от РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ http://www.bgjourney.com
взето от:
http://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Old%20gloss/Old%20gloss%20Du.html
долмен, долмени – (фр. dolmen от келтски: tol – „маса“, и men – „камък) – Праисторически мегалитни гробници, изработени примитивно от огромни плочи. По външен вид напомнят грамадна каменна маса.
Разпространени са в Северна и Западна Европа, южноевропейските области на Русия, в Иран, Индия, Япония, Сирия, Северна Африка.
В България се срещат в планините Странджа, Сакар, в Източните Родопи и Източна Стара планина; наброяват над 700 и се датират от края на II-ро и I-во хилядолетие пр. н. е. Те са най-старите тракийски гробници.
Представляват камери от вертикално забити плочи, покрити отгоре с масивна плоча. Някои долмени имат преддверие, строено отделно и долепено до камерата, и коридор, който съединява гробницата с външния свят.
По-късните долмени са по-грижливо изработени, стените им са правени от по 2 или 3 плочи. През V-IV в. пр. н. е. долмените прерастват в куполни гробници. „Свързват се” със скалните гробници, издълбани в Родопите, във Варненско и Провадийско.
Наречени са от народа змейови къщи, змейови дупки.
Обявени са за паметници на културата.