Моите разкази

Странникът 6, автор Мак Роберт

Цикъл от 9 разказа „Странникът“ в стил „Историческо келтско фентъзи“

Уважаеми приятели ! Това е втория цикъл разкази, които започнах да пиша през „проблемната“ 2020г и „по-леката“ 2021г.. Името Мак Роберт също не е случайно. Баща ми се казваше Роберт, а според ирландските традиции Мак Роберт означава буквално „син на Роберт“. Всички теми на моите разкази са свързани с повече или по-малко известни исторически факти за келтите, а основната линия е учението на друидите, което според мен е живо и до днес. Надявам се, че ще Ви хареса. С уважение: Мак Роберт или Сурен Роберт Исраилян.

История Първа

Туристическата група не бе голяма – 14 човека, маршрутът бе интересен и Вартеван бе доволен. Той винаги се радваше, когато работеше с малки групи, защото му оставаше време за „всякакви“ въпроси и беше много по-лесно да намери „път към душата“ на всеки турист.

Той винаги искаше да му дават по-малки групи, за да има, както казваше той, „качество на световно ниво“, но това не винаги ставаше. Офисите на туроператора, при когото работеше, записваха туристите до последната седалка, защото фирмата бе част от масовия туризъм и трябваше да избиват парите за закупения автобус, заплатата на шофьора и дори евентуалните глоби на пътя.

Но днес всичко тръгна добре. Вартеван бодро огледа групата и с весел тон каза:

-Имате късмет ! Но не защото съм с Вас – тук той направи ефектна пауза, за да разберат туристите, че няма да им се налага да спят по пътя, – а защото днес денят ще е слънчев – 30 градуса, без валежи.

Пътят бе дълъг и Вартеван започна лека-полека да напипва сферата на интересите на своите туристи..

Първо той бързо определи, на кои им е „все едно“, защото „ние сами ще се оправим“, и кой се интересува да чуе информация от местен човек.

Вартеван разказваше за България и гледаше хората  /той по принцип обичаше по време на своя разказ по микрофона да стои прав, с лице към хората /. Естествено, имаше туристи, които равнодушно гледаха през прозореца на автобуса и не реагираха на въпросите, които той специално задаваше. Трима души от Полша упорито се опитваха да спят или по-скоро дремеха през целия път, вероятно почивайки си от нощния живот. Двойката от Белгия през цялото време спокойно и солидно ядеше своята хотелска закуска и не обръщаше внимание на никого.

Постепенно се заформи кръгът от слушателите – мъж от Париж, семейство азиатци – също от Франция и руска двойка от Германия.

Вартеван отдалече подхвана любимата си тема и разказвайки за многобройни цивилизации, които някога населявали земите на съвременната България, спомена и за келтите.

Мъжът от Париж, който се казваше Серж, като чу за келтите, се стресна и каза на добър английски:

-Имате грешка, тук никога не е имало келти.

-Опа, – с весел тон отговори Вартеван, – а защо мислите така ?

Серж също се усмихна и каза:

-Моля да ме извините, че Ви коригирам, но това е факт. Аз съм преподавател по история в университет и знам за какво става дума.

След това лицето на Серж стана сериозно. Той по навик изпъна шия, погледна „аудиторията“ и каза с типичен „лекторски“ глас:

-Вие, mon ami, вероятно сте попаднали на ненадежден източник. Да, келтите са били при нас във Франция, но само в Бретан. Доста келти има и в Ирландия и съвсем малко /той каза по-английски “few”- единици/ в Уелс.

Лицето му се изглади и той се усмихна с вид на „учител, който е помогнал на ученик“.

-Ами Шотландия ? – попита Вартеван.

-Това са само приказки, – твърдо отговори Серж, – келтите практически не са съществували, те са смесица от различни култури.

Серж все още се усмихваше, когато един от азиатците развали целия ефект. Той явно беше  успял да прегледа някои сайтове и каза:

-Чуйте какво намерих! Ще преведа от френски. Почти всички големи френски градове имат келтски имена или са с имената на келтските народи. 28 департамента във Франция …

-Извинявайте, – прекъсна го Серж, – доколкото разбирам и Вие сте от Франция, нека да не създаваме погрешна представа за нашата страна.

Той направи ефектна пауза и каза:

-Мога да Ви посоча линкове към надеждни източници.

Азиатецът се усмихна и каза съвсем приятелски:

-Току що Ви преведох информацията от сайта на френското правителство.

-Да, днес, няма да скучаем, – весело си помисли Вартеван.

И тогава се намеси мълчалата досега рускиня от Германия.

-Аз разбирам и говоря английски, затова ще използвам този език, за да не превеждаме на нашия приятел от Париж. Имате ли нещо против ? – попита тя с усмивка Серж.

Жената изглеждаше доста привлекателно. Серж широко се усмихна и каза:

-Чакам Вашата атака.

-Отлично, – отговори рускинята, – аз и моя приятел живеем в Щутгарт, на Keltenstrasse, тоест буквално преведено „Келтска улица“. При нас постоянно провеждат различни фестивали, на които обичаме да ходим. Миналата година на един от тези фестивали градският исторически клуб направи възстановка на живота на местни антични племена. По време на празника те разказаха, че при нас са живели келтите. Аз от там си купих едно малко бижу.

С тези думи тя извади от деколтето си тънък синджир с медальон, върху който имаше знака „трискел“.

Серж продължаваше да се усмихва и не казваше нито дума.

В този момент азиатците започнаха да пляскат с ръце и с жестове посочиха екскурзовода.

Вартеван също свали от шията си тънък синджир с медальон и го показа на всички желаещи. На медальона му беше същия „трискел“.

История Втора

Азиатците от Франция пак се записаха при Вартеван на екскурзия, този път по Черноморското крайбрежие. По пътя те му разказаха как на следващия ден случайно се срещнали със Серж и той многословно им обяснявал нещо за държавната политика на Франция.

Вартеван се замисли. Нещо нелогично имаше в поведението на Серж, той със сигурност трябваше да знае за келтите.

И тогава той реши да се обади на Анри.

Те се запознаха преди няколко години. Анри намери Вартеван във Фейсбук и му написа, че се интересува от тази култура и е член на Асоциация на келтите във Франция – AFC. Те станаха приятели и Вартеван често се обаждаше на своя приятел от Франция и разпитваше за всичко, свързано с келтите. Един път годишно Анри посещаваше България и така те поддържаха връзка вече няколко години. 

Вартеван разказа на Анри за Серж.

Анри най-напред попита Вартеван, дали има време да говори. След положителния отговор, започна отдалече:

-Според нашите историци, в ранното средновековие връзката на нашата държава с келтите била прекъсната по различни причини. Първо – чисто физически, от времето на Цезар до 5-6 век  почти цялото келтско или по-точно галско население е било или унищожено, или асимилирано. През този период нашата държава се управлявала от франките, които са били пъстра смесица от различни народи – немци, италианци и т.н..

Те станали първите крале, а след това създали династии и официалната историческа наука постепенно преминала от „невчесани и буйни“ гали до „благородни“ франки и ги направила основа на съвременната ни нация. Затова нашите деца на въпрос – кои са нашите предци, отговарят – франки, „нали затова се казваме французи ?“. А пък келтите нещо са правили тук, а какво- не е ясно. За съжаление, има причина, заради която нашата интелигенция започнала да помага на тази държавна политика. Френските неонацисти решили, че именно те са потомци на онеправданите келти и започнали да популяризират келтската култура по всякакъв възможен начин.

Тогава дори в университетите започнали да казват на нацистите: „Вие не сте французи, а ние не сме келти !“ Затова твоят турист повтаря една научена пропаганда. Разбира се, историческата истина никога не е била напълно забравена и новите археологически находки „подпират“ пропагандистите. Но не забравяй, че за тази пропаганда  дават финансиране и телевизионна аудитория. Вече има хора, които са спечелили добри пари от тази политика и те няма да се откажат от нея просто така.

Вартеван се замисли и каза:

-Май и в България е същото ! Откриват келтски предмети, а пишат, че са тракийски, при това съзнателно. И така живеят цял живот, получават добра заплата и тръбят по всички ТВ канали: „Няма за какво сериозно да се говори тук за келтите !“

Вартеван се сети как по време на една екскурзия отиде в скален манастир по Северното Черноморие. Там случайно видя остатъци от един орнамент, който имаше така наречената „келтска плетеница“ – традиционна практика за изобразяване на символите „без начало и край“. Той попита служителя от какъв народ е този орнамент ? Мъжът тогава го погледна с голямо учудване, видя баджа му на екскурзовод и каза:

-Какво значи от какъв народ ? Разбира се, че тракийски ! Не сте ли готови за беседата с туристите ? Ако Ви е необходимо, да ви дадем съответната литература,  за да се подготвите.

+++

Екскурзията продължаваше и Вартеван с туристите вече бе в античния град Созопол. След обяд същите азиатци помолиха Вартеван да се разходят заедно из стария град.

Екскурзоводът прие това като комплимент за неговата работа и се съгласи.

Азиатците правеха снимки на всяка крачка, зададоха поне сто въпроса, постоянно се усмихваха и се държаха със своя водач като с най-добрия приятел на семейството. Вартеван, разбира се, се чувстваше поласкан и се опитваше да им даде максимум информация за това прекрасно място.

Изведнъж главата на семейството спря пред едно магазинче и извика Вартеван.

-Нали това е същият трискел, който виси на шията ти, тоест тук вероятно живеят твоите приятели келти ?  – попита той, действително посочвайки няколко метални ключодържателя с келтския символ на витрината на магазина.

Вартеван се стресна. Той, разбира се, нямаше как да знае за всички стоки по магазините, но пък как е пропуснал да види това ?

В магазина седеше приятен мъж на около 35 години. Той явно разбираше английски и се усмихваше, слушайки азиатеца.

Вартеван се здрависа с продавача и на шега подхвърли на английски:

-Ние, с приятелите, търсим келти из целия град.

Мъжът ги погледна сериозно и каза на английски, за да разбират всички:

-Казвам се Андрей, аз съм от Западна България. Всяко лято пристигам тук, наемам това магазинче и продавам това, което създавам през пролетта, есента и зимата. За мен това е хем отпуска, хем приятна работа с хора. Особено с такива като вас, – завърши той с лукав поглед.

-А защо си избрал именно келтския символ ?  – с интерес попита Вартеван отново на английски, за да чуят и туристите .

Андрей замълча за миг и след това каза на екскурзовода:

-Превеждай, това е важно, аз няма да мога да обясня на друг език.

-Разбира се, казвай, – отговори Вартеван.

-Когато за първи път видях келтски символи, – започна Андрей, – те докоснаха душата ми. Сякаш това бе нещо отдавна забравено от мен, нещо като спомен от отминалото време. Прочетох най-различни източници, но и до сега не знам каква връзка имам с келтите. Когато гледам тези символи, усещам събуждането на творчески порив. Сякаш някакъв глас ми казва: „Някога ти си правил това, трябва да продължиш“. И така започнах да използвам тези символи.

В този момент главата на азиатско-френското семейство се намеси в разговора и каза на Андрей:

-Ще купим два от тези келтски сувенира и ще ги подарим на нашите съседи французи. Нека знаят къде живеят келтите.

История Трета

Автобусът все още бе полупразен, но двама от туристите – мъж и жена, посочени в билетите като „английско говорящи“ веднага седнаха на най-хубавите места, отдясно до задната врата.

-Или са колеги, или често пътешестват, – помисли Вартеван.

Той им кимна с усмивка и каза „още няколко спирки, ще съберем останалите и започваме тура“, на което и двамата машинално кимнаха и направиха дежурни усмивки.

-Колеги, – помисли си Вартеван, – трябва да използвам индивидуален подход.

На първата спирка на екскурзията до крайпътно кафе той отиде при тях и чу, как си говорят на … български език.

-Привет, – каза той на български, – Вие живеете в Англия ?

-Да, – отговори на родния си език мъжът, – в Лондон. От деветдесетте.

-А с какво се занимавате, ако не е тайна ? – попита Вартеван.

-Приблизително със същото като Вас  – с българската култура, – отговори с усмивка жената, – имаме собствена продуцентска фирма, която организира концерти на българи в Лондон.

Престоят им свърши и автобуса започва да се изкачва по склоновете на планината.

По това време Вартеван обикновено разказваше за историята на България. Той се опитваше да поднася материала в популярен и неформален вид, защото не бе лесно да се представи хилядолетната история на страната кратко и интересно. Както винаги, за ефектно начало Вартеван спомена, че на територията на днешна България дълго преди създаването на нашата държава съществували различни империи, като Римска и Византийска и държави, като тази на келтите.

Като чуха за келтите „английско говорящите“ българи се оживиха, а мъжът даде знак на Вартеван да му се обади, когато е свободен.

Туристите се случиха доста интелигентни, турът по планинска България вървеше като по вода и Вартеван реши да поговори с българите в свободното време след обяда. Той забеляза двойката до един магазин, където мъжът купуваше магнити с местни пейзажи.

Вартеван приближи жената и се извини, че се обажда чак сега.

-Всичко е наред, няма проблем, – отговори българката и добави:

-Мъжът ми иска да поговори с Вас за келтите. Той винаги се интересува от всичко, свързано с тази тема.

В този момент дойде българинът и каза:

-Приятно съм изненадан, че по време на обикновена екскурзия в нашата прекрасна Родина, пътувайки из Балкана, Вие споменахте за келтите, които действително са живели именно по тези места. Освен това, разнообразието на културите на народите от Балканския полуостров, според мен е главната причина за интереса към България, който за Вас и за нас е основа на нашата работа.

Вартеван хареса тази формулировка. Наистина винаги е интересно, когато има разнообразие и съчетаване на културите. 

-Вие вероятно не по-зле от мен познавате историята за „триединството“ на нашата нация, събрана от прабългарите номади, южни славяни и траки ? – попита човекът от Лондон. – Както и за Тракия, в която е имало хора от смесени бракове с келтите – така наречените тракокелти. Има ли нещо ново по тази тема ? – попита той.

-Е, това се казва добър събеседник, – помисли Вартеван.

-Има много нови неща, – започна екскурзоводът, – но свободното ни време свършва. Нека да говорим за това на връщане в автобуса.

+++

Това бе най-бързо преминалия път в дългогодишната практика на Вартеван.

Той разказа на лондончаните за откритите могили в Северна България, където бяха намерили обикновени битови предмети на келтите, което никак не отговаряше на теорията само за присъствие на келтски подаръци, докарани отдалече.  Спомена за откритото келтско светилище, разположено в тракийския град, за монетите на Кавар в Кабиле. Както и затова, че археолозите всяка година намират предмети, датирани в различни векове, което говори за присъствието на келтите не само през трети век преди новата ера. 

Автобусът вече пристигаше към първия хотел в курортен комплекс, когато Вартеван изведнъж се сети, че не е задал най-важния въпрос на своя събеседник.

А защо толкова се интересувате от тази тема ? – попита той.

Мъжът се усмихна, бутна пет евро бакшиш в ръцете на Вартеван и излизайки от автобуса, отговори:

-Защото аз съм потомък на келтите и траките.

След това той направи странен жест – със свити показалци на двете ръце сякаш показваше две халки, при това една в друга.

Вартеван повече никога не видя тези хора, но запомни жеста и доста време, без резултат, търсеше значението му в интернет. В крайна сметка той се обади на почетен член на тяхното сдружение, който работеше като преподавател в Софийския университет и го помоли да обясни смисъла на жеста.

Преподавателят много се учуди на въпроса на Вартеван и каза:

-Приятелю, много малко хора знаят за този знак, освен разбира се самите келти. Преди няколко години в Австрия бе намерено мумифицирано тяло на келт с този знак. Учените предполагат, че той е означавал нещо като „Внимание !“ или „Слушайте всички !“. Вероятно, когато вождът или друидът се канели да кажат нещо важно, те показвали този знак и всички млъквали.

-А ти откъде разбра за това ? – на своя ред попита заинтригувано преподавателят.

-От надеждни източници, – отговори с усмивка Вартеван.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *