-divo-prase-posledno.html

Asterix en de waarheid (Dutch Edition): Royen, René A. van: 9789035118164:  Amazon.com: Books
amazon.com

Наистина ли галите са имали диета, концентрирана почти изключително върху месо от диви свине? Имали ли са нещо като магическа отвара? Всеки, който се е питал за историческата вярност на комиксите на Астерикс, вече може да намери отговора на своите съмнения в книгата „Астерикс и реалната история“, която издателство Бета публикува на испанския пазар.

Авторите са двама професори от Университета в Амстердам: специалистът по древна история Рене ван Ройен /René van Royen/ и класическият филолог Сънива ван дер Вегт /Sunnyva van der Vegt/ Те се опитали да установят границата между фантазията и историческата реалност в прочутата поредица. Повече от 150 000 продадените копия доказват, че авторите не само познават истинската същност на галския народ, но и могат да анализират работата по адаптацията на древната история, извършена от Рене Госкини и Албер Удерцо, създатели на тази популярна поредица.

Върху около двеста страници книгата описва аспекти от живота на Астерикс и Обеликс в галското село,

Поради естеството на хартиените герои, връзката със смъртта е пренебрегвана тема в комиксите на Asterix. Книгата илюстрира възприятието на галите с отвъдното, което Юлий Цезар прави в своите „Записки за Галската война“: „В галската цивилизация погребенията са с голямо великолепие: те хвърлят в огъня всичко, което към покойникът е бил привързан, включително животните, а понякога и любимите му роби също биват изгаряни“. Не бива да забравяме и култа към човешки глави, който съществувал при галите, както и при всички келти. Те обикновено отрязвали главите на враговете си и ги поставяли в светилищата на своите богове. Това не се отразява в комиксите на Удерцо и Госкини.

Едно от нещата, което може да разочарова и най-верния последовател на приключенията на Астерикс, е фактът, че дивата свиня не е била най-важният източник на протеини за галите, описана в прочутата „глиганска диета“. Книгата обаче подчертава символичното значение на дивата свиня, която е многократно представена в тази култура, като например в изработването на карникса – бойна военна тръба, оформени като глава на това животно.

Що се отнася до магическата отвара, която прави галските воини непобедими срещу римските гарнизони, се оказа, че този похват на създателите на поредицата не е напълно погрешен. Плиний признава, че имелът, /една от основните съставки, използвани от Панорамикс при разработването на магическата отвара/, може да осигури жизненост, да възстанови плодовитостта на животните и да действа като противоотрова за някои отрови.

Книгата също така анализира разликата в облеклото, бижутата, архитектурата, ежедневната работа и характера на древните гали спрямо представеното в този фантастичния свят.

Авторите на книгата за Asterix и реалната история смятат, че като се вземе предвид основната цел на комиксите да забавляват, авторите Госкини и Удерцо са свършили работата си добре. Още повече, че изучаването на латинския и римския свят заемало важно място в образованието на Госкини, който е този, който е бил повече ангажиран със сценария в поредицата.

* Тази статия се появи в печатното издание на 0001, 1 май 2000 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.