взето от:
https://akropol.bg/simvol-garvan
Природни символи
Със своите черни пера и печален грач, гарванът, хранещ се с мърша, е птица на лошите поличби.
Той има същата репутация дори и в Китай, макар хората там да го смятат за символ на синовната признателност, тъй като е птица, която храни своите родители.
Гарванът се възприема като израз на семейната обич и в Япония. Считан е за вестител на боговете и за предвестник на бъдещи победи. Като слънчева птица, той е изобразяван в червено.
В индийския епос Махабхарата гарванът се счита за пратеник на смъртта.
В библейската книга “Битие” символизира ясния поглед, виждащ надалече: Ной изпратил гарвана да провери, дали равнините са се появили от водите на Потопа.
В древна Гърция гарванът е свещен за Аполон. Според Страбон мястото, където се намира свещеният камък (Омфалос) в Делфи, било определено от гарваните. Пиндар обаче твърди, че тази задача била извършена от орлите, а според Плутарх – от лебедите.
Гарванът е сред атрибутите на Митра.
За келтите свещената птица играе ролята на пророк. Според “Псевдо-Плутарх” името на Лион, Лугнунум, се превежда като “хълм на гарвана”, а не като “хълм на светлината”, тъй като ято гарвани показали на откривателите къде да построят града.
Птицата е свещена за галите.
В немската митология гарваните били спътници на Вотан, а според скандинавската митология два гарвана били кацнали на трона на Один: Хугин (мисъл) и Мунин (спомен).
Както за северноамериканските индианци, така и за маите от Попол-Вух птицата е олицетворение на гръмотевиците и вятъра.
Появата му в сънищата се смята за лошо предзнаменование. Той злокобно кръжи над бойните полета. Символ е и на самотата и доброволната изолация.
Символиката на гарвана е пълна с противоречия: едновременно слънчева и мрачна птица, той е пратеник на смъртта и падението, но също така и на закрилата. Тази двойнственост на символа се дължи на разнообразни физически характеристики на гарвана.